Лулу Тейлър
Златна клетка (56)

56.

Коко стоеше до басейна по червен бански и се взираше в тюркоазената вода. Небето се простираше синьо, докъдето поглед стига. Отвъд градът блестеше, окъпан в слънчевите лъчи.

Спомни си, че кабинетът на Уил е с изглед към басейна. Запита се дали я вижда и дали изобщо гледа през прозореца. Смути се при тази мисъл. Как изглежда? Сексапилно? Може ли да се мери с приятелката му?

Присмя се мислено над себе си. „Половината от живота си съм танцувала по бикини пред непознати мъже! Защо, по дяволите, нервнича сега? Знам, че изглеждам добре. И на кого му пука какво мисли той?“

Изтегна се на един шезлонг и запоглъща блажено лъчите на лосанджелиското слънце.

Очевидно беше задрямала, защото когато отново отвори очи, някой стоеше до нея. Обърна глава и примигна.

— Ксандър?

Не беше го виждала, откакто откриха киното.

— Уил е — чу да й отговаря точно когато очите й се фокусираха и го забеляза да седи на съседния шезлонг, стиснал отворена бира. Усмихна й се. — Поотпочина ли си?

— О, да, благодаря — изчерви се тя и си помисли, че сигурно е приличала на спящ идиот. — Тук е фантастично.

— Да. Знам. Късметлия съм — усмихна й се отново той. — Е, Коко… — Гледаше я право в очите, сякаш меките й гърди под червения бански и дългите й крака изобщо не го интересуват. — Как се запозна с Ксандър?

— О… — Бяха подготвили легендата. — В Лондон. Запозна ни сестра му Алегра. Познаваш ли я?

Уил кимна.

— Веднага си допаднахме. Той е забавно момче. После се оказа, че и двамата ще пътуваме до Лос Анджелис, и тръгнахме заедно.

— Значи не сте…

— О, не! Не сме. Само приятели.

Тя му се усмихна, питайки се дали не излъчва несъзнателно желанието да е свободна за него.

— Разбирам…

— А твоята приятелка не е тук — добави тя?

— Меган. Да. Актриса е и в момента играе на нюйоркска сцена.

— Не се ли чувстваш самотен в тази голяма къща? — попита Коко.

— Самотен? Не! — поклати глава той. — Всъщност, когато дойдохте вчера, беше необичайно тихо. Иначе непрекъснато се отбиват приятели. Като вас. А тази вечер организирам парти. Ще пийнем, ще си изпечем пържоли и бургери, ще потанцуваме. — Той сви рамене. — Обичайното. Ще ти хареса.

— Да — отвърна Коко. — Звучи добре.

„Но — помисли си — ще хареса ли на теб?“ Имаше нещо недостъпно у Уил, сякаш е затворен някъде дълбоко в собственото си съзнание. Щеше ли да успее да го извади от черупката? Трудно й беше да си представи, че ще се сближат дотолкова, че да започне да споделя с нея съкровените си мисли.

Той се изправи.

— Връщам се в кабинета за още час-два. После ще мога да се забавлявам с чиста съвест.

Коко се загледа в отражението си в огледалото. Носеше широки бели панталони с висока талия, бял потник с дълбоко деколте и ефирна щампована туника над него.

Изглеждаше добре безспорно. „Достатъчно добре?“. Е, това беше друг въпрос.

Ксандър й каза, че според него Уил я харесва, но тя не беше толкова сигурна. Ами Меган, актрисата? Не се усмихна, когато говореше за нея. Може би й се сърдеше, че е заминала за Ню Йорк и го е оставила сам.

Партито започна тихо и кротко. Заприиждаха гости с хипарски вид — повечето от света на компютърните игри и технологии и неколцина от театралния и филмовия бранш. Момичетата бяха по шорти и възкъси потници, момчетата — в размъкнати тениски и джинси с провиснали дъна. Заотваряха бири, запалиха цигари, барбекюто започна да дими, бълвайки тонове пържоли и бургери.

Коко не се отдалечаваше от Ксандър, който очевидно умееше да води разговор с абсолютно непознати хора. С ъгълчето на окото винаги следеше Уил, чийто висок силует се забелязваше лесно. Заприказваше ли се прекалено дълго с друго момиче, й се приискваше да се втурне и да ги прекъсне, но стигнеше ли точката на кипене, той се отдалечаваше и тя поемаше облекчено дъх.

„Вземи се в ръце!“ — нареди си яростно. Никога не беше реагирала така, но не можеше да се овладее.

Бирата си каза думата и гостите се поотпуснаха.

Алкохолът във вените й успокои Коко и й вдъхна увереност, че е неотразима. Един мъж край басейна се опита да флиртува с нея, но тя мислеше само за Уил. Колкото повече се разгорещяваше кръвта й, толкова по-нетърпелива ставаше да го открие. Защура се наоколо и влезе напосоки в игралната зала, а после в къщата. Търсеше го, но не искаше да привлича внимание. Най-после го откри. Лежеше на канапето в дневната, притиснал телефона до ухото си. Изглеждаше ядосан.

— Честно казано, Меган, не знам. Не ми се слуша повече. Знаеш как е и вече ми писна от този разговор… Да. Добре. Ще се чуем утре.

Той остави телефона и Коко приближи, стиснала чашата с коктейл „Мохито“, който някой отвън й беше забъркал. Ромът се съчетаваше приятно с бирата и й вдъхваше кураж.

— Здрасти — каза тя. — Всичко наред ли е?

— Да. — Той въздъхна и се усмихна тъжно. — Всичко е наред.

— Проблеми с жените?

— Нещо такова…

Той стана, висок и обгърнат в ореола на това невероятно привличане, което я притегляше като желязо към магнит.

— Ще се върнем ли отвън? — попита той тихо.

Коко кимна и тръгна пред него, но се спъна и едва не падна. Залитна и той я хвана през кръста и я задържа, докато запази равновесие, и тя инстинктивно се притисна към него.

— Благодаря — промълви.

Погледна през рамо и погледът й срещна очите на Уил с цвят на зеленина и мед. Гърбът й докосваше гърдите му и устните му бяха толкова близо, че ако се наклонеше напред, съвсем малко, можеше да го целуне.

— Няма за какво — отвърна той тихо.

Останаха неподвижни секунда по-дълго от необходимото. После Коко пусна ръката му и той се отдръпна.

— Обувките са опасни неща — пошегува се. — Навличат какви ли не неприятности.

Докато вървяха към терасата, тя с всички сили се опитваше да се овладее.