Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

57

Всеки, който работи с електрически в пистолет за пробиване и завиване на винтове, пуска бутона за задвижване секунда по-късно от необходимото. Например, ако вие или аз се опитаме да закрепим капак от чамови дъски за касата на прозорец с дълга тънка видия от галванизирана стомана, ще продължим да натискаме бутона на бормашината малко след като задачата вече е изпълнена и дървесината около патронника ще се нарани, ще хлътне и няколко нишки от дървото ще се скъсат.

Точно това бе станало и с прозореца, над който Мънро Хол се трудеше с неистово търпение и с бясна целеустременост, предизвикани от абсолютния мрак, в опит да изкърти единия край на дървения капак от рамката. Първата част бе най-мъчна, защото малката рана, нанесена на дървото от бормашината, се бе втвърдила и упорито се съпротивляваше. Отчупиха се нови трески. Въздухът от външния свят нахлу в килията на Мънро Хол, последван от още въздух.

Никой от винтовете не се изтръгна от рамката на прозореца. Оказаха се прекалено дълбоко завити в твърдото дърво, за да поддадат. Чамът на капаците обаче бе мек и бавно и неумолимо се отскубваше от обятията им. Зад него от рамката на прозореца оставаше да стърчи два сантиметра винт с остър връх, както и малък вулкан борови трески, експлодирали от дървения капак.

Най-напред поддаде долният ляв ъгъл на прозореца, след него потегли горният край на около тридесет сантиметра по-високо, последва го долният десен край, също на тридесет сантиметра от левия, и после средата на рамката. Когато капакът се освободи и от петия винт на перваза, Мънро Хол забучи лоста си в ъгъла на рамката и напъна с всички сили. Дървеният капак със стонове се откачи от прозореца и зейна като подгъната страница на книга.

Дали това беше достатъчно? Всеки път, когато прокарваше пръсти от външната страна на перваза, за да провери докъде е стигнал, Мънро Хол се натъкваше или на драскащите винтове, или на гадни остри борови трески. Освен това отворът все се оказваше прекалено тесен, за да му позволи да се измъкне навън.

Значи трябваше да работи още. Пръстите му кървяха от тежкия труд, опакото на дланите му кървеше от боровите трески, но за щастие тъмнината скриваше всички поражения, макар и Мънро Хол да ги усещаше. След кратка пауза за няколко глътки свеж въздух той отново вкара лоста си в действие и се зае да довърши работата по освобождаването на капака от всички винтове, крепящи го към долния перваз. Когато най-сетне приключи с това и провери резултата, се оказа, че се е освободило повече място за маневриране.

Сети се, че в стаята има стол с облегалки за ръцете. Запрепъва към вероятното му местоположение и макар да внимаваше, се блъсна в десетина неизвестни неща. Най-сетне откри стола и го дотътри до прозореца в банята. Качи се на него и погледна през направения отвор, но не различи нищо, макар че външният свят вече приветстваше първия намек за дневна светлина. Мънро Хол помисли и реши да пробва с краката напред.

Упражнението хич не се оказа лесно, но с помощта на стола, рамката на прозореца, самия прозорец и перваза му Мънро Хол най-сетне успя да седне на перваза, да изпружи крака навън и да опре нос в стъклото. Нямаше никаква представа каква е обстановката вън, нито пък на какво разстояние от земята се намира, но на кого му пука? Със сигурност не и на него.

Къде бяха проклетите винтове? Опипа перваза под бедрата си и ги усети. Бяха прекалено близо един до друг, за да успее да ги избегне. Просто по някакъв начин трябваше да се плъзне над тях.

Сграбчи здраво перваза на отворения прозорец, наведе тялото си назад в тъмната баня и започна леко да се приплъзва напред. С помощта на ръцете, вкопчени в рамката на прозореца, хлъзна първо левия, а после и десния си крак още навън. Зарита отчаяно във въздуха, опря пети в стената под прозореца и използва и нея за опорна точка.

Напредваше. Капакът притискаше десния му хълбок, но Мънро Хол неумолимо напредваше и най-сетне успя да се освободи от натиска на капака.

Оттук земното притегляне взе нещата в свои ръце. Всичко се случи прекалено бързо, преди да се е подготвил напълно, дори преди да успее да се отлепи от стената. Два винта оставиха дълбоки болезнени драскотини по гърба му. Лявата му ръка се залюля отчаяно и сграбчи края на чамовия капак, който послушно се върна в първоначално положение, удари го като врата на миши капан, издра цялото му тяло — и хижата изстиска Мънро Хол от обятията си както пастата за зъби се изстисква от тубичка.

На три и половина метра под прозореца го очакваше тънък слой планинска почва, покрил едва-едва скалата отдолу. Мънро Хол падна по гръб и тилът му уцели един кръгъл камък с големината на собствената му глава.

В този миг Мънро Хол изгуби съзнание, но не си даде сметка за това. Автопилотът го вдигна на крака, изправи го и го насочи право към стената на хижата. Последва лека корекция в курса, той се завъртя, изгуби равновесие, после отново го намери и се спусна лудешки надолу по склона, стиснал здраво инструмента на спасението си в лявата си ръка. Остана прав единствено защото краката му знаеха, че задачата им е да носят тялото и по възможност да стоят някъде под главата.

Устремена право напред, главата на Мънро Хол го водеше надолу, а краката отчаяно се опитваха да поддържат темпото. По този начин се отдалечи на известно разстояние от хижата и може би щеше да продължи да тича чак до долината, ако главата му бе достатъчно внимателна, за да го предупреди, за изпречилото се насреща му дърво.

Второто сътресение просна Хол по гръб й той се строполи на земята. Адреналинът си позволи последна конвулсия и остави тялото на мира. Дълбоката бръчка на челото му бавно се изглади, а вляво от него слънцето най-сетне изпълзя иззад хоризонта.