Майк Лосън
Вътрешно разследване (66)

65

Доминик Калвети беше мафиот от митичен калибър.

Криминалните му владения се простираха из всичките пет района на Ню Йорк, както и по цялото Източно крайбрежие. През четирийсетте и петдесетте години бил здраво свързан с профсъюза на шофьорите — и с пенсионния им фонд — и с течение на времето успял да проникне във всяка голяма профсъюзна организация на североизток.

Контролирал съдии и политици, може би дори и неколцина от приятелчетата на Махоуни в Конгреса. На някои места негови хора управлявали криминалните му операции директно, а на други се съюзявал с местните престъпници, когато сметнел, че съюзът ще му е по-изгоден от откритата война.

За разлика от всички големи мафиоти по света Калвети избягвал публичността и не излагал богатството си на показ. Дори като млад никога не го били виждали да се влачи с изрусени стриптийзьорки или да играе хазарт във Вегас. Живеел в скромен дом в Лонг Айланд, който рядко напускал, а когато се случвало да излезе, никога не пътувал с антураж, само с един, най-много двама бодигардове. Най-важното — с изключение на един кратък престой в затвора, докато бил още на двайсет и няколко — той никога не бил подвеждан под отговорност за действията си. Донякъде това се дължало на интелигентността му, донякъде, защото бил проникнал във всеки един от органите на закона, който би пожелал да му предяви обвинение, и донякъде, защото бил известен с крайната си жестокост към всеки, изкушил се да го предаде.

Доминик Калвети сега беше на седемдесет и девет години.

Според Хари майката на Лидия имала тайна връзка с Калвети през петдесетте, когато и двамата били млади и обвързани с брак. Доминик бил красив и млад, а майката на Лидия — красива, млада и леко дива. Хари не знаеше как Лидия и Калвети са се срещнали, но смяташе, че на Доминик му е било много забавно да чука жената на виден юрист, който по-късно станал и федерален съдия. Или просто са били двама млади, които са се влюбили.

— А бащата на Лидия, съдията? — попита Демарко. — Не е ли разбрал, че Лидия не е негово дете?

— Не ми се вярва — каза Хари. — Тя защо да му казва?

— Как е могла да бъде сигурна, че детето е от Калвети, а не от съпруга й?

— И това не знам. Може би рядко е спяла с него, а може би е стрелял с халосни години наред. Знам само, че майката на Лидия е вярвала, че детето е от Калвети, и му е казала, а по-късно Калвети разкрил пред Лидия, че той е неин баща.

Демарко бе засипан с толкова много нова информация, че му беше трудно да я осмисли.

— Затова ли Калвети е помагал на Пол Морели? — попита той. — Защото Лидия му е дъщеря?

— Не. Доминик не е имал нищо общо с Лидия, докато е била малка. Доколкото знам, не е бил емоционално привързан към нея. Когато майката на Лидия забременяла, те прекратили връзката и тя се върнала при съпруга си, а той — при съпругата си. Така че, не, Доминик не е помагал на Пол Морели заради Лидия. Помагал му е, защото очаквал нещо в замяна. Бил достатъчно прозорлив да оцени потенциала му. А Лидия е била… само помощно средство.

Хари разказа, че няколко месеца след като Лидия се омъжила за Пол Морели, Калвети организирал среща и им разкрил, че той е истинският баща на Лидия. Дори предложил да си направи тест, за да го докаже.

— Добре, и какво, като е баща на Лидия? — недоумяваше Демарко. — Защо Морели ще му играе по свирката?

— Сега стигаме и до Пол. Тогава той е бил на около трийсет години. Амбициозен е, но доникъде не е стигнал. Поредният помощник окръжен прокурор. Умен, красив, но просто един от стадото. А тъстът му, големият съдия, човекът, който е можел да му помогне, току-що се е оттеглил позорно от съда и ако не друго, връзката с него вредяла на Пол.

И така, появява се Доминик. Предлага да помогне на Пол, на дъщеря си и на внучката си, която никога не е виждал. До Кейт ще стигнем по-късно. Главното е, че заявява готовност да подпомогне кариерата на Пол. След това отправя заплаха. Ако Пол не се съгласи да работят заедно, то тогава ще тръгне слух, че Пол е свързан с Доминик чрез жена си. Това щяло да съсипе политическата кариера на Пол.

Демарко си спомни думите на Лидия: Намеси се самият дявол.

— Пол бил напълно доволен от сделката. Двамата с Калвети се сработили. Не вършели глупости, не се опитвали да трупат несметни богатства или да измъкват дребните гангстерчета на Калвети от затвора. Съсредоточили се най-вече върху кариерата на Пол.

Хари се засмя.

— Когато беше кмет на Ню Йорк, всички смятаха Пол за гений заради способността да държи профсъюзите под контрол. Но всъщност Доминик ги контролираше. Контролира ги още откакто Хофа беше начело на профсъюза на шофьорите.

— А другата причина за успехите на Морели — вметна Демарко — е била готовността на Калвети да унищожи всеки негов политически враг, ако му създава проблеми.

Хари поклати глава.

— Рядко, Джо. Рядко се е налагало Доминик да се намесва. Пол беше добър политик. Повечето неща сам си заслужи.

— Само толкова ли, Хари? Така ли Пол Морели е станал домашният любимец на Калвети?

— Не, Джо, още не схващаш. Пол не е бил ничий домашен любимец. Той и Доминик са работели заедно. Били са партньори, доколкото аз мога да преценя. Пол се съсредоточил върху това да бъде добър политик и вършел добри дела. Историите, които ти разправих онзи път, когато обядвахме заедно, до една бяха верни. Ако не друго, поне е превърнал мафията в положителна сила.

— Стига, Хари. Калвети е помагал на Морели за доброто на хората? Кого се опитваш да заблудиш, по дяволите?

— Не казвам това. Разбира се, че Доминик е имал изгода от сделката. Но каквото и да са вършили, не е било само за да правят пари. Калвети вече е бил милионер, когато се е съюзил с Пол. А ако погледнеш финансите на Пол, ще видиш, че не е кой знае колко богат, не е като Кенеди.

Хари направи пауза.

— Ще ти кажа нещо, което подозирам от много време — продължи той. — Смятам, че за Доминик изобщо не е било въпрос на пари. За него е било игра.

— Игра?

— Когато Доминик се съюзил с Пол, той вече е имал всичко. И власт, и уважение. Бил е във връхната точка на кариерата си. Но идеята да направи един човек кмет на Ню Йорк, после сенатор и накрая президент… Мисля, че му се е сторила особено примамлива. Можеш ли изобщо да си представиш какво е чувството? Неговият човек в Белия дом. Мисля, че за Доминик тръпката е била невероятна — искал е да провери силите си, да види колко нависоко може да издигне Пол. Това ще да е бил неговият начин да покаже среден пръст на цялата система. Но за Пол, разбира се, това изобщо не е било игра. Прицелвал се е в Белия дом от самото начало.

Игра, помисли си Демарко, игра с живота и репутацията на други хора.

— По някое време — продължи Хари — още нещо е станало важно за Доминик и това е била Кейт. Не е познавал Лидия като малка, но с Кейт се запознал, когато тя била на около две годинки, и направо се влюбил в нея. Кейт може би е била единственият човек на земята, когото Доминик Калвети наистина някога е обичал. Знам, че не е обичал нито собствената си жена, нито майката на Лидия, нито дори Лидия. А и никога не е имал други деца. Но с Кейт е било различно. Доминик дори плака, когато Кейт умря, видях го с очите си. Така че според мен част от причината да помага на Пол е била, за да има някаква връзка с внучката си, въпреки че тя не е знаела кой е той.

— Не е ли било опасно за Калвети да се среща с Пол и семейството му?

— Разбира се, че е било опасно. Ако някой направел връзката помежду им, с Пол би било свършено. Затова Доминик и Пол са се срещали лице в лице само двайсетина пъти. Но когато Кейт е била малка, преди да порасне достатъчно, за да научи кой е Калвети, няколко пъти са я водили при него. И тези посещения са били организирани като… военни операции. Сменяли коли, избирали далечни места, ползвали хеликоптери за наблюдение.

— Но в някакъв момент Кейт със сигурност е проявила любопитство кой е чичо Доминик. Трябва да се е досещала, че не е някой обикновен добродушен роднина.

— Не знам — вдигна рамене Хари. — Не знам какво са казали на Кейт, когато е пораснала. А когато Пол се преместил във Вашингтон, на срещите трябвало да се сложи край. Организацията станала прекалено сложна, а залогът — прекалено висок.

Демарко отиде до прозореца и погледна към Сентръл Парк. Една полицейска кола беше спряла близо до ледената пързалка с включени синьо-червени светлини, които се сливаха с мигащите лампички на едно коледно дръвче край езерото.

Сега вече всичко получаваше логично обяснение, включително защо Пол Морели не бе помолил Доминик Калвети за помощ, за да убие жена си — не е могъл да поиска от него да убие собствената си дъщеря. Имаше и още нещо. Ако Морели беше помолил Калвети да убие Лидия, щяло да се наложи да обясни защо, а не е можел да му каже причината: че е насилвал обожаваната му внучка.

Изясни му се и още нещо: сега разбираше защо Лидия не бе пожелала да назове името на Калвети. Лидия е искала да унищожи мъжа си заради това, което е причинил на дъщеря й, но мотивите й не са били изцяло невинни. Не е искала светът да узнае, че Калвети е неин баща, а тя се е примирявала с всичко, което той е направил за съпруга й.

— Хари — наруши мълчанието Демарко, — каква е твоята роля във всичко това?

Беше сигурен, че вече знае отговора на този въпрос.

— Бях посредник в някои от съвместните им дела. Доминик ме познава от много отдавна, още от ранните дни с баща ти, и ми има доверие. А аз познавам Пол още отпреди да се кандидатира за кмет, затова и той ми вярва. Имаше много неща, които трябваше да се свършат — да се говори с разни хора, да се сключват разни сделки, — в които нито Доминик, нито Пол можеха да се замесват. И за тези сделки Пол не можеше да прати някое надуто хлапе от персонала си, нито пък Доминик — някой от своите. Ето защо използваха мен.

Но и са ти плащали, и то много добре. Сега вече скъпият офис на Хари също имаше своето обяснение.

Външно Хари сякаш беше същият като при последната им среща — внимателно подстригана бяла коса, поддържани ръце и нокти, добре ушит костюм и копринена вратовръзка, — и все пак изглеждаше някак изпаднал, белязан от опасните улици, от които беше избягал преди толкова години. Колкото и да го обичаше, Демарко знаеше, че повече няма да го види. Ако изобщо оцелееше в близките дни.

Демарко вече знаеше отговора и на следващия си въпрос, но все пак го зададе.

— Хари, според теб какво би станало, ако Пол Морели съобщи на Доминик имената на хората, спрели пътя му към президентския пост? Мислиш ли, че Калвети ще му помогне да си отмъсти?

— На секундата — отвърна Хари. — Доминик отмъщава безмилостно. Дори не е нужно Пол да го моли. Както повечето хора, Доминик харесва Пол.

Хари изрече последната реплика, все едно че беше обвинение.

Демарко стоеше до прозореца с гръб към Хари. Полицаите вкарваха в колата си някой облечен като Дядо Коледа. Какви ли неща можеше да види човек в Ню Йорк.

Сега вече знаеше кой помага на Пол Морели и защо и отговорите се оказаха дори по-страшни, отколкото очакваше. Ако Доминик Калвети поискаше да го убие, шансът му да доживее до старини беше направо нулев.

Демарко попита:

— А какво смяташ, че би направил Калвети, ако разбере, че Пол Морели е убил дъщеря му и е насилвал внучката му?