Доналд Уестлейк
Роден богат (18)

18

Келп седеше на масата в кухнята и прелистваше най-новия каталог с хубави цветни снимки на производител на сейфове. На входната врата се звънна. Знаеше, че Ан Мари е някъде из апартамента, и предположи, че звънецът е за нея. Вероятно идваше приятелят й Джим Грийн, за да си поговорят за нови паспорти. Келп дочете параграфа, в който се обясняваше, че поредният сейф е сто процента защитен от разбиване, подсмихна се и затвори каталога. В същия миг чу гласа на Ан Мари:

— Анди?

— Ида.

Откри ги във всекидневната. Ан Мари се усмихна и ги запозна:

— Анди Келп, това е Джим Грийн.

— Как е хавата? — каза Келп и протегна ръка.

— Добър ден — отвърна Джим Грийн. Имаше мек глас, приятни обноски, едва доловима усмивка и топла длан.

Келп го огледа и реши, че не е впечатлен. Ай Мари не спря да му разправя как този Грийн бил суперзагадъчен, как никой не знаел истинското му име, как бил цар на шпионите и какво ли още не. На Келп му се стори съвсем нормален човек. Даже по-нормален от доста други.

— Ан Мари спомена — каза Грийн и показа всичките си зъби на Ан Мари, — че ти и приятелите ти искате нови документи.

— Точно така — съгласи се Келп. — Няма нужда да са вечни, ще ги ползваме само няколко месеца.

Грийн поклати едновременно главата и ръката си и отвърна, без да крие усмивката си:

— Извинявай, Анди, но тези работи не стават така.

— А как стават?

— Защо не седнете? — намеси се Ан Мари. — Джим, да ти направя кафе? Питие?

— Не, Ай Мари, засега съм добре — отвърна Грийн. Келп не спираше да се чуди какво толкова я е впечатлило в този човек. Както и да е, седнаха и Грийн продължи: — Новата самоличност е нещо съвсем различно от фалшив паспорт и така нататък. Тя не е нещо, което просто си носиш в джоба. По-скоро прилича на ново „аз“, което напъхваме във всички папки, които могат да ти потрябват.

— Ясно де — отвърна Келп.

— Така че въпросът не е в това колко дълго ще издържи новата самоличност — обясни Грийн. — Тя на практика е вечна, освен ако не спреш да я използваш. Няма да се износи. Когато получиш нова самоличност, тя винаги ще е в готовност и ще те чака. Случва се един ден да откриеш, че вече не можеш да живееш със старото си име.

— Случва се — съгласи се Келп. — Рядко обаче.

— Да — съгласи се Грийн. — Обаче като с повечето неща, които се случват рядко, новата самоличност струва скъпо.

— Точно затова се надявах да уредим нещо краткосрочно — изтъкна Келп. — Ако няма да е завинаги, сигурно ще ни направиш отстъпка.

Грийн се понамръщи. После се ухили на Ан Мари и каза:

— Този път си попаднала на сладур, Ан Мари.

— Знам — върна му усмивката тя.

— Май размислих, Ан Мари — добави Грийн. — Защо пък да не пия едно кафе.

— Ей сега ще направя. — Тя почти скочи. — Черно, без захар, нали?

— Каква памет! — възхити се Грийн.

— Ан Мари, така и така си станала — обади се Келп, — ще ми донесеш ли една биричка?

— Дадено.

Тя отиде в кухнята, а Грийн се отпусна на канапето и попита:

— Какво можеш да ми кажеш за онова, което сте намислили да правите с новата самоличност?

— Мога да ти кажа много — отвърна Келп, — защото Ан Мари твърди, че си железен.

— Аз твърдя същото за нея. И така, с какво си имаме работа?

— Четирима души — заразказва Келп — трябва да се хванат на работа при човек, който е под съдебно наблюдение, официално е банкрутирал и продължават да го разследват за какво ли не.

— И вие искате да работите за този човек?

— Това е единственият начин да идем при него и да вземем каквото ни интересува.

— Интересно — отбеляза Грийн.

— Този тип обаче не може да наеме хора с полицейско досие — заради кашите, в които се е забъркал.

— Разбирам.

— Ние пък не можем да кандидатстваме заради полицейските досиета.

— Значи ви трябва самоличност с чисто съдебно минало — констатира Грийн.

— Точно.

— Чакай да помисля. — Грийн помисли, кимна, а мислите на Келп полетяха на всички страни. След малко Грийн закима по-усърдно и каза: — Предполагам, че става въпрос за малък аванс и гарантирано голяма печалба след приключване на процедурата.

— Е, гаранция — Франция — отвърна Келп.

Отговорът му явно изненада Грийн.

— Така ли? Обикновено има нормални гаранции.

— Ами в такъв случай давам гаранция, че може и да стане — каза Келп.

— Добре. — Грийн явно обичаше да кима. Направи го още няколко пъти и зададе нов въпрос: — Познаваш ли Хауард?

— Познавам доста Хауардовци — каза Келп. — Някой конкретен Хауард ли имаш предвид?

— Съпругът на Ан Мари.

— О, и той ли е Хауард? Не, измел се е два дни, преди да се срещнем с нея.

— Голям тъпак — осведоми го Грийн. — Виждал съм го два-три пъти, но още от първия му пролича.

— Разбирам.

— Беше тъпак също като баща й, почитаемия конгресмен, когото познавам доста по-добре. Ако никога не си срещал Хауард, значи никога не си виждал и бащата, защото по онова време той отдавна вече бе на оня свят.

— Прав си.

— Има такива жени — продължи Грийн. — В началото им се пада баща тъпак, после намират негово точно копие, за което се омъжват. Някои го правят отново и отново и намират точно същия тип тъпак.

— Тъпа работа — отбеляза Келп.

— Просто се чудех — обясни Грийн — дали Ан Мари няма да се окаже една от тези жени.

— Май е сменила оборудването — ухили се Келп.

— И аз така смятам. Тя сигурно ще се появи всеки момент, така че да те питам — можем ли да си говорим по работа пред нея?

— Ще си спестя преразказите след това — каза Келп.

— Добре — каза Грийн и отново закима. — Сега да обясня какъв е проблемът — продължи и в този момент Ан Мари дойде с кафето на Грийн, бирата на Келп и чаша бледозелена течност за себе си, наредени на малък поднос. — Благодаря — каза Грийн, а Келп посочи чашата с бледозелена течност и попита:

— Това пък какво е?

— Ябълков сок — осведоми го Ан Мари и седна.

— Ясно — отвърна Келп. — Сигурно това пиете в Средния запад.

— Джим, знаеш ли защо го свалих този тип? — обърна се Ан Мари към Грийн.

— Ти ли го свали?

— Естествено.

— И аз помогнах малко — обади се Келп.

Ан Мари не му обърна внимание и продължи да говори на Грийн:

— Не си слагаше нищо в бърбъна.

— А-хааа — отвърна Грийн.

— Слагам си бучка лед — уточни Келп.

— Първият мъж, който не искаше всичките му питиета да са с вкус на боза. — Тя изгледа Келп с обич и добави: — Каза ми, че от чистия бърбън няма да се напия, освен ако нямам сбъркан метаболизъм.

— Да — потвърди Келп. — Но ти не ми повярва.

— Разбира се, че не ти повярвах. Но ми хареса, че го каза. Жените обичат мъже, които си правят труда да привлекат вниманието им. Като лъжат, надуват се, позират. Жените естествено не вярват й на думичка от чутото, но им харесва. То е като комплимент — някой е решил да бръкне в торбата си с фокуси единствено в твоя чест.

Сега пък Келп се обърна, изгледа я обичливо и подметна:

— Ти също имаше някой и друг фокус в торбата.

— Сметнах, че си заслужаваш.

Усмихнаха се един на друг, а Джим Грийн прочисти гърло и се намеси:

— Ъ-ъ-ъ, аз още съм тук, ако случайно сте забравили.

Изгледаха го.

— А, здрасти, Джим — каза Келп. — Как я караш?

— Супер.

— Съвсем забравих за теб.

— Не се притеснявай — отвърна Джим. — Непрекъснато ми се случва. — Обърна се към Ан Мари и добави: — Тъкмо се канех да обясня на Анди какъв е проблемът.

— Извинявай, проблем ли има? — попита Ан Мари.

— Ами, изглежда, ще има — призна Грийн и се обърна към Келп. — Самоличностите, които изработвам, са доста сложно нещо и трябва да откриеш подходящата пукнатина в системата, за да ги внедриш, а такива пукнатини хич не са много. Така че не мога да използвам четири — в интерес на истината не мога да използвам дори една — в замяна на скромен аванс. Не бих го направил дори и за човек, който според мен е идеален за партньор на Ан Мари.

— Е — отвърна Келп, — бездруго не възлагах големи надежди на това. Все пак благодаря.

— Джим? — обади се Ан Мари. — Не можеш ли да помогнеш? Бях сигурна, че ще можеш.

— Ан Мари, аз не помагам — отвърна Грийн. — Върша си работата професионално и срещу съответното възнаграждение.

— Прав е, Ан Мари — каза Келп. — Много мило от негова страна, че дойде тук и ни изслуша, и съм сигурен, че ако можеше да направи нещо, щеше да го направи.

— Докато седях тук да ви гледам двамата и да съжалявам, че не мога да направя онова, което искате, се позамислих — сподели Грийн. — Позамислих се с какво разполагам и стигнах до извода, че разполагам с хората, за които вече съм работил. Знам всичко за тях, защото аз съм ги направил това, което са.

— И какво за тях? — подкани го Ан Мари.

— Ами, работата е там — обясни Грийн, — че понякога, не много често, по една или друга причина, някой спира да използва самоличността, която съм му направил. Да речем, получава наследство, обявяват амнистия, врагът му умира. Хората се връщат към първоначалното си аз, понякога временно, понякога завинаги. Предупреждавам, че никога преди не съм го правил, никога дори не съм се замислял да го правя, но тези самоличности вече са на пазара и мога пак да се възползвам от тях.

— Искаш да кажеш да ги вземем назаем ли? — попита Келп.

— Точно така — потвърди Грийн. — Тук обаче съществува риск да си пъхнете таралеж в гащите. Искам да си дадете ясна сметка за това. Аз не поддържам връзка с хората, а само със самоличността им, така че някой спокойно може да реши отново да стане еди-кой си и да завари в гнездото си кукувица — сиреч вас. Снимката в паспорта му — твоята; отпечатъците в секретното му досие — твоите. На кого мислиш ще се вбеси, че му е откраднал самоличността? Със сигурност не на мен, а на теб — ти си крадецът. Някои от клиентите ми нямат абсолютно никакво чувство за хумор.

— Разбирам — отвърна Келп.

— И като сме тръгнали да говорим за най-лошото, което може да се случи — продължи Грийн, — трябва да спомена и друга възможност. Представи си, че някой успее да разбие самоличността, която съм направил. Първоначалният клиент, за когото съм я изработил, се е върнал към старото си аз. И кого ще открие полицейският екип с куршум в главата, когато пристигне на местопрестъплението? Един от вас.

— Уфф — възкликна Ан Мари.

— И каква според теб е вероятността да се случи нещо подобно? — попита Келп.

— Малка — увери го Грийн. — Иначе нямаше да го предлагам. Много, много малка, но все пак съществува. Както самият ти спомена преди малко — няма гаранции. Но от друга страна, самоличностите ще ви трябват само за месец-два.

— Може би дори за по-кратко — съгласи се Келп. — Надявам се да е за по-малко.

— Разбрах какво мога да направя — каза Грийн. — Първо обаче трябва да се видя с останалите ти трима приятели, да направя снимки и други такива неща. Искате ли да се вдигнете и да отскочите до Кънектикът?

— Предпочитаме да си стоим в Ню Йорк — отвърна Келп. — В края на краищата обаче ти правиш услуга на нас, така че казвай.

— Всъщност — каза Грийн — вероятно няма да успея да сместя и четирима ви в багажника. Можеш ли да измислиш някое място тук в града? Предпочитам да е уединено, но да е в оживен квартал. Сещаш ли се за нещо подобно?

— Има един бар, в който ходим — каза Келп. — Според мен ще ти хареса.