Доналд Уестлейк
Роден богат (52)

52

— Въпросът е — каза лейтенант Орвил — дали икономът е замесен.

Лейтенант Устър наклони глава като изключително интелигентен кокер шпаньол.

— Мислиш, че го е направил икономът ли?

— Има доста такива случаи — отвърна Орвил и изразът очевидно му хареса, защото го повтори: — Доста такива случаи.

Бяха избрали за щабквартира кабинета на Мънро Хол, тъй като Мънро Хол очевидно не се нуждаеше от него в момента. Орвил и Устър се числяха към отдела за криминални разследвания и случаят бе поверен на тях. Добре съзнаваха колко ползи могат да извлекат от разкриването му. Хол в крайна сметка бе доста известен човек, макар и с не толкова добра репутация. Второстепенният път пред имението вече бе почти задръстен от телевизионни екипи и то само час след събитието. Журналистите просто изгаряха от нетърпение да излъчат мъжественото лице и професионализма на лейтенант Орвил (Устър бе просто помощник и го знаеше), който обяснява напредъка по случая на целия свят. Орвил също едва се сдържаше да се изправи пред камерите и щеше да го направи в момента, в който регистрира и милиметър напредък или открие нещо, което може да мине за напредък.

Междувременно пренареждаше армията, охраняваше подстъпите към лагера и изясняваше параметрите на ситуацията. Лейтенант Орвил имаше литературни уклони, което означаваше, че е чел доста Шерлок Холмс и Пери Мейсън, както и „87-и участък“ (по дяволите, тези момчета наистина ги биваше), и което също така означаваше, че е успял да тренира мозъка си да мисли внимателно и аналитично. Сега мозъкът му безпогрешно констатираше всяка изпречила се аномалия, а в конкретния случай тази аномалия бе икономът.

Защо ще отвличат Хол? Е, това поне бе ясно. Хол бе невероятно богат и откупът му щеше да е доста солиден. В интерес на истината, самият откуп щеше да е цяло състояние. Но колко може да струва един прост иконом? Защо ще отвличат иконома?

Този въпрос отведе лейтенант Орвил към следващия въпрос — ами ако икономът не е отвлечен? Ами ако икономът е отишъл доброволно с похитителите? Нещо повече — ако икономът е участвал в конспирацията по отвличането от самото начало? Ами ако не е жертва, а извършител на престъплението? Тогава вече положението трябва да се разгледа от друг ъгъл, нали така? Определено!

— Ммм — каза лейтенант Орвил. — Какво знаем за този иконом?

Работата на помощника е да събира цялата информация по случая и да я предоставя на вниманието на шефа. Лейтенант Устър измъкна бележник от джоба на сакото си, разлисти го и зачете:

— Джон Хауард Ръмзи. Постъпил на работа онзи ден.

— О, не. Напрежението нараства — забеляза Орвил.

— В интерес на истината е имало вълна от нови служители, и то само за два дни — обясни лейтенант Устър. — Иконом, шофьор, личен секретар и…

— Личен секретар ли? — прекъсна го Орвил. — Това да не е онзи тип, който изхвърлихме оттук?

— Фредрик Юстас Бланчард — прочете лейтенант Устър. — Да, същият е. Четвъртият е охранител, който е подсилил екипа.

— Охранител, а? — Лейтенант Орвил пусна лека снизходителна усмивка. — Предполагам също, че тези четиримата са се видели за пръв път преди два дни, нали така?

— Двама от тях да — съгласи се лейтенант Устър. — Икономът и секретарят Бланчард обаче се работили заедно в посолството на Восткоджек, преди да се появят тук.

— Къде са работили?

— В посолството на Восткоджек. Това е европейска държава, която има посолство във Вашингтон.

— И тези двамата са работили там, така ли? Защо са напуснали?

— Твърди се, че убили посланика.

Лейтенант Орвил се изправи на стола.

— Моля? Убили са го?

— Точно така. — Лейтенант Устър отново направи справка с бележника. — Очевидно новият посланик е уволнил целия предишен персонал и е назначил свои хора. Ето как Ръмзи и Бланчард са дошли да работят тук.

— Бая път са били от Вашингтон.

— Така е, сър.

— И знаем ли какъв точно вятър ги е довял тук?

— И двамата са изпратени от агенция за подбор на персонал, която се казва „Купър Плейсмънт Сървисиз“. Всъщност и четиримата са пратени от същата агенция.

— А-ха, така значи. Боб, май няма да е зле да се поогледаме из тази „Купър Плейсмънт Сървисиз“, а?

— Абсолютно.

— Ще поразклатим малко дървото — продължи лейтенант Орвил и нагледно показа как възнамерява да го разклати, — пък да видим какво ще изпадне.

— Абсолютно.

— Междувременно — добави лейтенант Орвил — нека поканим този скапаняк Бланчард тук и да видим какво интересно има да каже за себе си и за приятелчето си иконома.

— Абсолютно.

Лейтенант Орвил намрази секретаря Бланчард още от мига, в който го зърна. Той вярваше безусловно на инстинкта си, преди всичко защото освен с инстинкта не разполагаше с друго. Още щом лейтенант Устър доведе секретаря, за да го разпитат, Орвил усети с какъв ненадежден човек ще си има работа.

Погледни го само — виж му контешкия костюм и връзка, мазната усмивка, сервилното поведение, което е чак прекалено сервилно и на човек му нагарча, защото разбира, че това отсреща не е любезност, а обида. Лейтенант Орвил познаваше не един и двама престъпници със същото мазнишко поведение и непринудено държане, което всъщност прикрива съвсем различна същност. Стори му се, че Фредрик Юстас Бланчард въобще не е Фредрик Юстас Бланчард, не е личен секретар или поне не е обикновен личен секретар. Стори му се, че под кожата на този човек се е сврял друг човек, който ще е извънредно интересен за лейтенант Орвил от професионална гледна точка, стига само да успее да го изкара наяве.

Е, това бе малко невероятно и явно с нищо нямаше да спомогне на настоящото разследване, така че лейтенант Орвил се настани удобно в стола на Мънро Хол, позволи на Бланчард да седне насреща му, даде достатъчно време на лейтенант Устър да заеме място зад по-малкото бюро, ползвано от секретаря, и да се подготви да си води подробни бележки от разпита и пристъпи право към същината на въпроса:

— Разкажи ми за иконома.

— Джон Ръмзи — съгласи се Бланчард, усмихна се по причина, която лейтенант Орвил въобще не успя да установи, и каза: — Двамата работихме заедно във Вашингтон.

— Където работодателят ви е бил убит — отбеляза лейтенант Орвил. — Твоят и на Ръмзи.

— Тъжна история — потвърди Бланчард, но продължи да се хили.

— Разпитваха ли ви с Ръмзи по случая?

— Не, нас не ни разпитваха — отвърна Бланчард.

— Така ли? — учуди се лейтенант Орвил. — И защо, ако мога да попитам?

— Ами, предполагам, защото посланик Чък го убиха в Нови Глад.

— И къде по-точно е Нови Глад — не преставаше да любопитства лейтенант Орвил.

— Това е столицата на Восткоджек. — Бланчард махна с ръка, явно за да покаже колко далеч е въпросното място. — На около осем хиляди километра от Вашингтон е. Зад океана и отвъд половин Европа.

— А къде бяхте вие двамата, когато убиха посланика?

— Във Вашингтон.

Лейтенант Орвил постепенно си даде сметка, че тази насока на разпита няма да доведе до плодотворни резултати, така че реши да се измъкне от нея с един последен въпрос:

— Заловиха ли убиеца?

— О, разбира се — отвърна Бланчард. — Това бе политическо убийство. Уби го един бигендианец.

Не. Трябваше незабавно да излезе от тази задънена улица.

— Къде беше тази сутрин? — попита внезапно лейтенант Орвил. — По времето, когато последният ти работодател е бил отвлечен.

— На бюрото си, ей там. — Бланчард посочи към Устър.

— И с какво се занимаваше?

— С организация на благотворителни мероприятия, в които господин Хол щеше да участва.

— Мънро Хол събира подаяния? — Лейтенант Орвил не повярва на ушите си.

— О, не — поправи го Бланчард. — Той харчи пари за благотворителност. Преди известно време репутацията му пострада сериозно и сега вземаме мерки да я върнем в предишното й състояние.

— Чичо ми изгуби всичко в аферата „Сомнитех“, всичко — отбеляза тихичко лейтенант Устър.

Бланчард извърна лъчезарната си усмивка към него и каза:

— Сигурен съм, че семейството му е помогнало.

Лейтенант Устър зяпна. Приличаше на ударен с мокър парцал, все едно някой е дръпнал запушалката на мозъка му и цялото съдържание е изтекло навън.

— Значи тази сутрин си се занимавал с благотворителни мероприятия — върна разговора в старото му русло лейтенант Орвил. — С кого си говорил и къде е този човек сега?

— Говорих с доста хора, по телефона — обясни Бланчард и отново посочи парализирания Устър. — Бележникът ми с телефони е ей там, до левия лакът на колегата ви.

— Боб, дай да видим бележника с телефоните — разпореди се лейтенант Орвил.

Лейтенант Устър се съживи, взе подвързания с черна кожа бележник, отнесе го на лейтенант Орвил и се върна на мястото си. Лейтенант Орвил свъси вежди над бележника. Разгърнато и установи, че страниците му са гъсто изписани с имена, телефони и адреси. Без съмнение версията на Бланчард щеше да се потвърди.

Хлъзгаво копеле се оказваше този Бланчард. Само да можеше да му влезе под кожата. Там вътре определено се криеше нещо.

— Не искам да напускате имението до второ разпореждане — заяви лейтенант Орвил.

Онзи му се изхили в лицето.

— Дори и не съм си го помислял. Не бих заменил този живот и за милион долара в брой.