Андрю Фукуда
Капанът (58)

58

Качваме се в най-близкия вагон, последния от дългата колона. Дейвид все така не е отворил очи, нито е промълвил дума. Но диша, като поема въздух често и плитко, а издиханията му са дори по-плитки. Под очите му има тъмни сенки.

Конфигурацията на екрана на таблета се е променила. Явно разполага с някаква вградена система за определяне на позицията, която е регистрирала района, и той автоматично превключва на съответната база данни. На екрана се появяват други бутони, червени и кръгли, сини и квадратни, зелени и овални. Но има само един от значение, черен правоъгълник е и на него пише „Мисията“. Натискам го. Чува се шумно изтракване под дългата редица вагони. Вече форсиращ, локомотивът потегля. Движим се.

Както преди е и в същото време разликата е огромна.

Най-сериозното различие се изразява в празнотата. Вместо вагоните да са претъпкани с момичета от селото, сега влакът е зловещо празен, лишен от всякакво движение или звуци във вътрешността си. Дори в нашия иначе празен вагон двамата със Сиси седим абсолютно мирно, като единственото движение е произвеждано от ръката на Сиси, която гали косата на Дейвид.

И е странно тихо. Никакъв звук, освен приглушеното тракане на движещия се влак. Няма писъци и вой, нищо не се разнася над главите ни, отстрани или зад гърбовете ни. Влакът набира скорост и вратите на всеки вагон автоматично се затварят, но никакъв друг звук не пронизва потъналия в мрак тунел.

Сиси поема ръката ми в своята. Вкопчваме се здраво един в друг. Не от страх, защото такъв вече не ни е останал. Целият се изразходи.

На осем километра от двореца излизаме от тунела. Влакът ще бъде видим от двореца само за няколко минути, преди да изчезне зад ниските хълмове. Взираме се смълчано в двореца, толкова дребен в далечина и наподобяващ троха, нападната от мравки. Само първоначалната вълна от наброяващата милиони орда го е достигнала. Но отгоре му следва да се излее по-бавна, но значително по-голяма и по-компактна маса. Кулата започва да трепти и после се разлюлява. Точно преди да завием зад възвишенията и дворецът да изчезне от поглед, обелискът се сгромолясва като пречупена кибритена клечка.