Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

56

Паниката спаси кожата на Флип. Паниката и нищо друго.

Проблемът бе, че въобще не му хрумна, че в момента, в който „Джей Гили“ отвлече Мънро Хол, вниманието на полицията тутакси ще бъде привлечено от човека, препоръчал Джей Гили на Мънро Хол. В края на краищата самият той си бе осигурил желязно алиби и не се намираше дори близо до имението на Мънро Хол в момента на операцията, а навестяваше клиент на километри оттам. Ето защо тропането на полицаите по вратата на офиса му в седем вечерта му дойде като студен душ. Студен душ, който щеше да го погуби, но в крайна сметка му спаси кожата.

По това време Флип се намираше в офиса си и записваше на диск упражнения, които възнамеряваше да разпространи за продажба. Внезапното тропане по входната врата го прекъсна и отначало просто го ядоса. Флип спря камерата, разфуча се и се настрои здравата да насоли неканения гост. Тръгна към вратата на офиса, отвори я със замах, изгледа кръвнишки двамата непознати костюмари на прага и излая:

— Какво искате?

Двамата, като по команда, извадиха малки кожени калъфчета с излъскани значки в тях.

— Полиция — осведоми го единият. — Вие ли сте Алфонс Морисконе?

Флип едва не припадна. Не знаеше как остана на крака, вместо да се строполи в техните. Никога не се потеше по време на тренировки, но сега по челото му избиха едри капки пот, които се затъркаляха бързешката надолу.

— По… по… по…

— Ще ни отделите ли няколко минути? — продължи същият мъж с толкова сприхав и враждебен тон, сякаш всъщност иска да каже: „Арестуван си и никога повече няма да видиш слънчева светлина“.

— Ама, аз… не разбирам… искам да кажа защо ще…

— Ако нямате нищо против, ще влезем, господин Морисконе.

— Аз, аз, аз…

По някакъв начин ченгетата се промъкнаха вътре. Също толкова мистериозно се настаниха в офиса му, като говорителят зае мястото на Флип зад бюрото, него насочи към стола за клиенти, а другият полицай се задоволи със сгъваемия стол от гардероба.

— Разкажете ни за Джей Гили, господин Морисконе — подкани го говорещият полицай.

— О, Божичко!

Двамата му посетители застанаха нащрек.

— Слушаме ви, господин Морисконе?

— Аз… аз… кой?

— Чухте ме добре, господин Морисконе.

„Отричай всичко. Не, вече е късно, те знаят. Нищо, отричай всичко“.

— Не знам, не знам.

— Какво не знаете, господин Морисконе?

— Не познавам Джей Гили.

Капчици пот влязоха в очите на Флип, но той се страхуваше да премигне.

— Така ли? — подсмихна се говорещият полицай. — Въпреки това обаче сте представили Джей Гили на един ваш клиент, нали така? Прав ли съм?

— О, Божичко. — Прекалено късно бе да отрича всичко. — О, господин Хол.

— Сега вече си спомнихте, нали? Не познавате Джей Гили и въпреки това сте го представили на Мънро Хол, нали? Нали, господин Морисконе?

— Аз… аз… забравих.

Забравили сте?

— Къде го срещнах смотолеви Флип, сякаш това е въпросът, който са му задали. Мозъкът му се бе превърнал в разбъркан калейдоскоп и този калейдоскоп му подсказваше, че ще му зададат такъв въпрос и той няма отговор за него. Мислите на Флип се заблъскаха в черепната му кутия като заек, който се щура напред-назад в опит да избегне идващите насреща му фарове, закръжиха около въпроса откъде познава Джей Гили и не намериха никакъв смислен отговор, който може да бъде изречен на глас. Нямаше как да се оправдае с клиент, защото клиентът щеше да отрече. Нямаше как да се оправдае с никого. В паниката и отчаянието си Флип отговори на въпроса, който щеше да го унищожи, още преди да са му го задали.

— Забравили сте къде сте го срещнали!

— Той беше просто… Искам да кажа, не знам, просто се разговорихме и когато видях по новините за господин Хол, си помислих: „Олеле, сега полицията ще ме хване!“

Двамата полицаи силно се заинтригуваха от разсъжденията му.

— Ще ви хване ли, господин Морисконе?

— Защото забравих откъде го познавам. — Флип размаха ръце, сякаш да демонстрира колко необятно място е планетата Земя и колко много места съществуват, на които човек може да срещне себеподобни. — Искам да кажа, че просто се разговорихме, той ме заговори, каза, че учел хората как да яздят и тогава аз казах: „Че аз познавам един човек, който си търси учител по езда“, а той отвърна, че можел да се заеме с него, но трябвало да закара свой кон, а аз казах, че мога да звънна на господин Хол, а той вика: „ми добре, звънни му“ и господин Хол се съгласи и аз казах на този господин Гили, а той вика: „хубаво“ и повече въобще дори не съм се сещал за него. После гледам новините и си викам: Олеле, ще искат да знаят защо съм говорил с господин Хол за този човек и къде съм го срещнал и какво знам за него, а аз не знам нищо, и ще разберат, че съм ядосан на господин Хол, и ще решат, че съм го направил нарочно, й ще ме тикнат в затвора…

— Ядосан сте на господин Хол, така ли?

— Ооо! Не, не, не, не съм ядосан на господин Хол. Да не би да съм казал, че съм ядосан на господин Хол? Всъщност исках да кажа, че бях ядосан на господин Хол, и то съвсем мъничко ядосан, но вече ми мина и сега не съм ядосан на господин Хол, просто…

Защо сте били ядосан на господин Хол?

„О-о-о, това пък защо го изтърсих? — запита се Флип. — Сега ще трябва да им кажа, че укривам данъци, и съвсем ще се убедят, че съм закоравял престъпник и…“

— Господин Морисконе?

„Челюстта ми е увиснала от сто години“, смъмри се мислено Флип, затвори уста, но пак я отвори, за да каже:

— Защото ми причини известни неприятности с данъчните. Нямах представа, че възнамерява да декларира хонорарите, които ми плаща, така че не ги декларирах и аз. Уверявам ви обаче, че това е единственият подобен случай в целия ми живот и никога повече няма да правя така и че вече се отсърдих на господин Хол и всъщност никога не съм му бил сърдит, а по-скоро, след цялото преживяване, съм благодарен на господин Хол, задето ми даде урок, който научих прекрасно, ей Богу.

Не искаше да спира да говори, защото думите по някакъв начин възпираха неизбежното, но изведнъж вече нямаше какво да каже и млъкна. Челюстта му отново увисна. „Дали пък не трябва да им разкажа как преписах на изпита в гимназията? — запита се. — Не, това въобще не ги интересува. Интересува ги Джей Гили, а за него не мога да им разкажа. Просто трябва да не им разказвам за Джей Гили. Във всеки случай не трябва да им казвам истината“. Отново затвори уста.

Междувременно говорещият полицай покима замислено известно време, след което се обърна към колегата си и каза:

— Виждаш ли какво излиза, Боб?

— Мисля, че да — отвърна колегата и Флип за пръв път му чу гласа.

— Говорили са с хора, които познават Хол — продължи говорещият полицай, — и са търсили слабата брънка.

— Да, явно така е станало.

„Слабата брънка ли? Да не би да имат предвид мен?“

— Вероятно са се срещнали в някой бар — обясни говорещият полицай. — Нещо такова.

„Аз не ходя по барове!“, възкликна мислено Флип, но за щастие не го изрече.

— Е, излиза, че това е поредната задънена улица — установи говорещият полицай. — Нещо като чуждестранното посолство.

„Чуждестранно посолство ли?“

— Определено изглежда така.

Говорещият полицай се изправи и колегата му го последва.

— Е, благодаря за отделеното време, господин Морисконе — каза говорещият полицай. — Ето визитката ми.

„Няма да ме арестуват!“ Флип отново извади късмет и не озвучи мислите си. Вместо това се закрепи някак на пластилинените си крака, взе визитката, без дори да я погледне, и зачака какво ще се случи.

— Ако се сетите за нещо друго, звъннете ни.

— О, да.

— И когато заловим този Джей Гили, в което можете да сте напълно убеден…

— О, да.

— … ще ви извикаме в участъка, за да го идентифицирате.

— О, да.

— Няма нужда да ни изпращате.

Флип нямаше сили да ги изпрати. Просто изгледа заминаването им, без да вярва на очите си. Вярно беше! Нямаше да го арестуват! Не го подозираха! Той просто беше слабата брънка!

Заключи вратата след полицаите, мина бързешком през залата за фитнес, влезе в съблекалнята и се отдаде на продължителна баня. По едно време се сети да си свали дрехите.