Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Принц на нощта (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twice Tempted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 43 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Джанин Фрост

Заглавие: Двойно изкушени

Преводач: Сирена

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Редактор: galileo414

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10473

История

  1. — Добавяне

Глава 27

Сега вече знаех с какво беше зает Влад, когато не дойде вчера да ме види: готвеше се за сватба, за която още не знаех. Не се шегуваше шивачките, цветята или останалите неща. Персоналът му бързаше с такава скорост, че ги виждах размазани, слагайки декорация, правейки достатъчно храна за цяла армия, съдейки по хаоса близо до кухнята и слагаха толкова много свещи, че близката провинция скоро щеше да страда от недостиг на восък. За разлика от студенината, която изпитвах преди, сега хората на Влад бяха целите усмивки и ако още някой ми се поклонеше, очаквах на главата ми магически да се появи тиара.

Но преди да избера роклята или нещо от другите неща на листа със спешни задължения, трябваше да говоря със семейството си. Цялото, дори вампирът, с когото не споделях кръвна връзка.

Влад седеше до мен в Стаята на гоблените. Картини от средновековния живот, битки и природа бяха сложно вплетени в покривалата на огромната стена. Покривът беше с издълбани прегради, които бяха огледални на гоблените. Ефектът беше зашеметяващ, но не мисля, че баща ми го оценяваше в момента. Гледаше ме със същия ужас, който съм виждала на лицата на хора точно преди да ги екзекутират.

— Омъжваш се за него тази вечер?

Гретчен, по изключение, беше по-любезна.

— Това обяснява защо всички тичат наоколо, все едно задниците им са подпалени.

Лицето на Марти беше внимателно празно, но погледът му се местеше между Влад и мен по начин, който трудно можеше да бъде описан като радостен.

— Защо е бързането? — попита Гретчен, след което погледна към стомаха ми. — Не си бременна, нали?

— Вампирите не могат да забременят хора — отговорих.

Облекчение се разля по лицето на баща ми, но бях несигурна. Дори ако Влад беше човек, от тийнейджърските си години знаех, че не мога да имам деца. Никое бебе не можеше да оцелее в тялото ми заради високия волтаж.

След това лицето на баща ми стана сурово.

— Не можеш да очакваш да благословя тази катастрофална грешка.

Думите бяха насочени към мен, но отговори Влад.

— Не бих те оскърбил да искам благословия. И двамата знаем, че не си съгласен, и двамата знаем, че не ме интересува. Мнението на Лейла е единственото, което е от значение, а тя каза „да“.

Баща ми хвърли пресметлив поглед към нещата на сребърната количка за сервиране пред него и Влад му се усмихна очарователно.

— Никога няма да успееш.

За секунда не разбрах, но в следващия момент устата ми се отвори.

— Татко! Не мислеше да забиеш сребърен нож в годеника ми!

Марти отиде до баща ми.

— Хю, трябва да се успокоиш — промърмори, докато поглеждаше внимателно към Влад. — Нека се разходим, хмм?

— Не е нужно, няма да го убия — каза Влад със същия тон, с който повечето хора биха говорили за времето.

— Това е прекалено странно — промърмори Гретчен. — Ще имам Дракула за зет.

Игнорирах я и продължих да гледам към баща ми.

— Не очаквам да си щастлив за това. Очаквам, че няма да искаш да убиваш. Живяла съм години с вампир, помниш ли? Те не са толкова различни от нас.

— Мислиш, че съм против, защото е вампир? — захапа баща ми. — Ако се омъжваше за Марти, щях да ти дам благословията си, защото е добър мъж. Той — пръст, насочен към Влад, — не е.

Въздъхнах.

— Видял си труповете на поляната, нали?

Баща ми се подигра.

— Сякаш не знаех и преди. Казах ти, Лейла, мога да чета хората и без съмнение, Влад е най-жестокият човек, когото някога съм срещал.

— Прав си.

Влад не беше променил отпуснатата си поза, нито пък веселата си усмивка. Помаха с ръка към Гретчен и Марти.

— И двамата сте примирени със сватбата, така че може да напуснете стаята.

Гретчен стана, хвърляйки страничен поглед към ръката ми.

— Все още нямаш диамантен пръстен. Това става, когато не се прави на недостъпна, сестро.

Завъртях очи.

— Ако искаш да ми помогнеш с дизайна на роклята, ела в библиотеката след половин час.

Марти ме погледна дълго.

— Надявам се, че знаеш какво правиш, хлапе — каза и последва Гретчен извън стаята.

Погледнах към Влад, забелязвайки, че той и баща ми са заети със състезание по гледане. Очите на Влад бяха с нормалния си меден цвят, но дори без вампирското подобрение, Хю Далтън нямаше шанс.

— Татко, зная, че имаш определено мнение за Влад, но веднъж щом го опознаеш съм сигурна… — започнах, но кикота на Влад ме спря.

— Това няма да помогне, защото е прав. Аз съм жесток мъж и винаги съм бил. Когато бях наполовина на неговата възраст и още човек, поканих местните благородници в дома си на пир. Докато още имаха храна в устата си ги избих всички и го сметнах за чудесен следобед.

— Твърде много информация — промърморих.

Той ме игнорира, срещайки твърдите сини очи на баща ми.

— Ето това, което не знаеш: никога не съм жесток без причина. Тези благородници предадоха баща ми, в резултат на което, той се оказа с превръзка на очи и заровен жив. Някои от тях със собствените си ръце бяха изградили гроба му и все пак дойдоха в дома ми без страх, защото ме подцениха. Ти не го направи, което е една от двете причини, поради които те уважавам. — Наведе се напред и усмивката му изчезна. — Другата причина е тази: лоялност. Виждал си богатствата, които притежавам, и силата, която имам, и все пак никога не се замисли да използваш дъщеря си, за да спечелиш едно от двете неща за себе си.

— Това не е лоялност. Това е да си баща — отговори баща ми.

— Моят ме размени, заедно с по-малкият ми брат, с врага в замяна на политическа сигурност — каза просто Влад. — През вековете оттогава съм виждал и далеч по-лоши неща. Бащинството не е причината, поради която цениш дъщеря си повече от парите, властта или дори излекуването на крака ти, което мога да постигна. Лоялност е и очаквам да я уважаваш още повече сега, заради загубата, от която си страдал, когато веднъж си я предал.

Не знам кое ме шокира повече — Влад да каже, че може да излекува осакатеният крак на баща ми, или да хвърли в лицето на баща ми бившите му прелюбодеяния. Влад знаеше за тях заради вината, която все още носех от смъртта на майка си. Аз й бях казала за инкриминиращите писма, които намерих в чантата на баща ми, защото бях ядосана, че се местехме от треньора ми, за да се присъединим към баща ни в Германия. На тринадесет ме беше грижа повече за олимпийския отбор, отколкото мъката на майка ми. Когато тя го напусна, останахме при леля ни, където тя се беше опитала да ми помогне, когато бях докоснала онзи паднал далекопровод.

Баща ми също изглеждаше зашеметен, но когато се изправи заби бастуна във Влад.

— Как смееш.

Думите трепереха от гняв, но Влад дори не мигна.

— Смея, защото не искам да има неразбирателство помежду ни. Аз съм всичко, което си мислиш, че съм, но обичам дъщеря ти, а това, което обичам, го защитавам с цялата жестокост в мен, която, както предполагаш, е доста голяма.

Когато Влад спря да говори настъпи гробна тишина. Дори персонала му трябва да беше спрял с безумните приготовления, защото можех да чуя игла да падне в съседната стая. Чертите на Баща ми останаха твърди, докато аз бях заета с вътрешен спор.

Можеше да пропусне всички хора, които е убил…

Защо? Едно търсене в Гугъл би разкрило същото нещо.

Хубаво, но да повдига въпроса за аферите на татко…

Неучтив е, защото доказва твърдението си! Това е Влад Цепеш. Твърденията му обикновено идват на върха на дълъг кол.

Да, но двамата ще бъдат семейство…

Чу ли как Влад описва семейството си? А дори не стигна до момента, когато по-малкият му брат се опитваше да го убие.

И така нататък. Както се и страхувах, бях се превърнала в Ам-гъл.

Това, което казах, след като минаха секунди, беше:

— Не те виня, че си разстроен, татко. Ако дъщеря ми ми кажеше, че се омъжва за немъртвия Принц на мрака и аз щях да откача. Няма нужда да ти харесва или да го одобряваш, но не можеш да ме спреш и се надявам… — Преглътнах, за да намаля възела, който изведнъж се появи в гърлото ми. — Надявам се да бъдеш на сватбата ми.

Отидох до него и го целунах по бузата, преди да изляза от стаята. Каквото и баща ми, Гретчен или Марти решеха да направят, имах сватба, за която да се приготвя.