Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ловът (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Trap, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
karisima (2016)

Издание:

Автор: Андрю Фукуда

Заглавие: Капанът

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Издание: първо

Издател: Orange Books

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Дедракс

Редактор: Николета Савова

ISBN: 978-619-171-009-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/510

История

  1. — Добавяне

На Джим и Майк

И нашите терзания невям ще може с време

да станат нам насъщни, тези режещи огньове —

тъй благи, както са сега сурови…

Джон Милтън, „Изгубеният рай“[1]

1

Влакът пристига в средата на деня.

Слънцето, кацнало високо в небето, пърли пустинята до ослепяващо бяло. Само тъмната движеща се сянка на влака очерня тази обгорена пустош. Влакът забавя темпо, колоната вагони тракат, сякаш са брънки на влачена метална верига. Никой от пътниците — а те са много и до един напрегнати, с изпънати гърбове и разширени от уплаха очи — не издава и звук.

Миниатюрна черна точка описва кръгове върху синьото небе. Ястреб, който се взира с любопитство в кършещата се сянка на влака под него. Ястребът изграчва изненадано, когато изведнъж обектът му на интерес потъва в един отвор в земята. Изчезва също като змия, която бързо се е шмугнала в дупка. Няма го, като че изобщо не е бил там.

На около петнайсет километра разстояние, от другата страна на група ниски хълмове, е разположена гигантска безформена сграда, обхващаща територия колкото между няколко градски пресечки. Стои на мястото си, потънала в тишина също като надгробен камък, и почти напълно е обградена от защитен насип. Висок и тесен обелиск се издига от самия център на постройката. Остъкленият му връх блести ярко под слънцето, като че е запалена свещ. Иначе обелискът, както и цялата сграда, има цвета на пустинята. Нищо не помръдва вътре или около съоръжението. Не и по това време на деня.

Ястребът наблюдава въпросната сграда със стоманен немигащ взор. После, след едно рязко изграчване, размахва криле и отлита.

Бележки

[1] Милтън, Джон. Изгубеният рай. Прев. от англ. Александър Шурбанов. София, „Захари Стоянов“, 2008, с. 109. — Бел.ред.