Доналд Уестлейк
Роден богат (49)

49

— Разбира се — каза Келп в слушалката, — господин Хол няма да ограничи приноса си за увеселението на сираците само като предостави място за събитието и персонал, който да обслужва бюфета.

Дамата от благотворителната организация все още не бе омекнала. Освен това не се бе съгласила да предостави сираци, които да спомогнат за социалната реабилитация на Мънро Хол.

— Принос — повтори с леден тон тя. — И в какво ще се изразява този принос? В мляко и бисквити ли?

— Не само в това — отвърна Келп, който измисляше цялата схема в момента. — Господин Хол смяташе да помогне и с автобус.

— Със… моля?

— С автобус — повтори Келп. — Голямо превозно средство, което събира петдесет и четирима седящи и дванадесет правостоящи пътници.

— Знам какво е автобус — сопна се тя.

Келп изчака. Остави новината да попие. Голяма новина, следователно много време за попиване.

— Автобус? — Този път гласът й прозвуча по-тънко и изненадано. — Той ще… ще… ще помогне с автобус? А-ха, искате да кажете, че ще наеме автобус да превози децата, нали?

— Не — отвърна Келп. — Искам да кажа, че ще плати автобуса. Сигурно и друг път ще искате да заведете хлапетата на екскурзия с него, нали? Само че за шофьор ще трябва да се погрижите сами.

— Извинете, господин…

— Бланчард. Фред Бланчард.

— Господин Бланчард, да не…

— Викайте ми Фред.

— Да не би да казвате — настоя тя, — че господин Хол възнамерява да купи автобус и да ни го подари?

— Той е ужасно впечатлен от работата, която вършите.

— Господин…

— Викайте ми Фред, моля. А вие сте?

— Алис Търнър.

— Алис, искаш ли да изберем дата, която е удобна за всички, така че господин Хол да е в състояние да подготви автобуса и да докара с него децата на пикника?

— Ами…

— Според мен по-другата неделя ще е добре.

Оказа се, че не е съвсем добре. По-скоро бе дори прекалено рано, както подозираше самият Келп. Алис трябваше да уведоми съвета на директорите и тъй нататък и тъй нататък, но в края на разговора ледът бе изчезнал и стана ясно, че Мънро Хол ще присъства на пикник с шестдесет дечица и ще обеднее с един автобус.

Келп тъкмо затвори телефона, доволен от себе си — благотворителността винаги носи удовлетворение, особено пък като използваш чужди пари, — когато в кабинета се появи госпожа Хол, за втори път през последните десет минути, този път с разтревожена физиономия.

— Фред — каза тя, — виждал ли си господин Хол?

— Отиде да язди — отвърна Келп. — Тръгнаха преди петнадесетина минути.

— Не, не е отишъл — каза госпожа Хол.

— Учителят по езда се появи със собствен кон преди петнадесет минути — обясни Келп.

— И си е тръгнал няколко минути по-късно — контрира госпожа Хол. — Потърсих Мънро и след като не го открих, погледнах навън и видях, че няма никакъв фургон. Звъннах на портала и охраната ме осведоми, че фургонът си е заминал само няколко минути след като е дошъл. Помислили си, че Мънро обмисля да си купи още един кон и е накарал продавача да го докара тук за оглед.

— Не, не, дойдоха, за да яздят.

— Знам — съгласи се госпожа Хол. — Охраната обаче не е знаела. Никой не е сметнал за нужно да каже на охраната защо в имението ще идва конски фургон, така че, когато си е заминал, те сметнали, че Мънро се е отказал да купи коня.

Келп се намръщи и стана, за да погледне през прозореца. Отпред не се виждаше никакъв фургон. В интерес на истината, оттук до караулката на охраната не се виждаше абсолютно нищо.

— Може би — предположи той и се обърна към разтревожената госпожа Хол — е решил, че в крайна сметка днес не му се язди, и е отпратил учителя. Или пък просто не го е харесал и го е отпратил.

— В такъв случай къде е сега? Фред, къде е съпругът ми?

Келп отново метна поглед през прозореца.

— Е, със сигурност не би излязъл от имението.

— Не и доброволно.

Келп отново проучи лицето й и му се стори, че част от притеснението по него се прехвърля върху собствената му физиономия.

— Госпожо Хол — заяви той, — нищо не се е случило и всичко е наред.

— Тогава къде е Мънро? — повтори тя. — Звънях на всички други места в имението, където може да е отишъл, но никой не го е виждал. Не са го виждали от момента, в който фургонът е пристигнал и след няколко минути си е тръгнал.

— Но…

Мислите на госпожа Хол въобще не харесаха на Келп, защото знаеше, че са същите като неговите. Знаеше също, че въобще не е подготвен за онова, което си мислеха. Прекалено бе зает за онова, което си мислеха.

— Има доста хора, които искат да пипнат Мънро — каза госпожа Хол.

Това бе вярно. И вероятно нямаше да се задоволят с едното пипане. Келп усети, че му прималява, усети, че не е на себе си, усети, че не е дори Фред Бланчард.

— Не може ли да… ъъъ… не може ли да е… ъъъ…

Госпожа Хол поклати глава.

— Не е в имението. Няма да излезе сам, но не е тук.

— Ъъъ…

— Фред — добави госпожа Хол, — звънни в полицията.

„Чакай малко — помисли си Келп, — тук нещо не е наред! Аз не звъня в полицията, други хора звънят в полицията за мен“. Вместо да изрече мислите си обаче каза:

— Да, госпожо Хол.