Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

27

Флип беше бесен. Беше извън себе си от яд. Как бе възможно Мънро Хол, който само преди седмина го наричаше „приятелче“, да направи подобно нещо? Та това дори нямаше да му донесе никаква печалба, само загуба за горкия Флип.

Докато караше към имението за днешната тренировка, преповтаряше наум точно как ще прекрати взаимоотношенията си с него. „Всички знаят, че си най-големият егоист на света. В крайна сметка с това си известен, нали? Защо обаче реши да ми причиниш това? Какво ще спечелиш от него? За кеф ли го направи?“

Когато стигна до входа на имението и спря пред будката на охраната, устните му все още се движеха мълчаливо и изричаха гневните думи. Намусеният пазач се появи отвътре както винаги, но днес Флип не го поздрави приятелски. Днес въобще не го поздрави, не му продума и думичка. Гледаше право напред, продължаваше да репетира унищожителната си реч срещу Мънро Хол и просто подаде шофьорската си книжка така, че дебилът да я прочете, ако въобще знаеше да чете. Охранителят стоя доста време неподвижно до отворения прозорец на субаруто, но на Флип не му пукаше. „Стой си до Второ пришествие, ако искаш, тъпак такъв. Изгони ме от имението, с радост ще се прибера вкъщи“.

Дори да не можеше да прочете шофьорската книжка на Флип, охранителят явно бе в състояние да разчете физиономията му, защото най-сетне се отказа да виси и да чака Флип да каже или направи нещо, извърна се и се навря обратно в пещерата, вероятно да звънне в Голямата къща.

Флип си прибра книжката и се вторачи мрачно в бариерата в очакване да се вдигне. Когато най-сетне проклетата пръчка се разклати и пое нагоре, охранителят се появи от будката, наведе се към прозореца на субаруто й каза:

— Имаш ли нещо против да се държиш по-любезно?

Флип го изгледа от глава до пети.

— С теб ли?

След което подкара към къщата.

Е, това определено го накара да се почувства по-добре, поне за минутка, докато не наближи Голямата къща и не видя, че входната врата се отваря и на обляния в слънчева светлина праг се появява Мънро Хол и му маха с ръка. Днешният тренировъчен екип бе в ярко оранжево и Хол приличаше колкото на второстепенен мафиотски бос, толкова и на леко поспихнал се детски балон.

„Сега ще те науча, портокал такъв“, помисли си Флип, докато паркираше субаруто на обичайното място. Слезе от колата и метна платнения сак през рамо толкова силно, че чак го заболя. Естествено, ядоса се още повече, вписа й това прегрешение в сметката на Мънро и закрачи към входната врата. Хол го посрещна топло усмихнат както обикновено.

— Идваш точно навреме, Флип. Както винаги. Влизай, влизай. Нали вече те питах дали яздиш?

Въпросът определено го хвана неподготвен и Флип се напъна да го осмисли и да формулира отговор, а през това време Хол затвори вратата зад гърба му и тръгна към стълбището.

— Не яздя — отвърна Флип, защото реши, че това е най-точният отговор. После реши да го допълни: — Коне.

— Да, точно така, спомних си — каза Хол. Заизкачваха се по стъпалата. — Помниш ли, че ти казах, че имам едни прекрасни коне, но не мога да си намеря треньор. Това е най-хубавото време от годината, Флип, най-хубавото. Качваш се на кон, яздиш из полетата и хълмовете и гледаш на живота от съвсем друг ъгъл.

— Никога не съм го правил — сопна се Флип. „Ето, сега ще му кажа всичко“, навиваше се той, но моментът някак му се стори неподходящ.

Тръгнаха по широкия коридор на втория етаж и Хол продължи:

— Знам, че ми каза да не се качвам на кантара през минута, но тази сутрин реших да се претегля, Флип, и се оказа, че съм отслабнал с килограм и половина! И то само за месец!

— Много добре — отвърна Флип. Отнякъде изкука кукувица. Три пъти.

— Ооо, пак това проклето създание — изплака Хол. — Знаеш ли, Флип, понякога си мисля, че просто трябва да го оставя да спре и да не го навивам. Така няма да ми се налага да чувам грешките му на всеки час, но някак си сърце не ми дава да го направя. Струва ми се, че ще убия горкото същество. Знам, знам, ще кажеш, че съм сантиментален ревльо, но такъв съм си аз. Иска ми се да дам на часовника още един шанс.

Сантиментален! Флип последва Хол до тренировъчната зала, като по целия път скърцаше със зъби и правеше унищожителни забележки, които някак си все не успяваха да се изплъзнат от устните му.