Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

44

Цялата организация се разпадаше и в то само защото никой не искаше да е Джей Гили. Мак виждаше накъде вървят нещата и посоката хич не му харесваше.

Бяха се събрали в офиса на Флип Морисконе. Самият той отсъстваше, тъй като се наложи да се погрижи за един от клиентите си.

— Като си тръгвате, просто дръпнете вратата — каза той на новите си най-добри приятели. Те го увериха, че всичко ще е наред, а той ги озари с широка усмивка и добави на тръгване: — Отмъщението е сладко.

Точно в момента обаче отмъщението въобще не бе сладко. В момента отмъщението нагарчаше все повече и повече с всяка секунда и то само защото никой не искаше да изиграе ролята на Джей Гили. „Трябваше да се разберем още преди Флип да звънне на Хол“, упрекваше се Мак. От друга страна обаче, ако бяха тръгнали да се разправят, Флип още нямаше да е звъннал.

Бъди пръв излезе с идеята, че Марк Стърлинг е идеален за ролята на Джей Гили, а Ейс безусловно го подкрепи. Разполагаха с доста солидни аргументи.

— Трябва да е някой от вас, момчета — каза Бъди. — Ние тримата въобще не приличаме на хора, които яздят коне. Ние си приличаме на нас си — прости работяги.

— Така е — потвърди Ейс. — Не можем да се подплацикваме дори животът ни да зависи от това.

— Честно казано, представа нямам какво точно означава „подплацикване“ — отряза го Марк и даде отличен пример какво точно означава непонятната дума, — но нито аз, нито пък Оз можем да се превъплътим в ролята на този Гили по съвсем понятни причини. Мънро Хол ни познава.

— Точно — подкрепи го Оз. — Работихме заедно, за наше нещастие.

Това затвори устата на опозицията за известно време, но Ейс се окопити и възкликна:

Познава ли ви? Какво, да не сте приятелчета случайно? Я си спомнете да не би пък да сте се виждали само веднъж за около час в пълна с хора стая, докато обсъждате как да отмъкнете последните петаци на вдовици и сирачета? И си мислите, че ви помни?

— Да — отвърна Марк.

— Мен със сигурност ме помни — настоя Оз. — При последната ни среща го замерих с една купа от състезание по голф. Ако не се бе навел в последния момент, статуетката върху купата щеше да се наниже право в лявото му око.

— Добре, за теб съм съгласен — отпусна хватката Ейс. — А приятелчето ти? Той как точно се е запечатал в паметта на Хол?

— Аз съборих Оз на земята — обясни Марк. — След това изгубих две или три минути, за да му се извинявам на онова копеле.

— Никога не се извинявай — процеди Оз.

— В такъв случай можеш да се дегизираш — предложи Ейс.

Марк изглеждаше погнусен дори от мисълта за това.

— Да се дегизирам ли? Да не искаш да си сложа брада като Дядо Коледа? Или пък пластмасови очила с изкуствени вежди и нос?

— Имах предвид по-професионална дегизировка — отвърна! Ейс. — Като онези, дето ги правят по филмите.

— Ние можем да участваме с конския фургон — напомни им Марк, — а също така и с един кон, но това е лимитът на участието ни.

Вярно беше. Оказа се, че Марк разполага с някакъв братовчед в Ню Джързи, който си имал вземане-даване с хора от конския бизнес. Та въпросният братовчед им уреди да вземат назаем един конски фургон с кон. Утре сутринта Марк и Оз щяха да идат в Ню Джързи и да ги вземат. Но кой щеше да ги откара следобед до имението на Мънро Хол?

— Марк, разбирам какъв е проблемът, всички го разбираме — увери го Мак. — Мънро Хол ще ви познае. От друга страна, Бъди е прав, че никой от нас тримата не може да мине за треньор по езда.

— Ето, точно тук ви е грешката — изтъкна Марк. — Да, вярно е, че някои от ездачите принадлежат към висшата класа. Например английското кралско семейство. Повечето обаче са парвенюта. Във всеки случай треньорите по езда съвсем не са изискани, те са просто коняри. Това са хора, които по цял ден газят в конски фъшкии и си общуват предимно с добитъците. Собствениците на конете по правило си пият коктейлите на някое приятно място и се появяват до животните само когато трябва да им дадат захарче или морковче. Мак, ти най-добре знаеш какво трябва да се направи.

Това бе неприятното място, в което каруцата затъна и не бяха успели да я изкарат от калта и досега. Мак знаеше, че положението е безнадеждно, че няма никой, на когото да възложи тази отговорна задача, и затова въздъхна отчаяно и каза:

— Марк, кажи ми, че знаеш достатъчно за тези хора и че си в състояние да ме обучиш, за да изкарам изпита.

— Няма проблеми — увери го Марк.

— Мак, ще изглеждаш убийствено в бричове — осведоми го с глух глас Оз.