Скот Уестърфийлд
Красивите (35)

Извънредните

Писъкът на автолетите изпълни обсерваторията и отекна в стените като крясъка на хищни птици. Вихрушката от витлата им нахлу през отвора в купола и събуди заспалия огън, който отново лумна в пламъци. Във въздуха се вдигнаха облаци прах, а през вратата нахлуха сиви фигури, които заеха позиция в сенките.

— Тук има нужда от лекар — извика Толи с колебливото гласче на красива. — Става нещо лошо с моя приятел.

От мрака изникна агент на Извънредните. Носеше оръжие.

— Не мърдай. Не искаме да те нараним, но ще го направим, ако се наложи.

— Само помогнете на приятеля ми — каза тя. — Той е болен. — Колкото по-скоро лекарите от града успееха да прегледат Зейн, толкова по-големи шансове имаше той. Може пък те да се справят по-добре от Мади.

Извънредният каза нещо по мобилния телефон в ръката си, а Толи отново се загледа в Зейн. В полуотворените му очи се мерна страх.

— Всичко е наред — каза тя. — Те ще ти помогнат.

Зейн мъчително преглътна и Толи видя, че ръцете му треперят — с идването на преследвачите и последните останки от неговата храброст се бяха изпарили.

— Ще направя всичко възможно да бъдеш излекуван, каквото и да струва това — каза тя.

— Медицинският екип пристига — обяви извънредният и Толи красиво му се усмихна. Имаше вероятност градските лекари погрешно да приемат състоянието на Зейн за мозъчно заболяване; нищо чудно обаче да се досетят, че някой е направил опит да излекува неговата аномалия, но никога не биха разбрали за промяната, настъпила при Толи. Тя щеше да продължава да се преструва, че просто е дошла дотук на по-дълга разходка, както предположи Мади. В момента нея не я заплашваше операция.

Не е изключение Зейн пак да се излекува от красивия ум с помощта на още хапчета. А защо да не оздравеят и всички жители на града? След бягството с балона и поредното им „спасяване“ от Извънредните, Толи и Зейн щяха да станат още по-популярни. Това би им позволило да предприемат нещо много по-мащабно, което Извънредните вече да не могат да предотвратят.

Откъм сенките се разнесе остър като бръснач глас и Толи потрепери.

— Очаквах да те намеря тук, Толи. — Д-р Кейбъл пристъпи напред в осветения кръг, протягайки пръсти към огъня, сякаш се беше отбила само да се постопли.

— Здравейте, д-р Кейбъл. Ще помогнете ли на приятеля ми?

Вълчата усмивка на жената просветна в мрака.

— За зъбобола ли?

— Нещо по-лошо — поклати глава Толи. — Той не може да се движи и едва говори. Нещо лошо става с него.

През вратата на обсерваторията нахлуха още извънредни, трима от тях караха носилка и бяха облечени в сини, вместо в сиви копринени костюми. Те избутаха Толи настрани и оставиха носилката на пода до Зейн. Той затвори очи.

— Не се безпокой — каза д-р Кейбъл. — С него всичко ще бъде наред. Знаем за състоянието му от вашето кратко посещение в болницата. По всичко личи, че някой е пробутал на Зейн мозъчни наночастици. А това е много опасно за красивата му глава.

— Знаели сте, че е болен? — изправи се Толи. — Тогава защо не го оправихте?

Д-р Кейбъл я потупа по рамото.

— Прекратихме действието на наночастиците. Но малкият имплант в зъба му беше програмиран да предизвиква главоболията — лъжливи симптоми, които да ви мотивират.

— Играли сте си с нас — каза Толи, наблюдавайки как Извънредните изнасят Зейн.

Д-р Кейбъл огледа обсерваторията.

— Исках да разбера какво сте намислили и къде се каните да отидете. Предполагах, че ще ни отведете до тези, които са отговорни за болестта на младия Зейн. — Тя сви вежди. — Смятах да не избързвам с активирането на следача, но след като ти се отнесе толкова грубо с моя добър приятел д-р Бален тази сутрин, прецених, че е време да дойдем и да те върнем у дома. Определено знаеш как да причиняваш неприятности.

Толи замълча, но мисълта й трескаво препускаше. Следачът в зъба на Зейн е бил активирал дистанционно, но не и преди останалите учени от екипа да открият д-р Бален. Значи Толи за пореден път беше довела Извънредните със себе си.

— Трябваше ни кола, за да се махнем — каза тя, опитвайки се да звучи като красива, — но се изгубихме.

— Да, открихме колата в руините. Но не вярвам да си дошла пеша дотук. Кой ти помогна, Толи?

Тя тръсна глава.

— Никой.

Агент от Извънредните в сива коприна приближи д-р Кейбъл и й докладва отсечено. Толи настръхна от неговия глас бръснач, но не успя да улови смисъла на набързо произнесените думи.

— Пратете новаците след тях — заповяда д-р Кейбъл, после се обърна към Толи. — Значи, казваш, никой не ти е помагал. А какво ще кажеш за огньовете, на които е приготвяна храна, за капаните за дивеч в гората и за отходните места наоколо? По всичко личи, че тук са лагерували доста хора и те съвсем скоро са напуснали мястото. — Тя поклати шава. — Жалко, че не дойдохме по-рано.

— Няма да успеете да ги заловите — каза Толи с усмивка на красива.

— Мислиш ли? — Зъбите на д-р Кейбъл се обагриха в червено в заревото на пламъците. — Ние също имаме няколко нови трика, които да ви демонстрираме, Толи.

Жената се обърна и тръгна към изхода. Когато Толи понечи да я последва, извънредният стисна рамото й в желязна хватка и я принуди да седне край огъня.

Отсечени заповеди и шум от кацащи новопристигнали автолети проникнаха под купола, но Толи не се опита да погледне през изхода, за да види какво става, а продължи да се взира отчаяно в пламъците.

Сега, когато и Зейн го нямаше вече, тя с пълна сила усети поражението си. Д-р Кейбъл за пореден път съвършено я изигра, подмамвайки я да открие Новата Мъгла и неволно пак да предаде всички. А след последните й думи към Давид, сега сигурно и той я мразеше.

Единствената й утеха беше, че поне Фаусто и останалите кримита успяха да избягат от града, дано да е завинаги. Те и новите мъгляни имаха преднина от няколко минути. В никакъв случай не биха могли да се изплъзнат на колите на Извънредните, ако летят по права линия, затова пък техните сърфове бяха много по-маневрени. Сега, когато следачът на Зейн не издаваше местоположението им, можеха просто да изчезнат в гъстата гора. Благодарение бунта на Толи и Зейн редиците на новите мъгляни се попълниха с няколко десетки нови членове. А след като лекарството вече беше тествано, щяха да го внесат тайно в града, да го раздадат на жителите му и тогава сигурно всички щяха да се освободят.

Може поне този път победителят да не е градът.

Пленничеството можеше да се окаже най-правилното решение за Зейн. Лекарите в града щяха много по-добре да се погрижат за него от банда бегълци извън закона. Толи се съсредоточи върху планиране на това как да му помогне да се възстанови и отново да го газира, ако се наложи.

Може би всичко отново трябваше да започне с целувка.

Малко повече от час след пристигането на Извънредните огънят угасна и Толи отново усети студа. Тя увеличи максимално термостата на якето си. В същия момент някаква сянка трепна в червения сноп светлина от залязващото слънце, който проникваше през отвора на купола.

Толи трепна. Някой се спускаше със сърф отгоре. Дали Давид не се връща да я спаси? Тя поклати глава. Мади никога не би го допуснала.

— Хванахме двама от тях — разнесе се остър глас откъм дъската. В мрака изплющя сивата коприна на униформите на Извънредните — още две фигури минаваха през пукнатината в купола. Сърфовете бяха по-дълги от нормалните, а в двата им края имаше ветрилообразни перки. Витлата им разпиляха въглените на огъня.

Значи това бил новият трик на Извънредните, помисли си Толи. Те вече разполагаха със сърфове, идеални за проследяване на новите мъгляни. Тя се запита кого ли са хванали.

— Грозни, или красиви — извика в отговор д-р Кейбъл. Толи вдигна очи и видя, че жената се беше върнала край огъня.

— Само двойка кримита. Всички грозни се измъкнаха — долетя отговорът. Толи успя да разпознае гласа, въпреки острия тембър.

— О, не — тихо простена тя.

— О, да, Толи-ва. — Фигурата скочи от сърфа и закрачи към огъня. — Нова хирургична операция! Харесва ли ти?

Беше Шай. Сега вече агент на Извънредните.

— Д-р Ка, нека си направя още няколко татуировки. Не са ли направо зашеметяващи?

Толи гледаше приятелката си, стъписана от нейната трансформация. Виещите се линии на татуировките я покриваха цялата, сякаш кожата на Шай беше оплетена в някаква пулсираща черна паяжина. Лицето й беше изпито и жестоко, а горните й зъби бяха с изпилени остри триъгълни краища. Сега беше още по-висока, с чисто нови яки мускули по разголените ръце. Белезите от предишните самонаранявания личаха ясно, очертани от плетеницата на татуировките. Очите й святкаха хищнически в светлината на огъня, преливайки от червено във виолетово при играта на пламъците.

Тя, разбира се, все още беше красива, но нейната жестока животинска грациозност предизвика тръпка на ужас у Толи, сякаш беше видяла ярко оцветен паяк да плете мрежата си.

След нея кацнаха и другите сърфове. Хо и Таке, приятелчетата на Шай от нарязаните, всеки от тях хванал по едно отпуснато тяло. Толи сбърчи вежди като видя, че са хванали Фаусто — той не беше се качвал на сърф допреди няколко дни. Дано поне останалите са се спасили и Давид да е вече в безопасност.

Новата Мъгла все още беше жива.

— Намираш ли новата ми операция за разкрасяваща, Толи-ва? — попита Шай. — Не е ли малко прекалена за твоя вкус?

Толи уморено поклати глава.

— Не. Много е газирана, Шай-ла.

Лицето на Шай се изкриви в озъбена жестока усмивка.

— Като за космическа сума мили-Елени, а?

— Най-малко. — Толи обърна гръб на старата си приятелка и се загледа в огъня.

Шай седна край нея.

— Да си Извънреден е много по-газиращо, отколкото можеш да си представиш, Толи-ва. Всяка секунда е направо главозамайваща. Ето, сега чувам биенето на сърцето ти и електрическото жужене на якето ти, с което се опитваш да се стоплиш. Мога да надуша страха ти.

— Не ме е страх от теб, Шай.

— Изплашена си, макар и малко, Толи-ва. Лъжите ти вече не минават пред мен. — Шай обви с ръка раменете на Толи. — Ей, помниш ли ония откачени лица, които правех на компютъра, докато бяхме грозни? Д-р Ка ми разреши сега да ги използвам. Нарязаните могат да си направят каквато поискат операция. Даже Комитетът по красотата няма думата по въпроса за нашия външен вид.

— Това сигурно е страхотно за теб, Шай-ла.

— Аз и нарязаните сме най-газираното нещо в „Извънредни ситуации“. Нещо като най-извънредни от Извънредните. Това не е ли истинско щастоделие?

Толи се обърна с лице към нея, опитвайки се да проникне зад святкащите червено-виолетови очи. Въпреки жаргона на красивите, който Шай все още използваше, тя почувства в гласа й силата на един трезв и студен разум, усети нейното безсърдечно удоволствие, че най-после е хванала в капан своята предателка.

Шай се беше превърнала в някакъв съвсем нов вид на жестоките красиви. Толи ясно го виждаше. Беше по-лоша дори от д-р Кейбъл. В нея не беше останало почти нищо човешко.

— Наистина ли си щастлива, Шай?

Устата на Шай потрепери, заострените й зъби прехапаха за миг долната устна, после тя кимна.

— Вече да, щом мога да те върна обратно, Толи-ва. Никак не беше мило всички вие да ме зарежете така. Тотално мъкоделие.

— Искахме да дойдеш с нас, Шай, кълна се. Оставих ти цял куп пингове.

— Тогава бях заета. — Шай ритна тлеещите въглени с върха на ботуша. — Да се режа. И да търся лек. — Тя изсумтя. — Освен това вече достатъчно поживях в дивото. Пък и в края на краищата сега пак сме заедно, ти и аз.

— Сега сме една срещу друга — едва чуто прошепна Толи.

— В никакъв случай, Толи-ва. — Ръката на Шай грубо стисна рамото й. — Писна ми вече от всичките тия недоразумения и омразата между нас. Отсега нататък двете сме най-добри приятелки завинаги.

Толи стисна очи — значи това беше отмъщението на Шай.

— Искам те при Нарязаните, Толи. Това е такова бълбукоделие!

— Не можеш да ми причиниш това — прошепна Толи, опитвайки се да я отблъсне.

Но Шай я държеше здраво.

— Там е работата, Толи-ва, че мога.

— Не! — изкрещя Толи, бутна я настрана и се опита да се изправи.

Бърза като светкавица, ръката на Шай се стрелна напред и Толи усети остро убождане във врата. Секунда по-късно пред погледа й падна гъста мъгла. Тя успя да се отскубне и направи няколко колебливи крачки, но после крайниците й се наляха с олово и тя падна на земята. Сиво було покри очите й, потуши светлината на огъня и светът потъна в мрак.

В празното пространство до нея смътно достигнаха думите, произнесени от един режещ глас:

— Примири се, Толи-ва, ти си…