Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

67

— Почти нищо не се знае за нас — каза Мак. — Чухте ли?

— Здраво си го напукахме — настоя Ейс. — Този Фолк беше напълно прав. Това, което трябва да направим, е да избягаме от страната.

— И къде ще избягаме? — поиска да знае Мак. — С какви пари? В чужда държава няма да изкараме и седмица, Ейс. Стига само някой да се позагледа в нас и да се запита какво по дяволите, търсим там и сме свършени.

По телевизията пуснаха реклами.

— Искате ли още бира? — попита Бъди, изключи телевизора и тежко се изправи. Засега се въздържаше да вземе страна в настоящия спор дали в така създалата се кризисна ситуация трябва (а) да си плюят на петите или (б) да се спотайват.

Отново се бяха събрали в бърлогата на Бъди и с трепет гледаха Си Ен Ен на стария телевизор с портативна антена, наместен до неизмазаната стена под големия копринен флаг, който живееше тук, освен когато не го носеха на профсъюзни сбирки или не го провесваха през балкона. Флагът бе кралскосин с избродиран жълт надпис:

ФОСФОР

Федерация на обединените сдружени фабрични общи работници.

Бъди се отправи към хладилника, връстник на Втората световна война, за да набави нова доза животоспасяваща бира, а Ейс продължи с аргументите:

— Щом онзи тип, Фолк де, смята, че бягството е наложително, трябва да го послушаме. Тези момчета са умни, образовани, забравихте ли? Завършили са Харвард или както твърди Бъди, Дартмът, но със сигурност не са тъпаци.

Мак съзря наглия опит да бъде вербуван все още неутралният Бъди и побърза да го пресече в зародиш.

— Един от тях вече е арестуван. Това според теб умно ли е? Другият пък избяга, защото Марк го познава и може да го идентифицира, а по телевизията казаха, че Марк дори е съобщил името му на ченгетата — Озбърн Фолк.

Бъди раздаде новите бири, отпусна се в стола си и подметна:

— Хич не е хубаво да се отнасяш така с приятелите си.

— Въпросът е в това — продължи Мак, — че щом е издал Фолк, със сигурност би издал и нас, и то дори още по-охотно, но не го е направил. Знаете ли защо?

— Все още не са го питали за нас — предположи Ейс.

— О, със сигурност е станало въпрос за нас — възрази Мак. — За нас обаче не се знае почти нищо, освен че членуваме в един и същ профсъюз — това им е казал.

— Което означава — упорстваше Ейс, — че вече знаят достатъчно и сигурно идват насам. Да идем в Канада, Мак, можем да избягаме в Канада.

— Никъде не идват — настоя Мак, — защото Марк не знае имената ни.

— Разбира се, че ги знае — каза Ейс.

Мак посочи един по един двамата си приятели, а накрая заби пръст в гърдите си.

— Ейс, Бъди, Мак. С такива имена не са в състояние да издирят никого.

— Мак, моето име го знаят от документите на колата — обади се Бъди.

— Фолк го знаеше — контрира Мак, — а той е избягал. Ейс, ако се размърдаш, просто ще привлечеш вниманието им.

Бъди се огледа и каза:

— Всъщност не мога да тръгна наникъде, преди да съм довършил ремонта на бърлогата.

— Абсолютно — подкрепи го Мак и с това всичко приключи.