Доналд Уестлейк
Роден богат (39)

39

Флип Морисконе липсваше цялата сряда. Не направи обичайното си посещение при Мънро Хол в три следобед, нито пък навести някой от останалите си клиенти. За да са сигурни, че не се е успал или пък не е починал в съня си, профсъюзните членове на конспиративния екип претърсиха къщата му за пореден път, след което докладваха на главното командване, че от него няма и следа.

След като най-сетне постигнаха консенсус и се съгласиха, че нуждата от взаимодействие между двете групи е належаща, фактът, че са безсилни да изпълнят първата обща задача, им се стори леко дразнещ. Преди да се разделят, петимата се събраха на съвещание на обичайното място във форда на Бъди, което той откри с думите:

— Продължаваме да удряме на камък.

— Това е само един ден — възрази Марк. — Може да се е натровил с нещо и да е отишъл в болница. Може любимият му чичо да е пристигнал отнякъде и Флип да си е взел отпуска, за да го заведе на надбягвания.

— Надбягвания ли? — попита объркано Бъди. — Имаш предвид на хиподрума?

— Няма смисъл да се отказваме след един-единствен опит — обади се Мак.

— Точно така — съгласи се Марк.

— И колко още възнамерявате да се разкарваме като идиоти? — поиска да знае Ейс.

— Нека изчакаме до края на седмицата — предложи Мак. — Има още два работни дни и събота. Ако не го открием през работните дни и ако не си е вкъщи в събота, ще се опитаме да измислим нещо друго.

— Имам едни приятели в управлението на запасняците — каза Оз.

Всички го изгледаха. Дори Марк леко се изнерви и попита:

— Оз? Какво от това?

— Ако работата се проточи и следващата седмица, ще взема от тях един танк — обясни Оз.

За щастие не се стигна дотам. Откриха го в четвъртък, в късния предобед. Въоръжени с познанията си за графика му, се натовариха във форда на Бъди и потеглиха. Марк и Оз наистина правеха огромни жертви в това начинание. Най-сетне го спипаха на излизане от дома на поредния му клиент. Зеленото субару на Флип Морисконе бе паркирано до тротоара на улицата и те спряха малко зад него.

Флип излезе от дома на клиента с преметнат през рамо тренировъчен сак и с блеснал поглед на професионален мъчител след добре свършена работа. Марк и Мак, като представители на целия екип, се приближиха точно в мига, в който фитнес инструкторът посягаше към задната врата на субаруто, за да метне сака си вътре.

— Господин Морисконе — каза Марк, — може ли да поговорим за минутка?

Единодушно бяха решили, че акцентът на възпитаник на Айви Лийг ще е по-подходящ за запознанство от този на профсъюзен член, а от друга страна, Марк по принцип имаше доста по-миловиден вид от Оз. За ролята на Санчо Панса естествено избраха Мак, тъй като на него най̀ му прилягаше.

Морисконе невъзмутимо довърши операцията по мятането на сака на задната седалка, затръшна вратата и се обърна към тях, очевидно без да се притеснява, че го заговарят непознати.

— Да?

— Ние с вас имаме общ познат — започна гладко и уверено Марк, — който въобще не ни харесва.

Морисконе ги изгледа объркано.

— Не харесвате някого, когото познавам, така ли?

— Точно така. Искаме да го…

— А, не! — прекъсна го Морисконе и отстъпи назад. — Не ме замесвайте в такива неща!

— Не, не, не искаме да го убиваме или нещо подобно — увери го Марк. — Просто искаме, Да речем, да го лишим от известна сума.

— Боже милостиви! — възкликна Морисконе и ги изгледа още по-подозрително. — Ама какви сте вие, гангстери ли?

— Нищо подобно — възпротиви се Марк. — Ние сме съвсем почтени хора, както, смятам, сам виждате. Всичко, което искаме от вас, е малко помощ, за която, разбира се, ще бъдете надлежно възнаграден още щом…

— Изнудвачи! — извика или по-скоро изкрещя Морисконе. — Оставете ме на мира! — изкрещя още по-високо. — Вече си имам достатъчно неприятности. Не мога да се… Ще извикам полиция!

Мак забеляза, че маслото на Марк въобще не смазва колелетата, както се надяваха да стане. Предварително се бяха наговорили да не споменават името на жертвата, преди да са убедили Морисконе да им помогне, за да не му хрумне да предупреди Мънро Хол, но в процеса на преговорите ставаше ясно, че стратегията им може и да не е най-удачната. Мак си пое дълбоко дъх и решително изстреля във възбудената почервеняла физиономия на Флип вълшебното име:

— Мънро Хол!

— Мън… — Челюстта на Морисконе увисна. Той изгледа непознатите така, сякаш е идентифицирал в тях отдавна изгубените си братя. — И вие ли искате да си отмъстите на това копеленце? — По лицето му се разля блажена усмивка. — Защо не казахте веднага?!