Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Принц на нощта (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twice Tempted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 41 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Джанин Фрост

Заглавие: Двойно изкушени

Преводач: Сирена

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Редактор: galileo414

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10473

История

  1. — Добавяне

Пролог

Това не беше първият път, когато се събуждах като пленница. Не беше дори вторият. Наистина трябваше да преосмисля изборите в живота си.

От предишен опит знаех, че не трябва да отварям очи или да променям дишането си. Вместо това се прегледах, преструвайки се на все още припаднала. Неизненадващо имах главоболие, но като се изключи това се чувствах добре. Ръцете ми бяха завързани зад гърба ми. Дебелината около ръцете ми бяха ръкавици, стегнатото около коленете ми — ремъци. Неудобна превръзка на устата, очевидно.

След като приключих с физическото си състояние преминах към заобикалящата ме среда. Пропадането и издигането под мен трябваше да са вълни, което означава, че съм на лодка. Някои от похитителите ми бяха на горната палуба, но един от тях беше в стаята с мен. Не казваше нищо, но след годините, през които съм живяла с вампир се бях адаптирала към улавянето на едва доловимите звуци, които издаваха.

Затова, когато отворих очи, погледът ми безпогрешно попадна на чернокосия вампир. Единственият знак, с който показа, че е изненадан, беше премигване.

— Не очаквах вече да си будна — провлече той.

Погледнах надолу към превръзката на устата си и пак към него, повдигайки вежда.

Той разчете мълчаливото послание.

— Трябва ли да ти казвам, че викането е излишно?

Завъртях очи. Какво беше това, ден на аматьорите? Той ми се усмихна, преди да се надигне от койката, в другия край на каютата.

— Предполагам не.

През краткото време, което му трябваше, за да пресече стаята и да премахне превръзката на устата ми, се опитах да разбера възможно най-много за него.

Вампирът изглеждаше горе-долу на моята възраст, но по лишената му от белези кожа, къса подстрижка, избръснато лице и средна височина определих, че е на по-малко от стотина немъртви години. По-възрастните вампири имаха по-износена, покрита с белези кожа и обикновено презираха модерните прически. Но най-издаващото беше погледът му. Наистина старите вампири имаха определена… тежест в погледа си, сякаш минаващите векове бяха оставили осезаемо своя отпечатък. Безименният ми похитител нямаше тази тежест и ако бях щастливка, нямаше да има стар вампир на борда.

Младите вампири бяха по-лесни за убиване.

— Вода — казах, щом превръзката около устата ми бе премахната. Между това и ефектите от дрогата, с която ме бяха упоили, чувствах устата си толкова суха, че езика ми бе станал като подплатен чорап.

Вампирът изчезна и се върна с кенче Кола. Пих, докато вампира държеше кенчето до устните ми, което доведе до едно продължително оригване, щом приключих. А факта, че го направих насочено към лицето на похитителя ми, е, не беше моя вината. Бях завързана.

— Очарователно — каза той сухо.

— Спрях да се тревожа за маниерите си, когато простреляхте приятеля ми с течно сребро — отговорих му равно. — И като стана на въпрос за него, искам да го видя.

Устата на вампира се изви.

— Не си в позиция да поставяш искания, но да, все още е жив.

— Не искаш да ме заведеш до него, хубаво — казах, мислейки бързо. — Предполагам знаеш, че улавям психически впечатления чрез докосване, така че махни ръкавиците и ме остави да те докосна. Тогава ще знам дали казваш истината.

Вампирът се изкиска, светлозелено се плъзна в очите му с цвят на торфен мъх.

— Да ме докоснеш? Имаш предвид да използваш този смъртоносен електрически камшик, който призоваваш, за да ме разреже наполовина?

Замръзнах. Откъде знаеше за това? Повечето от хората, които ме бяха видели да използвам тази сила, бяха мъртви.

— Затова тези ръкавици са залепени за теб с тиксо — продължи той невъзмутимо. — За всеки случай.

— Как каза, че е името ти? — попитах, радостна, че звуча нормално.

Тези широки устни се извиха още повече.

— Наричай ме Ханибал.

Усмихнах се.

— Добре, Ханибал, какво искаш да направя? Да използвам дарбата си, за да открия някой от враговете ти? Да ти кажа дали някой те предава? Или да прочета миналото от предмет?

Ханибал се засмя, и въпреки че повече клонеше към д-р Зло, отколкото смразяващо, все още беше достатъчно, за да изтръпна.

— Не искам да правиш нищо, малко птиче. Аз съм просто доставчика. Дори не знам кой ще те получи. Знам само, че цената е тройна ако си жива, но ако опиташ нещо, заплащането да те доставя мъртва също е достатъчно добро за мен.

Ханибал ми помаха весело, преди да излезе от стаята. Не казах нищо, опитвайки се да измисля начин за измъкване от затруднението си. Нямаше да се оставя да бъда доставена на някакъв непознат злодей. Щях да намеря начин да се измъкна, дори да ме убие.