Джанин Фрост
Двойно изкушени (33)

Глава 32

Часове по-късно станах, увивайки чаршаф около себе си, сякаш бе огромна кърпа.

От другата страна на леглото прозвуча развеселено изсумтяване.

— Малко е късно за скромност.

Пикочният ми мехур изискваше по-малко говореше и повече ходене към най-близката тоалетна.

— Не е заради теб. В случай че един от персонала е решил да чисти салона, докато го пресичам, е.

— Да разбирам, че не си забелязала новата добавка към банята сутринта.

Нова добавка?

Влязох в банята с черен мрамор, която не бях използвала по-рано, защото се бях изкъпала в старата си спалня по навик. На мястото между огромната вана и стъклената душкабина имаше блестяща черна тоалетна. Толкова неприятна вещ, но присъствието й беше като да бъда изненадана с пълна стая с рози.

— Влад, това е…

— Предполага се да я използваш, не да пишеш сонети за нея.

Затворих вратата на банята. Можеше да се подиграва колкото си иска, но бях трогната от жеста му. Няколко минути по-късно излязох с разресана коса и измити зъби. Тоалетната не беше единственото ново нещо. Половината от мраморната тоалетна масичка беше заредена с всичко, което можеше да ми потрябва.

— Хората ти трябва да са били дяволски заети вчера — отбелязах.

— Тези не бяха добавени вчера.

Каза го без да отваря очи. Светлината от огъня си играеше по тялото му, обагряйки бледата му кожа с прекрасен оттенък на кехлибареното. Качих се обратно на леглото и проследих косъмчетата на гърдите му с пръст, преди да ги последвам към твърдия му, плосък стомах.

— Свършил си го, докато бях в кома?

Очите му останаха затворени.

— Всичко беше готово в деня, след като ми каза, че си тръгваш.

Бях останала без думи, но не и умът ми.

„Какво? Защо? Нямаше вид, че ме искаш обратно. Избягва ме с дни и дори не се сбогува с мен, преди да си тръгна!“

— Мислех, че ще си промениш мнението. — Саркастична усмивка. — Гордостта не ми позволи да повярвам, че наистина ще си тръгнеш, затова обнових банята, докато чаках да се извиниш. — Издадох приглушен звук и устата на Влад се изви надолу. — Представи си шока ми, когато се качи на самолета. Тогава реших, че за седмица-две ще осъзнаеш колко ти липсвам и ще се върнеш. Така че отново чаках, но единственото обаждане беше, когато Марти ми каза за експлозията. Щом осъзнах, че не си мъртва… бях приключил с чакането.

„Идвам за теб“, беше казал първият път, когато говорихме след това. Мислех, че беше сън и по-късно разбрах, че просто пазеше репутацията си на страхотен защитник на хората си. Изглежда и двамата бяхме подценили другия.

— Така и не попита защо ти предложих да те превърна във вампир.

Думите му ме хвана неподготвена поради повече причини от рязката смяна на темата. Влад отвори очи, пръстените от изумрудено заобикаляше медните ириси и бяха почти блестящи.

— Всъщност не променям темата.

Преглътнах, за да прогоня буцата заседнала на гърлото ми.

— Мислех, че е защото се притесняваш, че силите ми ще ме убият.

— Това е една от причините, но не и основната. — Проследи белега на лицето ми от слепоочието до пръстите ми, преди да проговори отново. — Преди ти го предложих и ако силите ти те убият сега, в себе си имаш достатъчно от кръвта ми, за да бъдеш върната обратно като гул. Няма да бъдеш по-малко безсмъртна, така че не това е причината.

— Тогава каква е? — попитах тихо.

— Първо, повечето вампири не признават брака ни.

— Какво?

Той се усмихна слабо при тона ми.

— Вампирите почитат само кръвна клетва пред свидетели и трябва да си вампир, за да направиш тази клетва. Хората ми те смятат за моя жена, защото аз така казах, но във вампирското общество не си.

Сега, когато го спомена, си спомних, че Марти ми беше казал същото нещо преди години, когато го попитах за пръв път за вида му. Също така обясняваше и коментара на Влад за първата ни церемония.

— Искаш да се променя във вампир, за да направиш почтена жена от мен? Колко цивилизовано — подразних го.

— Обикновено не би ме интересувало мнението на другите, но ще получиш определени защити в света ми, като моя законна жена. За това ме е грижа, но отново не е основната ми причина.

Влад погали ръката ми. Количеството електричество в мен бе спаднало значително, поради факта че бях освободила голяма част от него, докато правих любов с Влад, така че заряда ми бе съвсем нисък. И дори не можеш да бъде сравнен с шока, който почувствах от внезапната интензивност в погледа му.

— Презирам цветистите речи, след като тези, които ги използват, обикновено са виновни за най-лошите предателства по-късно. Това и начинът на живот, който съм имал, ме прави неспособен да изричам хубавите думи, от които имаш нужда, но ако те направя вампир, ще чувстваш емоциите ми толкова ясно, колкото аз чувам мислите ти сега. — Издърпа ръката ми от гърдите си, поставяйки я на сърцето си. — Никога не съм превръщал някоя от предишните си любовници, защото не исках да чувстват колко малко ме е грижа ме е за тях. Теб обаче те обичам, а ти ме изостави, защото не мога да изрека на глас емоциите си. Това вероятно ще се случи отново, но ако чувстваш какво значиш за мен, Лейла — гласът му се задълбочи, — думите няма да са от значение.

Сърцето му беше тихо под ръката ми. Било е така за векове, но Влад беше по-жив от всеки, когото съм срещала. Също така беше и най-сложният мъж, когото познавах, така че мисълта да погледна под всичките му пластове чрез връзка с емоциите му ме изпълни с ненаситен копнеж. Исках да знам чувствата му, тайните му и всичко, което го правеше мъжът, когото обичах. Но колкото и да го исках, не беше достатъчно, за да ме накара да кажа „да“.

Докоснах своите гърди. Постоянният ритъм под ръката ми ме държеше жива, но те не бяха събирателното за живота. Способностите ми ме бяха научили на това. Сърцебиенето беше събирателното за човещината. Любов и омраза, страст и болка, сила и слабост, отчаяние и прошка — това беше животът, така че истинският въпрос беше как исках да живея? Като човек, който трябва да пие вампирска кръв? Или като вампир, който има нужда от човешка кръв? И двете идваха с болка и радост, но когато се замислех за бъдещето си, само единият ми изглеждаше правилен.

Легнах върху Влад, избутвайки косата му назад, за да мога да виждам всеки нюанс на изражението му, когато му отговарях.

— Тази дума има значение. Да, Влад. Отговорът ми е да.

* * *

Влад го нямаше, когато се събудих, но този път не се изненадах. Преди да заспя ми каза, че има среща с Менчерес на сутринта, за да започне да затяга примката около предателя. След като Влад бе проверил всички обаждания, съобщения и имейли, плюс проверка на персонала, който не можеше да си тръгне под предлог за продължаващи сватбени празненства, не можех да си представя как би могъл да ги затегне повече, но вероятно имаше някакъв план. Щях да разбера, когато се върне.

Дотогава имах някои свои проблеми, с които да се справя, като например да кажа на семейството си за решението, което взех. Нямаше да предприема решителната крачка към немъртвите днес, но не виждах причина да го отлагам с месеци или години. Между способностите ми плюс това, че живях с двама различни вампира, имаше малко неща, за които не знаех, свързани с това в какво се забърквам. По дяволите, в сравнение с начина, по който инцидентът беше променил живота ми, да се превърна във вампир дори нямаше да бъде най-голямата промяна, която съм претърпявала.

Станах от леглото и кракът ми докосна нещо меко, докато отивах към банята. Ризата на Влад. Повдигнах я с крак и я сграбчих, преди да започна да събирам и другите разпилени дрехи из стаята. Той може и да бе свикнал да има слуги, които да чистят след него, но аз не бях. Когато стигнах до тюркоазената си пола тежестта в единия джоб ме накара да спра.

Откраднатите предмети все още бяха вътре. Когато Влад разкъса полата от мен мислех, че съдържанието се е разпиляло. Да почувствам нещата през материала ме изпълни със същото изкушение, което Пандора трябва да е почувствала, когато е погалила онази кутия. Дали идентичността на предателя не беше заключена в един от тези предмети? Или нещата бяха врата към загубата на смъртността ми по-рано, отколкото възнамерявах?

Идеята да ям от време на време „голямо прасе“ като гул не беше привлекателна, но как можех да се отклоня от отмъщението си за смъртта на хората от карнавала плюс защитата на хората тук? Нямах никакви странични ефекти от използването на силите си вчера. Може би все още имах достатъчно от кръвта на Влад в себе си, която се противопоставяше на щетите нанесени от силите ми. Поне за сега.

Имаше и друга причина, поради която не биваше да чакам. Промяната ми във вампир можеше да изтрие способностите ми или най-малкото да ги заглуши за дълго време. Това можеше да е единственият ми шанс да открия кой беше предал Влад, преди някой да бъде ранен… или по-лошо.

Не мога да те спра да не правиш това, което чувстваш, че трябва да направиш, ми беше казал Влад, докато ме предупреждаваше какво ще направи, ако разбере. Поех си дълбоко дъх, преди да сваля дясната си ръкавица.

Трябваше.

Бръкнах с голата си ръка в джоба. Картините ме превзеха, докато докосвах нещата наведнъж. След бързото преглеждане на няколко човека от персонала, един се наби на очи и беше последният, когото очаквах да видя.

Какво правеше Сандра тук?