Доналд Уестлейк
Роден богат (34)

34

— На втория ден заекът влиза в горската сладкарница и познай за какво пита? — каза Мелън.

— За торта с моркови — отвърна отчаяно Честър.

— Точно. Мечката пак му казва, че нямат, но решава за другия ден да направи. Връща се заекът пак и пита за какво?

— За торта с моркови — подаде послушно Честър.

— Мечката вика — имаме. И знаеш ли какво казва заекът? — продължи Мелън.

— Нее — отвърна Честър.

— Много е гадна, нали? Май не е смешно.

— Не — отвърна искрено Честър.

— Време е за хапване — заяви Мелън. — Завий ей там. Ресторантът е хубав, пък и винаги има места.

Бяха излезли от града с последния клиент на Мелън и тъкмо минаваха край огромен магазин, чиято най-висока и най-впечатляваща част бе огромен стълб с лого: „Мидпойнт Мол“. Е, в крайна сметка рекламата преди всичко, нали?

Честър зави и пред тях се ширнаха цели декари с места за паркиране. Коли обаче нямаше, с изключение на няколко прашасали пикапа, сгушени досами витрините на първите магазини.

— Защо е толкова празно? — зачуди се Честър.

— Основният наемател напусна — обясни Мелън. — Значи с тебе отиваме малко по-нататък, точно след мястото, където се помещаваше той.

Честър продължи право напред, без да обръща внимание на маркиращите паркоместата линии, и отново попита:

— И как така напусна?

— Магазинът му просто фалира — каза Мелън. — Беше огромен и продаваше предимно неща за домакинството, но на петнадесетина километра по шосето има друг, по-голям. Та значи той го уби. Сега в този мол останаха само боклуци — фото, магазинчета за алкохол, мобилни телефони, ресторант. Нашият е веднага след мястото, на което беше оня с домашните потреби, дето ти казах.

Честър мина покрай празните витрини на бившия основен наемател и намали, за да огледа помещението. Огромните прозорци не разкриваха нищо, тъй като зад тях не светеха лампи. През дръжките на шестте врати бе прокарана верига, заключена с голям катинар. Над входа още личаха отпечатъците на демонтираните неонови букви от името на магазина. „Спийдшоп“.

— Май съм виждал и други такива магазини — каза Честър, след като разчете отпечатъците.

— Естествено — съгласи се Мелън. — Това е голяма верига. Ако направят магазин на лошо място, в един момент просто го затварят и си вдигат партакешите, за да ограничат загубите.

Ресторантът бе веднага след празния магазин, последен в редицата.

— Имаш ли нещо против да обиколим и да хвърля един поглед от задната страна, преди да идем в ресторанта? — попита Честър.

— От задната страна ли? Какво ще търсим от задната страна?

Паркингът продължаваше и от задната страна на мола покрай витрините на ресторанта, зад които се виждаха предимно празни маси. Честър подкара покрай тях и отвърна:

— С едни приятелчета сме намислили да откраднем някои доста обемисти неща и ще ни трябва голям склад, за да ги покрием за известно време. Мястото тук ми изглежда идеално, стига да има достатъчно голяма врата.

Мелън го изгледа и на устните му заигра колеблива усмивка. После каза:

— Честър, знаеш ли, че имаш доста странно чувство за хумор?

— Да, често ме го казват.

Направи още един завой и пред тях се ширна друг паркинг, който очевидно се използваше от доставчиците. Към „Спийдшоп“ водеха три големи метални врати. Бяха на около метър от асфалта, очевидно, за да са на нивото на ремаркетата на камионите, но това надали щеше да е проблем.

— Дааа — отбеляза Честър, докато ги оглеждаше. — Това май ще ни пасне точно.

Направи обратен завой и се насочи към ресторанта.

Мелън продължаваше да го гледа озадачено.

— Майтапиш се, нали?

Честър се ухили.

— Разбира се. Да не би само ти да можеш да разказваш вицове?

Мелън се разкикоти като луд и не спря, докато не седнаха в ресторанта.