Джанин Фрост
Двойно изкушени (42)

Глава 41

Погледнах ножа с повече внимание от преди. Като вампир друг инфаркт или спонтанен кръвоизлив щеше да боли, но нямаше да бъде фатален. Но ако беше дегизирана могъща вещица, имаше шанс Синтияна да беше направила нещо смъртоносно и за вампири.

— Дръж ме под око какво правя с ножа, става ли?

Когато погледнах нагоре, очите на Влад бяха присвити. Вдиша и се усмихна толкова приятно, че трябваше да го приема като предупреждение.

— Защо?

— Ако бившата ти е по-скоро Злата вещица от Запада, отколкото осъзнаваме, има шанс заклинанието й да ме накара да се наръгам, ха-ха, в сърцето.

Малкият ми смях, за да покажа колко малко вероятна беше възможността, не проработи. Цялото му лице започна да помрачава, въпреки че очарователната усмивка не се махна.

— Ти може да си най-жестокият човек, когото съм срещал — каза той разговорливо.

— Защо? — ахнах.

— Първата ми жена се самоуби. Отне ми векове да го преодолея и да обичам отново, а ти нямаше да споменеш, че може да си принудена да се самоубиеш пред мен.

Разговорливият му тон беше изчезнал, заменен от чиста ярост. Това не беше нищо в сравнение с яростта, която наводни емоциите ми, рязко като отворен бент и толкова мощен, че отстъпих назад.

— Влад, аз…

— Не. Говори.

Огън изригна от дланите му, изкачвайки се по ръцете му до раменете, преди да обвие цялото му тяло в оранжев блясък. Бих си помислила, че се опитваше да ме изплаши, освен че бурята от емоциите му не можеше да бъде спряна.

— Опитах се да те оставя да правиш това, което си мислиш, че трябва, защото уважавам смелостта ти, но стигна прекалено далеч. — Още едно избухване на огън. — Опитай още веднъж съзнателно да изложиш живота си на опасност и се кълна, че ще те затворя.

Преди да открия гласа си, за да се ядосам на ултиматума, той изчезна, оставяйки само мирисът на пушек след себе си.

* * *

— Хей, хлапе.

Погледнах нагоре, за да видя Марти на вратата на каменната килия. Дори не бях забелязала, че се беше отворила. Бях се затворила тук, защото не исках да нараня никого, ако ме удареше още една гладна вълна, плюс, че имаше система за доставяне на плазмени торбички. Да удавиш раздразнението си с кръв на теория звучеше отвратително. На практика беше толкова ефективно, колкото комбинирането на алкохол и сладолед.

— Максимус беше прав, когато ме предупреди за Влад — казах мрачно. — Чу ли, когато ме заплаши да ме затвори?

Той ме погледна съжалително, което беше моят отговор.

— Не знам какво ще правя — продължих, потупвайки мястото до мен в покана. — Обичам Влад, но понякога е архаичен. Можеш ли да си представиш как би реагирал, ако му кажа, че повече не му е позволено да рискува живота си за хората си?

— Няма да слуша — каза Марти, сядайки на леглото до мен.

— Точно така. Така че какво е по-различното, когато има малък риск срещу мен, за да хвана кучката, която почти ме уби три пъти и успя четвъртият?

— Той е шовинист? — предложи Марти.

— Точно. — Погледнах го, виждайки ироничността на лицето му. — Какво?

— Ти си единствената, изненадана от това, хлапе. Омъжи се за психопат на границата, който се е справил с жестоките обстоятелства, в които е живял, бъдейки по-жесток. Добави превръщането му във вампир с векове немъртва сила, и получаваш лудото жестокото копеле, в което си влюбена. — Потупа коляното ми привързано. — Наистина ли си мислеше, че някой като него ще позволи на жена си да се бори с враговете му? Наричат го Влад Цепеш, не Влад Кастрирания.

Изсумтях.

— Не се опитвам да се боря с враговете му.

— В неговите очи го правиш, а по-лошото е, че си готова да умреш заради него. — Потупване. — Както вече направи, бебе вампирче.

Наведох се към него, слагайки глава на рамото му.

— Какво да правя? Да го оставя да диктува всяко мое движение, защото е средновековната версия на старомоден? Не се съгласих на това.

Той се изкиска сухо.

— Не, ти се съгласи на нещо по-трудно. Брак.

— Умник — казах, но гласът ми липсваше злоба.

Дълбоко в себе си знаех, че беше прав. Да се омъжиш за дракон означава да се справяш, когато издишваше огън, но нямаше да се предам. Щях да устоя, така че беше време да спра да се съжалявам колко беше труден пътя и да се подготвя за неравностите, докато държа крака си на газта.

Целунах Марти по бузата.

— Благодаря.

Той изсумтя.

— За какво? Казах ти да не се замесваш с него и не съм си променил мнението, че е лоша идея.

— Благодаря ти, че си добър приятел.

Изправих се, изпълнена с нова решителност. Влад може и да беше лудо жестоко копеле, но беше моето лудо жестоко копеле и щяхме да се разберем.

— След като така и така подслушваше, да знаеш накъде отиде? О, чакай, няма значение. Знам къде е.

* * *

Слязох по стълбището, бърчейки нос, докато миризмата ставаше все по-остра. Дразни съвременен мъж и вероятно ще отиде в бар. Дразни вампир с навик да набива на кол хора и с подземие в дома си, и нямаше да бъде загадка къде ще отиде.

— Здрасти — казах на пазача, който ме погледна подозрително, докато се приближавах. — Моля те, кажи на Влад, че бих искала да говоря с него.

Той се поклони, изглеждайки облекчен, че няма да се опитам да се промъкна покрай него, предполагам. Натисна нещо на яката си и проговори на румънски. Ах, чудесата на технологията. Трябваше ми костюм от гума за цялото тяло, за да нося жичка, без да я изгоря.

Новите ми супер сетива означаваха, че чух отговора, който получи пазача, но тъй като също беше на румънски, не го разбрах.

— Моля, изчакай тук — каза най-накрая на английски с акцент.

Не отговорих, чудейки се дали това означаваше, че Влад идваше или чаках да бъда ескортирана от някой друг.

След десет минути Влад се появи. Покриваше го тънък слой пепел, което любопитно, защото той не можеше да се запали. Добавената тъмнина го накара да изглежда дори по-опасен, сякаш изражението му не беше достатъчно лошо.

— Какво?

Думата беше, за да ме отпрати, и беше направил нещо с чувствата си, за да не ги чувствам. Изправих рамене. Ако наистина не искаше да ме вижда, нямаше да дойде.

— Имам решение, което ще удовлетвори и двама ни — казах.

Повдигане на вежда. Погледнах многозначително към пазача.

Устата на Влад се сви, но мина покрай мен и заизкачва стъпалата. Последвах го до затворения коридор, който беше и главният за подземието. Там спря и се обърна към мен.

— Какво?

Все още рязко, но тонът му беше далеч по-малко груб. Намалих разстоянието помежду ни и започнах да премахвам пепелта от дрехите му. Той се напрегна, но не се опита да ме спре.

— От настроението ти разбирам, че не си разбрал местоположението на Синтияна от Шрапнел — отбелязах спокойно. — Силен е, още повече че може да го е омагьосала, така че да не може да ти каже къде е.

Погледът му следваше всяко мое движение и стоеше напълно неподвижно.

— И аз знам това.

— Разбира се. — Прокарах пръсти през косата му, за да премахна пепелта от нея. — Правиш това далеч по-дълго време от мен.

Усмивката му беше толкова студена, че можеше да превърне парата в сух лед.

— Ако ласкателството е твоето решение, няма нужда да се занимаваш. Няма да използваш ножа, за да се свържеш с нея. Вече го изхвърлих.

Продължих да махам сивотата от него.

— Няма проблем.

Той присви очи при лесното ми предаване.

— Също няма да докосваш Шрапнел.

— Аз и не искам — казах. — Мога да се справя и без да възстановявам техниките ти за разпит, благодаря.

Лицето му беше само на сантиметри от моето, наболата му брада беше потъмняла от пепел и устните му бяха изтънели до линия. Погледнах към очите му, без да се прекланям пред яростта на погледа му.

— Всичко, което Шрапнел трябва да направи, е да устои няколко дни, докато Синтияна осъзнае, че е бил хванат, и тя избяга. Той го знае и ти го знаеш. Но тя е живяла тук, така че старата й стая трябва да е изпълнена с предмети, които съдържат есенцията й, и вероятно не мога да се убия с тях. Ако наистина искаш да се подсигуриш, че съм в безопасност, окови ме, преди да се опитам да използвам едно от тези неща, за да се свържа с нея.

При това и двете му вежди се повдигнаха.

— Да те окова?

Усмихнах му се дяволито.

— Хайде, сигурна съм, че си си фантазирал за това.

— Все повече и повече с всеки изминал ден.

Прошепна думите с греховен глас, но стената около него се пропука и почувства светкавица от чувствата му. Все още беше ядосан, да. Раздразнен също. Все пак под това имаше следа от възхищение. Ако някой можеше да разбере решителността ми да поваля врага, това беше Влад.

Издаде остра въздишка.

— И това го знам, но в стаята й можеш да видиш неща, които не искам да виждаш.

Сляпа ярост се изстреля през мен при мисълта да разкрия Влад да прави любов с друга жена. Никога не бях знаела, че съм от ревнивите, но очевидно имах някои проблеми. Принудих се да заглуша тези чувства, заменяйки ги с по-студената, по-тъмна част от мен.

— Ако е така, мога да го преживея, когато по-късно те гледам да я убиваш.

Той ме погледна по начин, който показваше, че сравнява думите ми с части от мен, които само той може да вижда. Върнах му погледа. Ако си мислеше, че не говоря сериозно, грешеше.

Най-накрая той наклони глава, най-лека усмивка беше изкривила устните му.

— Както се оказва, имам верига.