Майк Лосън
Вътрешно разследване (40)

39

Ема наблюдаваше как Чарли Еклънд, следван от бодигарда си, се приближи до масата за пикник, където седеше тя. Еклънд крачеше префърцунено, като вдигаше високо крака, сякаш за да предпази скъпите си обувки от мократа трева.

Ема беше избрала за срещата Тъкахоу Парк във Фолс Чърч, тъй като паркът беше на еднакво разстояние от неговата къща и нейната. Причината да избере това място обаче не беше удобството на Еклънд, а фактът, че паркът беше частично обграден с гъсти гори, в които се криеха приятелите й Майк Кохарски и Сами Уикс, всеки въоръжен с пушка. Ема се съмняваше, че Еклънд — или по-скоро въоръженият му бодигард — ще се опита да я нарани, но както беше казал Клаузевиц: планирай според възможностите на врага си, не според намеренията му.

— Добър вечер — каза той, като седна на масата срещу нея. Бодигардът му остана прав, на достатъчно разстояние, за да не чува разговора. — Благодаря, че избрахте място, където мога да седя, докато разговаряме.

Той направи пауза, след което попита:

— Мога ли да предположа, че причината, поради която се срещаме, е намерението ви сега вие да ме заплашите?

— Както сам казахте, Чарли, хубаво е, когато човек разговаря с интелигентни хора. И да, прав сте. Каня се да ви заплаша и вие ще спрете да следите мен и Джо Демарко и ще престанете да помагате на Пол Морели.

— Никога не съм помагал на сенатор Морели — заяви Еклънд.

Ема осъзна, че това твърдение може и наистина да е вярно.

— Може и да не сте — каза тя, — но се опитвате да прикриете факта, че той е убил съпругата си.

Ема не беше наясно какво знае Чарли Еклънд за нощта, в която бе умряла Лидия Морели, но беше сигурна, че знае нещо. Беше наел хора да я следят, така че можеше да има свидетел, който да е видял Ейб Бъроус да излиза от къщата на семейство Морели онази нощ, свидетел, който да опровергае историята, разказана от Морели на полицията. Ако отидем малко по-далеч, дори можеше и да е подслушвал къщата на Морели и да е чул всичко, което се е случило.

Преди Еклънд да успее да отрече, Ема каза:

— Вие сте едно достойно за презрение нищожество. Готов сте да оставите убиец да стане президент само за да влезе в Овалния кабинет човек, когото контролирате.

— Смятам, че надценявате влиянието ми — отбеляза Еклънд, докато почистваше някакво невидимо боклуче от панталоните си.

— Възможно е. Но държа да се уверя, че няма да нараните хората, които са ми скъпи.

— И няма да го направя, защото…

Ема отвори чантата си. В същия момент бодигардът пъхна ръка под сакото си. Ема не му обърна внимание, но се надяваше да не извади оръжието си. Това можеше да коства живота му. Тя измъкна плик и взе отвътре три снимки. На тях се виждаше как Еклънд говори с Реджи Хармън пред кафене „Старбъкс“.

— Тази седмица на два пъти имаше изтичане на информация от страна на високопоставен източник от ЦРУ и тези разкрития доста са посрамили директора ви. Репортерът, написал тези статии, е човекът на снимките, който разговаря с вас точно пред кафенето, където се отбивате всяка сутрин преди работа.

— Аха — промърмори Еклънд. — Значи си въобразявате, че можете да убедите моя директор, че аз съм източникът на господин Хармън.

— Да. Репортерът не желае да разкрие източника си, но ще каже, че се е срещал с него в една католическа църква на две пресечки от дома ви и че се е срещал с вас.

— И вие смятате, че тези два факта и снимките са достатъчни? Може и да не сте толкова умна, колкото ви смятах — процеди Еклънд през малката си уста, чиито ъгълчета бяха вирнати нагоре, а малките му бляскави очички бяха студени като камък.

— Напротив, Чарли. Зададох си един въпрос, макар и с известно закъснение. А именно: Защо ще поемате подобен риск? Защо ще тръгвате на своя глава, без одобрението на Управлението, да следите сенатор Морели? Първоначално си помислих, че просто не искате един настроен срещу ЦРУ президент в Белия дом, а ако той все пак се озове там, ще държите да имате някакъв контрол върху него. И все пак смятам, че целта не е да защитите Лангли от Белия дом. Единствената ви грижа е да защитите самия себе си.

— Себе си? — като ехо повтори Еклънд.

— Работата е вашият живот, Чарли, а отдавна сте преминали пенсионната възраст. Приятелите, които някога сте имали в Лангли, вече са се пенсионирали или са покойници и сега нямате влиянието, което сте имали преди години. Мисля, че сте си изпели песента. Действията ви подсказват, че се мъчите да откриете нещо, с което да изнудвате Морели, така че ако се опитат да ви пенсионират, вие да можете да го накарате да се намеси. А може би сте дори още по-амбициозен. Може би си мислите, че с правилните ходове ще принудите Морели да ви направи директор.

Еклънд не каза нищо, но вече не се усмихваше.

— Каквито и да са подбудите ви — заключи Ема, — смятам, че настоящият ви директор, на когото президентът току-що му разказа играта, би заподскачал от радост, ако изскочи някой, когото да обвини за всичките си нещастия. Смятам, че ако Колин Мърфи види тези снимки, ще прати дъртия ви задник да си събира багажа, след което ще разпространи из целия Конгрес, че сте доносник на медиите, което ще попречи да ви одобрят за директор на ЦРУ дори и да въртите Морели на малкия си пръст.

Еклънд се взираше в Ема. Сега на бузите му имаше две алени петна.

— Е, ще видим какво ще излезе, нали така? — дрезгаво изрече той, при което стана и се отдалечи на късите си схванати крачета.