Томас Харис
Ханибал Лектър (57) (Зараждането на злото)

56

В необятната нощ една самотна светла точка летеше през тъмните полета на Ил дьо Франс. Мотоциклетът се движеше с бясна скорост, Ханибал буквално лежеше върху резервоара. Южно от Немур, докато караше по един стар път за влекачи покрай канала Лоен, някога покрит с асфалт, сега само единично платно, обрасло от двете страни, Ханибал се вряза в стадо крави, пресичащи пътя, и усети как го жилна една грапава опашка. Изскочи от платното, чакълът се разтрака под броните, после отново излезе на пътя, мотоциклетът разтресе предница, понесе се напред, после заспа на предишната си скорост.

Отзад светлините на Немур избледняха, сега наоколо бе равнина, а напред се простираше нощта. Чакълът и бурените край пътя се очертаваха с абсурдна яснота в светлината на фара, по-нататък тъмнината поглъщаше жълтия лъч. Ханибал се запита дали не е слязъл прекалено на юг, дали шлепът не е останал зад него.

Спря и изгаси светлините, за да поседи в тъмното и да реши какво да прави. Под него моторът потреперваше.

Далеч напред, някъде там в тъмнината, две малки къщички сякаш се движеха в синхрон през поляната, къщички с каюти, едва забележими над бреговете на канала Лоен.

* * *

Шлепът на Владис Грутас безшумно се плъзгаше на юг и изпращаше леки вълнички към бреговете на канала със заспалите крави по полята от двете му страни. Мюлер, който гледаше да не се движи много заради шевовете на бедрото си, седеше в платнен шезлонг на предната палуба, а до него, на перилата на трапа, бе подпряна ловджийска пушка. На кърмата Гасман отвори един сандък и извади няколко брезентови кранци.

* * *

Триста метра по-нагоре Ханибал намали скоростта, тревите се заудряха в краката му, БМВ-то закъркори, после спря. Ханибал извади далекогледа на баща си от багажника на мотора и го насочи към шлепа, но в тъмното не успя да разчете името му. Виждаше само сигналните лампи и слабата светлина зад пердетата на прозорчетата. На това място каналът бе твърде широк, за да извърши успешен скок върху палубата.

Можеше и да стреля и със сигурност щеше да улучи капитана в кабината на мостика, но тогава на шлепа щеше да се вдигне тревога и когато се качеше на борда, щеше да му се наложи да се справя с всички наведнъж. Различаваше все пак един затворен трап на кърмата и едно тъмно възвишение близо до носа, което бе вероятно вторият вход към долната палуба.

Светлината от нактоуза на компаса се отразяваше в стъклата на кабината на мостика, близо до кърмата, но вътре не се виждаше никой. Трябваше да си осигури преднина Пътеката за теглене край брега беше близо до водата, а полето бе твърде неравно, за да заобикаля.

Ханибал задмина шлепа по пътеката за теглене с чувството, че страната му откъм канала пламти. Хвърли поглед към шлепа. На кърмата Гасман все още се мотаеше с брезентовите кранци. Когато моторът мина край него, той вдигна глава. Около една от сигналните лампи се въртяха нощни пеперуди.

Ханибал поддържаше умерена скорост. На километър пред себе си видя фаровете на кола, която пресичаше канала.

Каналът се стесняваше в шлюз, който бе най-много два пъти по-широк от най-широката част на плоскодънен шлеп. Шлюзът бе вграден в каменен мост — горните му врати бяха разположени в свода на моста, а камерата му не беше много по-дълга от „Кристабел“.

Ханибал зави наляво и се отдалечи от моста, в случай че капитанът на шлепа го наблюдаваше. Стотина метра по-нататък изгаси светлините си, обърна и се върна към моста. Остави мотоциклета в храстите край пътя и продължи в тъмното пеша.

На брега на канала имаше няколко обърнати с дъното нагоре гребни лодки. Ханибал седна на земята между тях и погледна между корпусите им към приближаващия шлеп, който все още бе на половин километър от него. Беше много тъмно. Чуваше се пуснато радио от една малка къща на другия край на моста, вероятно къщата на пазача на шлюза. Ханибал прибра пистолета в джоба на сакото си.

Миниатюрните сигнални светлини на шлепа приближаваха много бавно — червената на левия борд от неговата страна, зад нея — бялата светлина на една сгъваема мачта над кабината. Шлепът трябваше да спре и да потъне с един метър в шлюза. Ханибал лежеше до канала сред бурените. Сезонът бе твърде ранен за песента на щурците.

Чакаше, докато шлепът приближаваше бавно, много бавно. Имаше достатъчно време за размисъл. Част от онова, което бе извършил в кафенето на Колнас, си спомняше с неприятно чувство — с усилие бе пощадил живота на Колнас, макар и за кратко време, с отвращение му разреши да говори. Затова пък изпита истинско удоволствие от хрущенето, което почувства в ръката си, когато острието на тантото излезе от върха на черепа на Колнас — като малко рогче. Беше по-удовлетворително отколкото с Милко. Хубави неща, приятни неща: Питагоровото доказателство с плочките, откъсването на главата на Дортлих. Неща, очаквани с нетърпение: вечеря с лейди Мурасаки — ще я покани на див заек в стомна в ресторант „Шан дьо Марс“. Ханибал бе напълно спокоен. Сърнето му биеше със седемдесет и два удара в минута.

* * *

При шлюза е тъмно, небето е чисто и напръскано със захарни звезди. Светлината на върха на мачтата тъкмо се готвеше да се присъедини към по-ниските звезди, когато шлепът стигна до шлюза.

Мачтата се сгъна назад, светлината като падаща звезда описа дъга. Блесна големият прожектор на шлепа и Ханибал се хвърли на земята. Снопът светлина се плъзна над него към вратите на шлюза, проехтя тръбата на шлепа. В кабината на пазача на шлюза светна лампа и след по-малко от минута мъжът бе навън, вдигайки презрамките си. Ханибал зави заглушителя на пистолета на Милко.

Владис Грутас излезе на палубата. Дръпна от цигарата си и я хвърли във водата. Каза нещо на Мюлер и сложи ловджийската пушка на палубата, между саксиите, далеч от погледа на пазача на шлюза, после отново слезе долу.

На кърмата Гасман нагласи кранците и подготви въжето си. Горните врати на шлюза се отвориха. Пазачът се върна в кабината си до канала и пусна кнехтовите светлини по краищата на шлюза. Шлепът се плъзна под моста, навлезе в шлюза, капитанът даде на заден, готвейки се да спре машината. При звука на мотора Ханибал се спусна по моста — тичаше приведен, снишавайки се под каменния парапет.

Погледна надолу към шлепа, когато той минаваше под него. Видя палубата и през едно от прозорчетата за миг зърна завързаната за един стол лейди Мурасаки.

Изминаха около десет минути, докато нивото на водата се изравни с долната страна, тежките врати се отвориха с грохот, Гасман и Мюлер засъбираха въжетата. Пазачът на шлюза се прибра в къщата си. Капитанът отвори дросела и водата зад шлепа закипя.

Ханибал се наведе над парапета. Застреля Гасман в темето, качи се на парапета и скочи. Падна върху Гасман, после се изтърколи на палубата. Капитанът чу глухия звук от строполяването на Гасман и първо погледна към кърмовите въжета. Видя, че са свободни.

Ханибал опита вратата към трапа при кърмата. Заключена.

Капитанът се наведе от мостика.

— Гасман?

Ханибал клекна до тялото на кърмата, опипа кръста му. Гасман не бе въоръжен. Ханибал трябваше да мине през мостика, за да отиде напред, а Мюлер беше на носа. Тръгна надясно. Капитанът заобиколи мостика отляво и видя проснатия Гасман, чийто мозък се оттичаше в шпигатите.

Прокрадвайки се бързо напред, Ханибал се сви до кабините на долната палуба.

Усети как шлепът дава на стоп и вече бягайки, чу зад гърба си изстрел. Куршумът изсвистя край един стълб и одраска рамото му. Обърна се и видя как капитанът се гмурва зад кърмовата кабина. Близо до предния трап за секунда се появи татуирана ръка, която грабна ловната пушка. Ханибал стреля напосоки. Рамото му бе горещо и влажно. Мушна се между двете палубни кабини, излезе на лявата палуба и затича напред, снишавайки се — нагоре, покрай предната кабина, до фордека.

Мюлер клечи на фордека, става, когато чува Ханибал, замахва с ловната пушка, цевта удря ъгъла на трапа, той отново замахва и Ханибал стреля четири пъти в гърдите му — толкова бързо, колкото може да дърпа спусъка. Ловната пушка изгърмя и проби неравна дупка в дървенията до вратата на трапа. Мюлер се олюля и погледна гърдите си, свлече се и седна, облегнат на перилата. Мъртъв. Вратата на трапа беше отключена. Ханибал тръгна надолу по стълбите и заключи вратата след себе си.

На кърмата капитанът, наведен над тялото на Гасман, ровеше в джобовете му за ключовете.

Бързо надолу по стълбите и по тесния проход на долната палуба. Погледна в първата кабина — празна, само койки и вериги. Блъсна втората врата, видя завързаната за стола лейди Мурасаки и се хвърли към нея. Грутас стреля иззад вратата в гърба на Ханибал, патронът го удари между лопатките и той падна по гръб. Под него започна да се образува кърваво петно.

Грутас се засмя и се приближи. Тикна оръжието си под брадата на Ханибал и изрита встрани пистолета му. Измъкна от колана си малка кама и бодна с върха й краката на Ханибал. Те не реагираха.

— Застрелян е в гръбнака, малкият ми принц! — каза Грутас. — Не чувстваш краката си, а? Много лошо. Няма да почувстваш и когато ти отрежа топките.

Усмихна се на лейди Мурасаки.

— Ще ти направя от тях портмоне, да си слагаш в него бакшишите.

Очите на Ханибал се отвориха.

— Значи виждаш?

Грутас разклати дългото острие пред лицето на Ханибал.

— Прекрасно! Я виж това!

Застана пред лейди Мурасаки и прокара леко острието надолу по бузата й.

— Мога да придам малко цвят на бузите й.

Заби камата в облегалката на стола до главата й.

— Мога да намеря някои нови места за секс.

Лейди Мурасаки не каза нищо.

Очите й бяха втренчени в Ханибал. Пръстите му потрепваха, ръката му леко се придвижваше към главата му. Погледът му сновеше от лейди Мурасаки към, Грутас и обратно. Лейди Мурасаки вдигна очи към Грутас, по лицето й бе изписано тревожно вълнение. Беше изключително красива. Грутас се наведе и я зацелува грубо, разкървавявайки устните й, мачкайки лицето й със своето лице, с грубото си безизразно лице. Бледите му очи не мигваха, докато тършуваше из блузата й.

Ханибал премести ръка зад главата си, издърпа иззад яката си кинжала танто — кървав, изкривен и вдлъбнат от куршума на Грутас.

Грутас примигна, лицето му се изкриви от неописуема болка, глезените му се огънаха и той се стовари с прерязано сухожилие върху Ханибал. Със завързаните си един за друг глезени лейди Мурасаки ритна Грутас в главата. Той се опита да вдигне пистолета си, но Ханибал хвана цевта, извъртайки я нагоре, пистолетът изгърмя, Ханибал резна с кинжала китката на Грутас, пистолетът изхвърча и се пързулна по пода. Грутас запълзя към оръжието, влачейки се на лакти, после застана на колене, тръгна на четири крака, отново падна и запълзя като прегазено на пътя животно. Ханибал преряза въжето от ръцете на лейди Мурасаки, тя измъкна камата от облегалката на стола, освободи глезените си и отиде в ъгъла до вратата.

Грутас спря да пълзи и застана на колене пред Ханибал. Вдигна към младежа бледите си, арктически очи, обзет от странно спокойствие.

— Плаваме заедно към смъртта — каза Грутас. — Аз, ти, мащехата, която чукаш, мъжете, които уби.

— Те не бяха мъже.

— Какъв вкус имаше Дортлих? На риба ли? И Милко ли изяде?

Лейди Мурасаки се обади от ъгъла.

— Ханибал, ако Попил арестува Грутас, може да не арестува и теб. Ханибал, послушай ме. Предай го на Попил.

— Той изяде сестра ми.

— И ти яде — отвърна Грутас. — Защо не убиеш и себе си?

— Не. Това е лъжа.

— О, яде, яде. Кашаваря беше така любезен да ти даде от бульона. Искаш да убиеш всички, които знаят, нали така? Сега, когато и любовницата ти знае, ще трябва да убиеш и нея.

Ръцете на Ханибал държат окървавения нож. Той се обръща към лейди Мурасаки, търси погледа й, отива при нея и я прегръща.

— Не, Ханибал. Това е лъжа. Предай го на Попил.

Грутас се промъква към пушката и говори ли, говори.

— Яде от нея, в полусъзнание, устата ти лакомо облизваха лъжицата.

Ханибал изкрещя към тавана: „НЕЕЕЕЕ!“ — и се хвърли към Грутас, размахвайки ножа, стъпи на пистолета и изряза едно голямо „М“ върху лицето на Грутас, крещейки „М като Миша!“, „М като Миша!“, „М като Миша!“ Грутас лежеше по гръб на земята, а Ханибал рисуваше по него с ножа огромни букви „М“.

Зад него някой извика. Разнесе се неясен изстрел в червената мъгла. Ханибал не знаеше дал и е ранен. Обърна се. Зад него стоеше капитанът, с гръб към лейди Мурасаки, дръжката на камата се подаваше зад ключицата му, острието бе минало през аортата. Оръжието се изплъзна от пръстите на капитана и той падна по лице.

Ханибал се олюляваше на краката си, лицето му бе маска от червено. Лейди Мурасаки затвори очи. Трепереше цялата.

— Ранена ли сте? — попита той.

— Не.

— Обичам ви, лейди Мурасаки! — каза той.

Приближи се до нея.

Тя отвори очи и отблъсна окървавените му ръце.

— Какво е останало у теб, та да обичаш? — каза му.

После тичешком излезе от кабината, насочи се към трапа, прехвърли се през перилата и красиво се гмурна във волите на канала.

* * *

Шлепът леко се блъсна в брега на канала.

На борда на „Кристабел“ Ханибал бе сам с мъртъвците, чиито погледи бързо се остъкляваха. Мюлер и Гасман бяха под палубата, в основите на двата трапа. Грутас, нашарен с червено, умря в кабината. Всеки от тях държеше в ръце по един „Панцерфауст“, подобен на кукла с голяма глава. Ханибал изнесе от оръжейната последния „Панцерфауст“ и го остави в машинното отделение — дебелата противотанкова ракета беше само на половин метър от резервоара с горивото. Взе от такелажа на шлепа една абордажна кука и завърза въжето около монтирания на върха на „Парцерфауст“-а спусък. Излезе на палубата с абордажната кука в ръце и остана така, докато шлепът бавно се придвижваше, блъскайки се лекичко в каменния бряг на канала. От палубата виждаше сигналните светлини на моста. Чу викове и лай на куче.

Хвърли куката във водата. Въжето бавно се изнизваше през борда, когато Ханибал стъпи на брега и тръгна през полята. Не погледна назад. На четиристотния метър чу взрива. Усети ударната вълна с гърба си и натискът премина през него заедно с шума. Отзад в полето падна парче метал. Шлепът лумна в буйни пламъци насред канала и в небето се издигна спираловидно завита колона от искри. Последваха други взривове, които хвърляха горящите греди в небето и ги завъртаха в кръг, отново и отново, докато не избухна и последния заряд от останалите „Панцерфауст“-и.

От километър и половина разстояние Ханибал видя проблясващите светлини на полицейските коли, които се насочваха към шлюза. Тръгна през полята и повече не се обърна назад. Намериха го едва призори.