Андрю Фукуда
Капанът (46)

46
Сиси

Здрачниците се скупчват около Сиси. Съскат силно, вонящият им дъх свисти между оголените зъби.

Толкова е тъмно тук под тях, така студено.

Всичко се случва тъй бързо, после едва ще може да си припомни поредицата от събития.

Изстрел от пистолет. После летящо петно. Нещо, идещо отгоре, се блъска в здрачниците. Ужасяващ грохот. Някой се е строполил на пода. С такава сила, че цялата платформа се раздрусва и забучава.

Здрачниците се блъскат един в друг като плочки на домино и политат към атриума. На платформата остава само един здрачник, който е замаян и временно е извън строя.

Който и да е този, тръшнал се на платформата, отскача към ръба й и е на път да падне.

По-късно няма да може да обясни какво я кара да протегне ръка. Но все още свита на пода, тя замахва към неясното петно, което се изплъзва.

Около китката й се обвиват нечии пръсти. Петното минава отвъд ръба, но още я стиска.

И сега я влачи през платформата. За да избегне по-нататъшно изпързаляне, тя захваща с крака глезените на дезориентирания — но бързо влизащ във форма — здрачник.

Лицето й достига до началото на бездната и тя се взира надолу към предизвикващите световъртеж дълбини на атриума. Изпопадалите здрачници лежат далече под тях, размазани на пода на фоайето. Навсякъде има парчета стъкло.

А точно под нейното лице се намира това на Джийн. Потната му ръка стиска нейната. Постепенно се изплъзва.

Здрачникът поклаща глава и изсъсква. Насочва очи към Сиси.

Сиси и Джийн се гледат отчаяно един друг.

— Помогни ми — продумват едновременно.