Джанин Фрост
Двойно изкушени (25)

Глава 24

Доктор Наталия Романов беше домашният лекар на Влад и за разлика от другия му персонал, не можеше да бъде по-мила. Когато на шега я попитах дали не съм първият й пациент за годината, мислейки си, че доктор не може да има много задължения в къща, предимно от вампири, Наталия отговори, че следи всички от хората на Влад, за да бъде сигурно, че са достатъчно здрави, за да може да се хранят от тях и асистира в измъчванията, след като беше експерт в невромускулните манипулации.

Е, аз попитах.

След като си тръгна, баща ми и Гретчен влязоха да ме видят. Извиних се, че Влад беше използвал умственият контрол върху тях, което изобщо не укроти баща ми. Странно, но Гретчен изглеждаше повече очарована, отколкото ядосана.

— Не исках да си тръгвам, но краката ми ме изнесоха. Можеше да ме накара да направя всичко, нали?

— Да — казах, мразейки начина, по който чертите на баща ми се стегнаха, сякаш е глътнал смляно стъкло, и промърмори нещо под носа си, което, без новите ми завишени сетива, никога не бих могла да чуя.

— Не, не е използвал умствен контрол върху мен. Първо, цялата тази вампирска кръв ме прави имунизирана срещу това. Второ, ако го беше направил, нямаше да скъсаме, защото щеше да ме накара да съм радостна от нещата помежду ни.

Баща ми ме погледна, подозрение заместваше недоверието в изражението му.

— Това, че ме чу, доказва колко опасен е този мъж за теб. Променя те в нещо нечовешко. Да го оставиш беше най-умното решение, което някога си вземала.

Гретчен сви рамене.

— След като го видях как реагира, когато тя почти умря, започвам да разбирам защо е с него. — След това гласът й се втвърди. — И наистина, Лейла, вече са два пъти.

Затворих очи, залята от вина. Да, това беше вторият път, когато Гретчен ме беше виждала на ръба на смъртта, но за разлика от опита ми за самоубийство на шестнадесет, това беше инцидент. Не че оставяше по-малко емоционални белези. По много начини този инцидент с електропровода прекара Гретчен през Ада, също както и мен, само че тя не правеше искри.

— Съжалявам — казах, отваряйки очи.

Още едно свиване на рамене, докато се правеше, че няма значение.

— Накарай гаджето си да добави терапия към разходите ми.

— Няма да вземаш нищо друго от него и той не й е гадже вече.

Баща ми използваше подполковническия си глас. Обикновено веднага караше Гретчен да стане покорна, но този път мина през нея.

— Вземам го и ако не й е гадже, някой трябва да му го каже. Видя как откачи, когато тя почти умря. Освен това нямаше да стои до нея, докато не се събуди.

— Влад е останал тук цели три дни? — попитах шокирана.

Тя кимна.

— Като един от каменните си гаргойли.

Баща ми така погледна Гретчен, че ако беше някой друг бях готова да се закълна, че беше прелюдия към удряне.

— Достатъчно — каза той.

— Не, не е — казах остро. — Нямаш право да я караш да мълчи, защото истината не ти харесва. Какъвто проблем да имате ти и Влад, поне е бил лоялен приятел, който е спасил моя живот и този на Гретчен повече от веднъж, така че както казваше мама, ако не можеш да кажеш нещо хубаво…

Тогава мълчи, довърши упоритото ми изражение.

Баща ми се изправи, устните му бяха в тънка, стисната линия, докато отиваше към вратата.

— Радвам се, че си по-добре, но не искам сестра ти да бъде впримчена в този свят на ходещи мъртъвци и без значение колко го украсяваш, това е.

Не отговорих, защото гневът щеше да ме накара да кажа нещо, за което после ще съжалявам. Не казах нищо за способностите, които ме правеха магнит за отвличания от немъртвите и които въвличаха семейството ми в опасност, защото бяха идеална стръв за лошите. Баща ми го знаеше и въпреки това ме обвиняваше.

Гретчен изчака, докато той си тръгне, преди да проговори.

— Уоу. Това беше злобно от негова страна.

Веднъж малката ми сестра и аз да сме на едно мнение.