Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

21

Дортмундър влезе в „Оу Джей“ в четири следобед и откри, че един от редовните клиенти в дъното на бара тъкмо набира скорост за гръмогласна тирада.

— На кой точно му хрумна тази гениална идея? — обърна се той към вселената. — На кого му дойде наум, че английският е втори език?

Роло седеше в другия край на бара и решаваше кръстословицата в „Дейли Нюз“. Дортмундър се насочи право към него.

— Аз съм роден в тази страна. За мен английският е първи език и така си ми харесва!

Роло му кимна за здрасти и каза:

— Другият бърбън ти взе чаша и отиде отзад.

— Сам ли е, или има и още някой с него? — попита Дортмундър.

— Не съм сигурен — отвърна Роло. Изглеждаше объркан.

— Значи е същият — установи Дортмундър. — Описанието съвпада.

— Ще трябва да минете през трупа ми и да изкопчите английския от вкочанените ми пръсти, това ще трябва да направите.

— Чакате ли и други? — попита Роло.

— Водката, червеното вино и бирата със сол.

— Този със солта просто ще ме довърши. Вътре съм с тази сол.

— Баща ми е говорил английски и си го е харесвал, неговият баща е говорил английски и бащата на баща му е щял да говори английски, ако е бил в Америка по онова време.

Дортмундър се насочи към шумната част на бара, където редовните клиенти наблюдаваха оратора със стъклени погледи и измъчени физиономии.

— Английският — втори език — продължи с отвращение и презрение редовният клиент. — И какво да правим ние сега, да учим мексикански ли, що ли?

— Por favor — обади се измамно мил гласец, а Дортмундър зави покрай барплота, отправи се по коридора и хлътна в задната стаичка, където Келп естествено бе заел най-хубавото място е лице към вратата. От лявата му страна седеше човек с безлична физиономия.

Дортмундър заобиколи масата от другия край и се настани вдясно от Келп, а той каза:

— Здрасти, Джон. Това е Джим Грийн. Джон Дортмундър.

— Значи ще ползваме истинските си имена, така ли? — попита Дортмундър.

— Поне някои от нас — уточни Келп.

Джим Грийн се изправи, протегна ръка през Келп и се усмихна банално.

Как си, Джон?

 

— Страхотно — отвърна Дортмундър и раздруса подадената му ръка, която се оказа учудващо безжизнена.

— Ще обясня всичко, когато дойдат и останалите — обади се Келп.

— Става.

Дортмундър се отпусна на стола си и надзърна покрай Келп, за да си спомни как точно изглежда Джим Грийн. А, да бе. Наля си чаша от бърбъна в бутилката на подноса до десния лакът на Келп и пак надзърна към Грийн, за да види какво пие той. Бира без сол.

В този момент на вратата се появи бирата със сол и каза:

— Щях да дойда и по-рано, но тръгнах по Единадесето авеню и се оказа, че там е пълно с БМВ-та. Цяла пратка, подкарали са я към автосалона. Беше задръстено от камиони, натоварени със скъпи коли. Камиони отляво, камиони отдясно, камиони един до друг, камиони притиснали таксита, камиони по тротоара, така че хванах по западната магистрала. Там пък се оказа, че персоналът на някакъв пътнически кораб стачкува. Навсякъде гледаш някакви с хавайски ризи и раздават розови диплянки, моля ви се! Не мога да разбера какво искат — имат си каюти на кораба, хранят ги, разкарват ги по света, че даже им плащат. Направих обратен и хайде чак до Четиридесет и втора, а оттам по Десета. Няма да ви разправям как е трафикът по нея. Другият път, като идвам насам, ще мина по Холанд, през Джързи, до моста и оттам ще сляза тук. Или така, или ще мина през Стейтън Айланд. — Докато казваше това, Стан вече бе успял да се настани от дясната страна на Дортмундър и да намести бирата и солта пред себе си. — Здрасти, Джон. Здрасти, Анди.

— Е, нали в крайна сметка си тук — заключи Дортмундър.

— Да, най-накрая.

— Стан Мърч, това е Джим Грийн — представи ги Келп.

— О, здрасти — отвърна Стан. — Направо не те забелязах.

— Приятно ми е, Стан — поздрави Грийн и в този миг се появи Малкия с чаша червена течност в ръка и намръщена физиономия. — И този ли е от вашите?

— Бълчър, това е Джим Грийн — запозна ги Келп. — На Бълчър му викаме Малкия.

— Здрасти — каза Малкия.

— Приятно ми е, Малкия — отвърна Грийн с малко по-предпазлив тон отпреди.

— И на мен. Засега — отвърна Малкия, затвори вратата и седна с гръб към нея и с лице към останалите.

— Ето че се събрахме и сега Джим ще ни обясни как да се сдобием с нова самоличност — откри събранието Келп.

— Точно така — съгласи се Грийн, макар да не му бе особено приятно да отвлича вниманието си от Малкия и да го съсредоточава върху себе си. — Както казах на Анди — продължи той, — новата самоличност, която да е непробиваема и да ви защитава цял живот, е доста скъпо удоволствие, а и не е лесна за изработка. Заради това не съм в състояние да ви направя тази услуга дори веднъж. Разполагам обаче с някои доста запазени самоличности, които мога малко да префасонирам, при условие че ще ги използвате за кратко. Длъжен съм да предупредя, че има малък риск истинският собственик да изникне отнякъде и да си я потърси, но Анди твърди, че сте готови да го поемете. Може да се случи и нещо по-лошо, като например да се появи човек, който въобще не харесва собственика на самоличността.

— Аз май нещо не разбирам — обади се Дортмундър. — Как точно става това?

Грийн обясни и Стан каза:

— Този път аз нещо не разбрах.

Грийн обясни още веднъж и сега бе ред на Малкия:

— Какво искаш да кажеш, че някой тъпак може да ни издири или да издири документите?

Грийн обясни за трети път, след което Дортмундър заключи:

— Щом казваш, че става, значи става, хайде стига сме си обяснявали.

— Благодаря — отвърна Грийн.

— И сега какво? — попита Келп.

— Сега — заяви Грийн и вдигна от пода до стола си голямо четвъртито черно куфарче от онези, които фотографите разнасят, за да правят снимки по домовете, започваме да подготвяме самоличностите.

Сложи куфарчето на масата пред себе си, отвори го и останалите забелязаха, че в интерес на истината съдържанието му прилича тъкмо на фотографско оборудване с апарат, обективи и осветление. Имаше обаче и някакви други черни машинарийки, подредени грижливо една до друга, които можеше да имат всякакво предназначение — от пили за нокти до инструменти за изтръгване на самопризнания.

— Какво е това сега? — попита Малкия малко раздразнено.

— Инструменти, които са ми необходими, за да изработя новите самоличности — обясни Грийн. — Трябва да направим снимки, да вземем отпечатъци, да сканираме очи и длани, да подменим ДНК.

— И какво, да не се обаждам и на адвоката си ли? — учуди се Стан.

— Не се стряскай, Стан — успокои го Келп. — Всичко ще си остане при него.

— Освен това — продължи Грийн — ще трябва да запиша някои биографични данни от всички ви — къде сте родени, къде сте ходили на училище, какво сте работили, имате ли някаква специалност, белези или нещо подобно, които не мога да видя, такива неща. Колкото по-близо е новата ви самоличност до старата, толкова по-малко неща ще трябва да помните.

— Дортмундър? — обади се Малкия. — Това ли ще правим?

— Той е приятел на Анди — отвърна Дортмундър.

— Всъщност е приятел на Ан Мари, Малкия — уточни Келп, — но съм сигурен, че всичко ще е наред.

Грийн се усмихна приятелски на всички и каза:

— Наистина можете да ми имате доверие.

Малкия го огледа критично и каза:

— Не. Няма нужда да ти имам доверие. Просто ще трябва да те издиря, ако реша, а щом веднъж са те намерили, значи мога да те намеря пак. Ако искам де. Така че давай. — Извърна главата си наляво и добави: — Това ми е по-хубавият профил.