Томас Харис
Ханибал Лектър (25) (Зараждането на злото)

24

Лейди Мурасаки остави инспектор Попил да чака, докато сърцето й отброи сто удара и едва тогава се показа на стълбите. Той стоеше заедно с помощника си по средата на фоайето с високите тавани и гледаше нагоре към нея на площадката на стълбището. Заприлича й на дебнещ паяк, застанал неподвижно пред мрежообразните решетки на прозорците. Отвън се стелеше безкрайната нощ.

При вида на лейди Мурасаки Попил рязко си пое дъх. Звукът отекна под свода на фоайето и стигна до лейди Мурасаки, която сякаш се плъзна по стълбите в едно-единствено равномерно движение. Ръцете й бяха скрити в ръкавите.

Серж стоеше отстрани, очите му бяха зачервени.

— Лейди Мурасаки, тези господа са от полицията.

— Добър вечер.

— Добър вечер, мадам. Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно. Трябва да ви задам няколко въпроса относно вашия племенник.

— Моя племенник. Мога ли да видя удостоверението ви?

Ръката й бавно се показа от ръкава, ръката й се съблече. Тя прочете целия текст на документите му и разгледа снимката.

— Инспектор ПОП-ил?

— По-ПИЛ, мадам.

— На снимката носите кръста на Почетния легион, инспекторе.

— Да, мадам.

— Благодаря ви, че сте дошли лично.

Докато прибираше документите си за самоличност, Попил усети дъх на парфюм — свеж и едва доловим. Тя наблюдаваше лицето му, за да разбере кога ще стане това, и го разбра по моментната промяна в ноздрите и в зениците му.

— Мадам?

— Мурасаки Шикибу.

— Мадам е графиня Лектър, но обикновено я наричат лейди Мурасаки по японски маниер — каза Серж.

— Лейди Мурасаки, бих искал да поговоря с вас насаме, а после — отделно с племенника ви.

— С цялото ми уважение към вас, съжалявам, но това е невъзможно, инспекторе! — отвърна лейди Мурасаки.

— О, мадам, напълно възможно е! — каза инспектор Попил.

— Добре дошли сте тук, в нашия дом, и ще бъде напълно удобно на говорите с нас двамата заедно.

Ханибал се обади от стълбите.

— Добър вечер, инспекторе.

Инспекторът каза:

— Млади момко, искам да дойдете с мен.

— Разбира се, господине.

Лейди Мурасаки се обърна към Серж.

— Ще донесеш ли наметката ми?

— Тя няма да ви е необходима, мадам — каза Попил. — Не е нужно да идвате. Вас ще разпитам тук утре, мадам. Няма да сторя нищо на племенника ви.

— Всичко е наред, миледи — каза Ханибал.

Поуспокоена, лейди Мурасаки отпусна леко китките си в ръкавите.