Джанин Фрост
Двойно изкушени (37)

Глава 36

Кръв.

Устата ми беше мокра от нея, докато мирисът й насищаше въздуха, вече не меден и остър, а опияняващ и пристрастяващ. Преглътнах и вдишах едновременно, опитвайки се да се изпълня по всеки възможен начин с невероятната течност, която караше болката да се махне. За няколко мига бях изгубена в толкова пълна насита, че беше едновременно, като падане и въздигане.

Тогава, като всяко въздигане, което бях виждала чрез способностите си, падането ме остави трепереща, боляща и отчаяна за още.

Някой изръмжа „Още“ с тон, който очаквах от побесняло животно, ако можеше да говори. Отговорът беше мокра, изстудена кърпа на лицето ми. Премахна кръвта, която ближех, и очите ми се отвориха от ярост. Всичко беше толкова светло и ясно, че за секунда не успях да се фокусирам.

— Казах още!

Регистрирах две неща едновременно. Този див глас идваше от мен и не бях поела дъх между думите. Чувството на малки остриета, които се забиваха в долната ми устна, беше почти прекалено.

Този път наистина го направи, обади се вътрешният ми глас.

Стиснах зъби, което вкара, както вече осъзнавах, кучешките ми зъби по-дълбоко в долната ми устна. Изглежда, че това да умра и да бъда върната като вампир не беше убило омразният ми вътрешен глас.

Тогава калейдоскопа от цветове се превърна в различни форми и Влад се появи. Черните му панталони и индигова риза миришеха на дим и изгорена гума, но под това улових богатият аромат на кръв и всичко друго изчезна.

Хвърлих се към него, търсейки съблазнителните следи с необходимост, която ме накара да разкъсвам дрехите и кожата му с новите си зъби. Той прошепна нещо, което не успях да разбера в търсенето си на източника на този аромат. Част от мен беше ужасена от необуздаността ми, но останалата я беше грижа само за едно.

Кръв. Нужда. Сега.

Влад ме избута, едната му ръка държеше щракащата ми уста на едно място, докато другата се пресягаше зад него. Горенето отвътре се беше завърнало, опустошавайки ме с толкова силна болка, че не можех да мисля за нещо друго, освен да я спра. Амброзия се плъзна надолу по гърлото ми, успокоявайки силната ми болка и бях толкова благодарна, че по бузите ми потекоха сълзи. Преглътнах сякаш се опивах да се удавя, очите ми се затвориха от толкова голямо облекчение, че мислех, че ще припадна.

Тогава нещо се промъкна през него. Гняв, последван от приливна вълна от най-суровото, необуздано чувство, което някога бях чувствала. Да го нарека любов щеше да бъде като да сравня пролетна буря с ураган и когато осъзнах, че не идва от мен, а от вампира, който все още държеше челюстта ми в желязна хватка, бях шокирана.

— Мога да те почувствам.

Шепотът накара погледът му да засвети по-ярко, отколкото някога бях виждала, и все пак не болеше да го гледам.

— Защото лъжата за пазаруването ти коства човечността.

Суровият му тон би ме накарал да трепна, ако не беше придружен от емоциите му. Още гняв, да, но роден от страх да не ме загуби. Не мислех, че Влад изпитваше страх, но го усетих заедно с още една вълна от него, заедно с любов. Мислех, че контролиращото му поведение произлиза от арогантност, но идваше от патологична нужда да ме защитава. Ако не бях концентрирана само върху мислите за кръв, бих била изненадана от всичко, което беше приел, докато този натиск бушуваше в него.

Болката ме удари отново, изтривайки всичко под глад толкова яростен, че беше като да гладуваш до смърт хиляди пъти в разстояние от няколко секунди. Бих паднала, ако не беше Влад да ме хване, и преди да успея да изкрещя от ужасното горене отвътре, нова глътка амброзия отне агонията.

Преглътнах също толкова лакомо като преди, този път сетивата ми се завърнаха, преди той да измъкне от ръцете ми парчетата пластмаса. Плазмени торбички, забелязах, докато ближех ръцете си с импулс, който не можех да контролирам. Колко модерно от негова страна. Ако паметта не ми изневеряваше щях да бъда кръвожаден маниак с дни, докато не съберях достатъчно сили, за да не убия първият жив човек, който ми пресече пътя. Мисълта беше депресираща.

Тогава осъзнах още нещо.

— Как съм вампир, а не гул? Помня, че умрях…

И видях майка си. Това ме зашемети и веднага забравих въпроса си. Тя не беше сън или илюзия; знаех го толкова сигурно, колкото знаех и собственото си име. Това означаваше, че имаше нещо след смъртта. Никога не го бях вярвала, защото не го бях видяла от другите смъртни случаи, които бях виждала, но може би да видиш какво има от другата страна е лично изживяване.

Хватката на Влад се отпусна, и той започна да гали шията ми, вместо да държи челюстта ми.

— Кръвта ми не беше достатъчна да те излекува този път, но беше достатъчна, за да започне процеса.

— Как?

Зъбите му проблеснаха с усмивка, в която обаче нямаше и капка хумор.

— При нормалните трансформации трябва да те изцедя до точката на смъртта, преди да пиеш от кръвта ми. Ти се изцеди сама чрез раните си и имаше достатъчно моя кръв в себе си, така че допълнителното количество, което ти дадох, те прехвърли през ръба. — Ръката му се отпусна, ярост, причинена от страха премина по лицето му, преди да продължи. — Разбира се, не знаех това, докато не умря, и не започна да разкъсваш гърлото ми.

Не помнех това, нито пък имах спомени как са ме докарали дотук. Последното, което помнех, беше как Шрапнел беше вдигнат от пазачите и Влад клякаше до мен.

— Гретчен. Добре е, нали?

— Само незначителни наранявания.

Този път облекчението, което почувствах, не беше подхранено от поглъщането на кръв.

— Сандра?

— Малко по-сериозни наранявания, но ще се възстанови.

Не исках да питам, но трябваше да знам.

— Шрапнел?

Устата му се стегна.

— Където му е мястото.

Това, без съмнение, означаваше подземието. Може би и ние бяхме в него. Стаята приличаше на по-красива версия на една от килиите на Влад, след като стените, тавана и пода бяха от солиден камък без очевиден изход, но имаше два дюшека в ъгъла, покрити с няколко дебели одеяла. Това не беше включено към тъмницата, въпреки че липсата на светлини беше…

И можех да виждам идеално. Премигнах, сякаш очаквах това да се промени, което не стана, разбира се. Никакви светлини не осветяваха тясното помещение, но виждах всеки сантиметър, чак до червените петна по стените, които миришеха толкова добре, че исках да ги оближа. Когато усетих две убождания в долната си устна знаех, че кучешките ми зъби отново са се появили.

Затворих очи, чувствайки се претоварена. Не исках това толкова скоро и не знаех как ще се справя с него. Но готова или не, сега бях вампир. Ръката ми се плъзна надолу по гърдите ми към сърцето ми. Двадесет и пет години биене и вече щеше да бъде тихо като изоставен барабан.

Когато отворих очи, Влад ме гледаше. Не каза нищо, но подсъзнанието ми беше нападнато от странна смесица от симпатия и безмилостност. „Ти си го навлече, сякаш казваха емоциите му, но няма да си сама“.

Погледнах го, виждайки мъничък белег на носа му, който не бях забелязала преди. И не само това. Кожата му вече не изглеждаше бледа; изглеждаше леко луминесцентна, сякаш е покрита светлина вътре в него. Косата му не беше просто черна, а богата гама от черно, червеникавокафяво и кестеняво. Въздухът около него пулсираше от енергия и когато погали гърлото ми отново, ръката му ме гъделичкаше, сякаш той имаше електричество в себе си.

— И ти си различен — казах учудено.

Устата му се изви — наполовина подигравателно, наполовина развеселено.

— Ти си вампир. Виждаш детайли, за които хората са слепи, чувстваш сили, които не разбираш, и чувстваш емоции, които са по-силни, отколкото си си представяла. — Хвана косата ми, използвайки я, за да наведе назад главата ми, преди да приближи устата си към моята. — Сега почувствай това — промърмори той.

Грубата ласка на брадата му и чувствената пълнота на устните му бледнееше пред емоцията, бушуваща в мен. Похотта ме прониза като огън, почти сваляйки ме на колене. Изгори краищата на нервите ми като глада, който изпитвах, но този път без болката. Вместо това бях затрупана от необходимостта да доминирам чрез удоволствие, докато не чуех в ушите си възторжените му викове и го исках точно сега.

Устата ми се отвори, езикът ми се преплете с неговия, докато ръцете ми сграбчиха ризата му. Тя се разпадна под дланите ми, с лекотата на раздираща се мокра хартия, и топлината му ме накара да ахна, когато ме дръпна към себе си. Той винаги беше топъл, но сега го чувствах като пламък срещу кожата си. Влад разкъса роклята ми, сутиена и бикините ми, също толкова безмилостно, както унищожи ризата си, преди да ме положи на най-близкият матрак.

Простенах, когато тялото му покри моето, шокирана колко различно беше и това изживяване. Всяко докосване на кожата му повишаваше чувства, които ме караха да се извивам срещу него с първично желание. Всеки допир сякаш достигаше до тайни места в мен, които жадуваха за близостта му. Всичко преди изчезна като безцветен спомен, като психическите проблясъци от миналото. Сякаш за пръв път правехме любов, и когато разтвори бедрата ми и устата му се приземи между тях, екстазът ме накара да изкрещя.

Не знам колко дълго се извивах срещу него, удоволствие ме заливаше с всяко движение на езика му. Когато се изправи и разкъса предната част на панталоните си, все още треперех от оргазма, но да видя твърдата дължина ме накара да се изпълня с нужда наново. Плъзнах се надолу, издърпвайки го върху мен и главата ми падна назад от силата на целувката му.

Вкусът му беше по-остър, по-солен и толкова вълнуващо първичен, че породи изпълнена с нужда болка, там, където бях мокра за него. Тялото му беше Ад и очакване, и проряза емоциите ми, когато се пресегна помежду ни. Прекратих целувката и захапах рамото му без да мисля, шокирана колко естествено бе това чувство. Удоволствието се разля в мен, когато зъбите ми потънаха по-дълбоко. Дали беше негово или не, не знаех, и когато вдигна бедрата ми, за да посрещна тласъците му, не ме интересуваше.

Спрях да го хапя, за да изкрещя, когато горещата му плът се плъзна в мен. Преди такова ли беше чувството? Не, не може да е било същото. Нямаше да мога да издържа стягането на вътрешните си мускули, когато се притисна към клитора ми, когато не можеше да отиде по-навътре. Или блаженството, когато устата му се затвори над гърлото ми и ме захапа там, където трябваше да бие пулса ми. Тласна напред, гърлото ми все още беше хванато от зъбите му, и чувството да съм напълно доминирана от него, и все пак по-силна от всякога, разкъса задръжките ми.

Отблъснах устата му, едва забелязвайки болката от разкъсването. Обвих ръце около него и го захапах на същото място. Удоволствието ме претовари от свързването с чувствата му, побърквайки ме. Той се движеше по-бързо, по-дълбоко, хватката му стана натъртваща и аз се радвах, захапвайки го с всеки негов тласък. Ноктите ми драскаха гърба му, минавайки през мокрота, която не беше пот. Екстазът се усилваше с вътрешна болка, която изискваше повече, без да се интересува дали не беше прекалено много. Той беше прекалено горещ, прекалено голям, прекалено груб — и щях да умра, ако спре.

Махнах устата си от врата му, казвайки „Обичам те толкова много“, точно преди още един оргазъм да ме остави трепереща от интензивността му. През притворените си очи видях как Влад отхвърли главата си назад, рекички от пурпурно маркираха гладката линия на врата му. Главата му се наклони и ме погледна, докато изгарящите му ръце галеха лицето ми.

— И аз те обичам, съпруго.

Нямах шансът да му отговоря. Той се плъзна надолу, устата му потъна между бедрата ми със страстна жестокост. Извих се срещу него със стон, който беше наполовина възторжен, наполовина раздразнен. Това беше невероятно, но го исках в себе си…

Всички мисли изчезнаха, когато зъбите му замениха езика му, пробивайки клитора ми, вместо да го ближе. Нажежено до бяло удоволствие ме прониза, карайки от дясната ми ръка да изскочи електричество. Дим се заиздига от дупката, която бях направила в леглото, но всичко, което можех да сторя, беше да сграбча одеялата, когато той започна да смуче силно.

Влад дръпна нагоре бедрата ми, а дълбокият тласък ме накара да извикам. Плътта ми пулсираше, стягайки се около него, докато се отдръпваше. Той ме повдигна, слагайки ме в скута си. Едно движение на бедрата му и той ме изпълни наново. Хванах се за хълбоците му, докато се поклащах срещу него, чувствайки горещите му устни на врата си, докато отдръпваше косата ми, за да ме целуне. След това нямаше нищо друго, освен яростния ритъм, който ме доведе до оргазъм веднага щом той достигна своя и трепетите, които ни разтърсиха отвътре и отвън.