Джанин Фрост
Двойно изкушени (39)

Глава 38

Шрапнел ме погледна и обсидиановият му поглед се изпъстри със зелено.

— Излъга ме. Не знаеш коя е.

Звучеше по-изненадано, отколкото ядосано, не че имаше право да сочи с пръст заради лъжата.

— Все още не, но ще разберем — повторих студено.

След като Шрапнел вече имаше птичи поглед към сцената, Влад отиде до Сандра.

— Ако не си била наясно с действията си, защото са променили паметта ти, няма да те обвиня.

Условни думи на комфорт, но проработиха. Сандра клекна на едно коляно и наведе глава.

— Взе ме от улиците, след като родителите ми ме изоставиха. Даде ми дом, образование и обещание за по-добро бъдеще. Никога няма да те предам с ясно съзнание.

Устата на Влад се изви сардонично, докато поглеждаш Шрапнел.

— Тогава трябва да може да ти се вярва повече, отколкото на двамата ми най-близки приятели.

При тези думи парлива смесица от гняв и болка се вплете в емоциите ми. Трепнах, напомняйки си, че действията на Шрапнел бяха повече от вампир, обърнал се срещу Господаря си. Нож в гърба боли повече, когато идва от приятел.

Сандра се изправи и махна косата си от врата си.

— Lasă-mă să-ți dovedesc, prințul meu!^[1]

Влад хвана врата й и наведе уста. Когато я ухапа, почувствах нещо да се надига в мен, което не очаквах. Не глад, въпреки че свежият мирис на кръв накара кучешките ми зъби да се покажат. Не притеснение за Сандра заради загубата на кръв, след като вече беше в лоша форма. Вместо това имах непреодолимото желание да я откъсна от ръцете на Влад и да я удрям с електрическия камшик, докато не остане нищо от нея, освен неравни парченца.

Ревнувах. Колко абсурдно. Той беше вампир, тя беше човек, на който му беше променена паметта и най-добрият начин да се разбере истината беше, като поеме от кръвта й, преди да я хипнотизира. Знаех го, но това не спря прилива от емоции, които накараха от ръката ми да прехвърчат искри.

Устата му беше върху нея. Главата й падаше назад по начин, който не изразяваше болка. Линията на врата му, докато преглъщаше…

Заряд се заби в камъка под ръката ми. Да се превърна във вампир не беше намалило електричеството ми ни най-малко. Веднага покрих цепнатината с крак, сякаш това щеше да я направи незабележима.

Влад надигна глава, погледът му безпогрешно се насочи към мястото, преди да повдигне очи. Очаквах завъртане на очи за показването на нелогичната ми ревност, но вместо това изглеждаше замислен.

Освободи Сандра, изтърквайки раните на врата й с палеца си, преди да го пробие. Опитах се да обуздая емоциите си — и електричеството, което караше ръката ми да свети — докато си пеех песента „Every Breath You Take“. „Обстоятелства на живот и смърт, Лейла. Подреди си приоритетите.“

— Отишъл е в стаята й, за да я хипнотизира — казах, в случай че детайлът можеше да помогне.

Очите на Влад станаха зелени, докато гледаше Сандра така, сякаш е единственият човек в стаята.

— Шрапнел е дошъл в стаята ти — повтори той с плътен глас. — Искаше да предадеш съобщение. Какво беше?

— Не знам — прошепна тя.

— Знаеш.

Въздухът изпука, карайки косъмчетата на ръцете ми да се изправят. Невидима вълна сякаш се разля от Влад, изпълвайки стаята с достатъчно сила, за да накара по кожата ми да полазят тръпки. Какво правеше?

— Виждаш го в стаята си — продължи Влад със същия вибриращ тон. — Чуй гласа му. Какво казва?

— Казва… — лицето й се напрегна, сякаш се опитваше да чуе нещо в далечината — кажи й, че силите й се върнаха. Почти умря, докато ги използваше, но Влад я съживи и сега няма да я остави сама. Ще се опитам да отровя храната й, ако се събуди.

Погледнах обвинително Шрапнел. Докато бях в кома беше планирал да ме отрови?

Ярост погали емоциите ми, но Влад не каза нищо и не откъсна поглед от Сандра.

— Това не е единственото съобщение. Какво друго?

С монотонния глас, който бях свикнала да свързвам с хората под влиянието на вампири, Сандра разказа как Шрапнел е предал на съучастника си всички детайли за способностите ми, местонахождението ми на карнавала и в хотела, в който бях с Максимус. Той дори беше заявил, че Максимус трябва да бъде неутрализиран с крайни мерки. Куршумите със сребро веднага изскочиха в ума ми. Не можеше да бъде по-крайно от това.

Когато Влад заповяда на Сандра да предаде съобщенията на жената, те започнаха като запитвания за мен, по-скоро любопитни, отколкото заплашителни. Това се промени след бомбата на карнавала. Щом истинските й намерения бяха разкрити, не беше изненадващо, когато следващите съобщения съдържаха вариации на думите Убий Лейла. Убий я сега. Гневът ми растеше, защото повечето от тези неща ги знаехме и нямах нужда да чувствам емоциите на Влад, за да знам, че и той беше раздразнен.

— Къде се срещате, за да си размените съобщенията? — попита той.

Сандра се намръщи.

— Никога не съм я срещала, но на всеки два дни отивам в града в книжарница. Пиша съобщението и го слагам в „Одисея“ на Омир. Ако в „Одисея“ има нови съобщения ги запомням, хвърлям ги и ги повтарям на Шрапнел, но само ако ме пита. Иначе не ги споменавам. Дори не помня съобщенията.

Сандра каза последното така, сякаш го повтаряше от някакви инструкции. Без съмнение беше така и й ги бяха дали под същите обстоятелства като сега — под умствен контрол.

— Отиди до книжарницата — каза Влад, без да поглежда настрани от Сандра. Един от пазачите се поклони и напусна. — Никога не си я срещала, но той казвал ли ти е името й?

Още от тази изправяща косата енергия се изля от Влад, докато не търках ръцете си, за да прогоня гъделичкащото чувство. Това ли имаше предвид Марти, когато каза, че вампирите могат да покажат силата си чрез аурите си? Ако да, тогава на Влад беше написано Опасност: Не ядосвай.

— Не мисля, че се предполага да го знам — Сандра звучеше объркано. — Но веднъж чух Шрапнел да я нарича Синтияна.

Чертите на Влад се втвърдиха, сякаш лицето му беше превърнато в камък. Очевидно разпозна името. И на мен ми звучеше познато, но не можех да си спомня къде го бях чувала. Шрапнел затвори очи, изражението му показваше повече болка, отколкото когато Влад го беше набучил на дългия дървен кол. Въпреки всичко Шрапнел я обичаше и най-лошият му страх се беше осъществил, защото тя току-що се бе изкачила до първо място в списъка на Влад за най-търсените хора.

Погледът ми се върна към Влад, когато си спомних.

— Синтияна. Не е ли това името на жената, с която си се срещал преди мен?

— Да — каза Влад, все още гледайки Шрапнел.

Напрегнах се, за да си спомня какво друго ми беше казал Максимус. Била е с Влад абсурдно дълго време — това помнех, — и когато я е зарязал, тя беше направила нещо, но какво? Вярно, срещала се е с един от приятелите му, опитвайки се да го накара да ревнува. Най-старият трик в книгата, но не проработил…

И този приятел е бил Шрапнел. Ококорих се към него.

— Да не би Синтияна да си мисли, че ако съм мъртва, ще има още един шанс с Влад? Ако е така, защо ще работиш с нея? Обичаш я; почувствах го, когато се свързах с теб.

Шрапнел не каза нищо. Мълчанието му беше доказателство за чувствата му, но ако не се водеше от ревност, защо Синтияна би рискувала живота си, множество пъти опитвайки се да прекъсне моят?

Каквито и причини да имаше, беше убила цял куп невинни хора, преди капанът й със свързването най-накрая да ме убие — временно. Лицето на Даун проблесна в ума ми. Не заслужаваше да умре, преди да е открила пътя си в живота. Нито пък някой друг на карнавала, а пазачите на Влад не заслужаваха да бъдат вдигнати във въздуха, защото Шрапнел правеше последни опити да прикрие следите си. Накрая аз не заслужавах нещо от преживяното заради убийствените намерения на Синтияна.

— Можеш да си вървиш, Сандра — каза Влад, очите му потъмняха до обичайния си меден цвят. — Простено ти е участието в това.

Освободена от погледа му, тя премигна, след което каза нещо много бързо на румънски.

— Разбира се, че това още е домът ти — отговори веднага Влад и помаха с ръка. — Върви.

Пазач с брада отведе Сандра и бях радостна, че си тръгна. Не беше направила нищо престъпно, за разлика от вампира, забит от дългия дървен кол.

Влад погледна Шрапнел. За секунда емоциите му бяха торнадо от ярост, раздразнение и съжаление, но после сякаш падна стена, която прекъсна всичко, освен собствените ми чувства. Дори въртящата се енергия от Влад изчезна.

— Знаеш какво ще се случи сега — каза той, звучейки напълно незаинтересован.

Аз също. Давай, каза отмъстителна част от мен.

Тогава си спомних за ужасните машини в другото помещение. Влад нямаше да покаже милост, за да открие къде беше Синтияна, но ако можех да се свържа с вампирката брюнетка, можех да спестя на Шрапнел част от това. Заслужаваше да умре за това, което беше направил, но ако силите ми бяха останали с мен и след трансформацията ми, можех да я направя по-бърза, по-малко болезнена смърт. Ако поне не опитах не бях ли също толкова коравосърдечна като кучката, която студенокръвно уби няколко човека в опит да убие мен?

— Нека първо опитаме нещо друго.

Само очите на Влад се движеха, когато погледна към мен.

— Прекалено далеч отиде, за да бъде приласкан да я предаде сега.

Шрапнел оголи зъби. Не усмивка. Предупреждението на един хищник към друг. Каза нещо на език, който приличаше на румънски, но по-гърлен и Влад изсумтя.

— Нямам съмнение, че ще ме накараш да се постарая, приятелю. — След това се бърна към мен с простото: — Напусни. Не искаш да видиш това.

За това нямах съмнение, но не бях приключила.

— Той е твърд, така че можеш да даваш най-лошото от себе си за седмици… или да ме оставиш да дам най-доброто от себе си за минути.

Влад погледна към ръцете ми с твърда, малка усмивка.

— Доста вероятно е способностите ти да не работят толкова скоро след трансформацията ти, ако изобщо се върнат.

— Все още съм изпълнена с електричество, така че останалото също трябва да е там.

Казвайки това се наведох и докоснах земята с дясната си ръка. Нищо. След няколко секунди от Шрапнел се чу звук; наполовина въздишка, наполовина смях. Въпреки че знаеше, че означава мъчение, се радваше.

Свих устни, когато докоснах земята отново. Нищо, освен студен, неравен камък. Направих го и трети път, но въпреки есенцията, която трябваше да са попили, не видях нищо.

— Лейла. — Влад звучеше почти изтощено. — Не можеш да спреш това.

Не го осъзна, но тези думи подклади решителността ми. През целия ми живот са ми казвали „Не можеш“. Първо беше „Не можеш да се състезаваш на олимпийско ниво“, но все пак спечелих място в олимпийския отбор. След уврежданията ми върху нервите след инцидента беше „Не можеш да вървиш отново“, но не само че провървях, влязох в цирка като акробат. Тогава беше „Не можеш да докосваш никого“, но срещнах Марти, вампир, който стана мой работен партньор и най-добър приятел. По-късно беше „Не можеш да ме молиш да те обичам“, но сега бях госпожа Влад Дракула, благодаря много.

Погледнах сивия каменен под. Никакъв шанс да ме победи някакъв камък, след като бях преминала през толкова много.

Не го докоснах отново — забих ръка толкова силно, че се порязах на тънките краища на камъка. Концентрирах се, докато спрях да чувам продължаващите предупреждения на Влад да спра или подигравателния смях на Шрапнел.

Там. Не по-силно от шепот, далеч по-краткотрайно от бегъл поглед, но имаше нещо там, по дяволите! Концентрирах се, докато целият си фокус не стана камъка под ръката ми, и го видях. Прекрасно отвратителни картини на овъглен вампир, падащ на мястото, което докосвах, устата му беше отворена в последен тих вик.

Изправих се, едва сега забелязвайки, че Влад беше клекнал до мен, гледайки ме раздразнено, докато махаше ръката ми.

— Лейла, достатъчно…

Каквото и да видя на лицето ми, го спря да говори. Много бавно ме пусна и се изправи, докато странна смесица от гордост и раздразнение се появи в емоциите ми.

— Добрата новина е, че се отърва от мъчение — казах на Шрапнел. — Лошата е, че отивам след гаджето ти и сега заклинанието й няма значение, защото вече съм мъртва.