Лулу Тейлър
Златна клетка (81)

81.

След деня на триумфа, когато пожъна овациите, че е спасила „Дейнджърфийлд Груп“, Дейзи се почувства объркана и разколебана каква да е следващата й стъпка. Тревожеше се, че Кристоф няма да поиска да остане дълго в Лондон.

Лежаха в апартамента в Шордич, притиснали топлите си тела, и тихо обсъждаха бъдещето.

— Според мен не бива да работим заедно — каза нежно Кристоф. — Разсейвахме се, когато бяхме колеги. Освен това не е добре единият да е шеф на другия.

— Какво ще направиш тогава? — попита притеснено Дейзи.

— Не съм сигурен. Знам, че искам да остана с теб, ако ти искаш — отвърна той и я целуна по рамото. — Но Лондон не е за мен. Поне не за постоянно. Обаче ако се налага да си тук, тогава и аз ще съм тук засега. Стига от време на време да успявам да избягам в Уелс.

— Благодаря, скъпи. Аз самата не съм сигурна, че искам да остана тук. Направих, каквото можах за „Дейнджърфийлд Груп“. Чух от Деди думите, които исках да чуя — че съм способна. И знаеш ли какво? Щом ги изрече, вече ми беше все едно. Осъзнах, че той е един самотен старец, унищожил всичко, което е обичал, и отхвърлил всички, които са го обичали. Има ли значение какво мисли? Истинското ми отмъщение е да съм щастлива и да живея добре. Бих могла да остана тук, да се представям за Дафни Фрейзър и да се изкачвам по стълбичката, или да загърбя всичко.

Внезапно я обзе неподозиран ентусиазъм, сякаш вратата, която смяташе за затворена завинаги, се беше отворила, разкривайки й нов и вълнуващ път.

— Омръзна ми да играя роля. Искам отново да съм Дейзи. Ще напусна „Дейнджърфийлд“, ще заминем заедно за Уелс и ще се заловим за нещо друго. Навремето измислях модели за обувки. Защо да не започна пак? Или ще открия малък хотел. Или… или… Не знам. Знам само, че има живот отвъд тази проклета компания.

— Ако вече не искаш да си Дафни Фрейзър — каза Кристоф и я целуна нежно, — винаги може да станеш Дейзи Селън-Джоунс.

Тя го погледна смаяно. Когато най-сетне успя да проговори, гласът й прозвуча дрезгаво:

— Какво?

Кристоф се засмя.

— Неочаквано е, разбирам. Но… очевидно ти трябва ново име, а винаги може да вземеш моето, ако пожелаеш. Всъщност много бих искал.

— Надявах се да съм облечена, когато се сгодявам — усмихна се тя.

Той се изправи и я прегърна през кръста.

— Не би могла да изглеждаш по-красива от сега. — Опря чело в нейното. — Ако си съгласна, ще съм най-щастливият човек на света. Обичам те, Дейзи. Не мога да живея без теб.

Очите й се напълниха със сълзи.

— И аз те обичам — прошепна. — Да, да заминем и да започнем на чисто. Само двамата.

Той се наведе и я целуна, притискайки я силно в обятията си. Тя също го целуна, изпълнена с блаженство. „Слава богу, че имам Кристоф. Където е той, там е и моят дом“ — каза си тя.