Томас Харис
Ханибал Лектър (20) (Зараждането на злото)

19

Всеки четвъртък селяните излагаха стоката си на пазара, разположен под чадъри около шадравана и статуята на маршал фош. Наоколо се усещаше дъх на кисело от сергиите с туршии, а рибата и изложените върху водорасли морски дарове носеха мириса на океана.

От няколко радиопредавателя звучаха съперничещи си мелодии. Латернаджията и маймунката му, освободени от някое от честите си пребивавания в затвора, въртяха неспирно Sous les pouts tie Paris^[1], докато им дадоха съответно чаша вино и парче фъстъчен сладкиш. Латернаджията изпи виното на един дъх и прибра половината от фъстъчения сладкиш за себе си, а маймунката отбеляза с умните си очички в кой джоб господарят й пъха сладкото нещо. Двама полицаи смъмриха музиканта мимоходом и се запътиха към щанда с пастите.

Целта на лейди Мурасаки бе Legumes Bulot^[2] — първата сергия за зеленчуци. Там смяташе да се сдобие с връхчета от папрат за ядене. Тази папрат беше любимо ястие на графа и рано се свършваше на пазара.

Ханибал вървеше след нея с кошница в ръка. Спря се да погледа как един търговец на сирене смазва струна от пиано и я използва, за да разреже голяма пита грана. Търговецът му даде едно парченце да опита и го помоли да го препоръча на мадам.

Лейди Мурасаки не видя изложена папрат, но преди да успее да попита, Бюло извади изпод зеленчуковата си сергия кошница със завити на охлюви папратови листа.

— Мадам, качеството им е толкова превъзходно, че не смея да ги изложа на слънце. Докато ви очаквах, ги покрих с тази кърпа, навлажнена не с вода, а с истинска градинска роса.

Срещу сергията за плодове и зеленчуци, пред една касапска маса, седеше Пол Момюнд с окървавената си престилка и чистеше дивеч, като хвърляше карантията в една кофа и разпределяше воденичките и дробчетата в две купи. Касапинът беше висок, тромав мъж с татуировка на ръката над лакътя — черешка с думите Void la mienne, ой est la tienne^[3]? Червеното на черешката бе излиняло и станало по-бледо от кръвта по ръцете му. Братът на касапина Пол, който по-добре се оправяше с клиентите, стоеше на тезгяха под надписа Месо Момюнд — екстра качество.

Братът на Пол му донесе една гъска, за да я изчисти. Пол отпи от една бутилка с джиброва ракия до себе си и изтри лице с окървавената си ръка, като изцапа бузите си с кръв и пера.

— По-полека, Пол! — извика брат му. — Чака ни дълъг ден.

— Защо ти не оскубеш шибаното животно? Ти май предпочиташ да скубеш, а не да ебеш! — каза месарят Пол и започна шумно да се смее на думите си.

Ханибал разглеждаше една изложена във витринка свинска глава, когато се разнесе гласът на Пол.

— Ей ти, жълтата!

Отвърна му гласът на Бюло от зеленчуковата сергия:

— Моля ви, господине, това е недопустимо!

И отново Пол:

— Ей, жълтата, вярно ли е, че путката ти е напряко? С щръкнали прави косми, като при експлозия?

Тогава Ханибал видя Пол с изцапаното с кръв и перушина лице като Онзи с Бледите Очи, като Онзи с Бледите Очи, загризал птичата кожа.

Пол се обърна към брат си.

— Трябва да ти кажа, че веднъж в Марсилия бях с една, която можеше да ти поеме целия…

Агнешкият бут, който се стовари в лицето на Пол, го събори назад, в разсипаните птичи карантии. След миг Ханибал седеше върху него, а агнешкият бут се мяташе нагоре и надолу и го бухаше, докато не се изплъзна от ръката на момчето. Тогава Ханибал се пресегна назад към масата, за да вземе ножа за пилетата, не можа да го намери, напипа шепа пилешки вътрешности и ги размаза по лицето на Пол, който го млатеше с огромните си кървави ръце. Братът на Пол ритна Ханибал в тила, грабна от тезгяха един чук за телешко, лейди Мурасаки полетя към месарската сергия, проправи си път и после се чу едно остро: Киай!

Опряла големия касапски нож в гърлото на брата на касапина, точно на мястото, където той би заклал прасе, лейди Мурасаки изрече:

— Господа, никой да не мърда.

В продължение на няколко секунди всички стояха като вкаменени, през това време полицейските сирени приближаваха, огромните ръце на Пол бяха върху гърлото на Ханибал, окото на брат му потрепваше от страната, където стоманата опираше във врата му, а Ханибал опипваше ли, опипваше масата зад себе си. Пързаляйки се по разсипаните карантии, двамата полицаи задърпаха Пол касапина и Ханибал в противоположни посоки, като единият отдели със сила момчето от касапина, вдигна го от земята и го остави от другата страна на сергията.

Гласът на Ханибал бе хриплив от неупотреба, но касапинът го разбра. Ханибал каза много спокойно: „Звяр“. Звучеше по-скоро като класификация, отколкото като обида.

* * *

Полицейският участък гледаше към площада. Дежурният сержант седеше зад една маса. Началникът на полицията днес беше в цивилно облекло — измачкан тропически костюм. Бе около петдесетгодишен и изхабен от войната. В кабинета си предложи столове на лейди Мурасаки и Ханибал. Седна и той. Бюрото му бе голо, с изключение на един пепелник, на който пишеше „Чинцано“, и шише лекарство за стомах кланзофлат. Предложи на лейди Мурасаки цигара. Тя любезно отказа.

Двамата полицаи от пазара почукаха и влязоха. Застанаха до стената, оглеждайки крадешком лейди Мурасаки.

— Някой от присъстващите тук удари ли ви, оказа ли ви съпротива? — попита началникът полицаите.

— Не, господин началник.

Той им даде знак да продължат показанията си.

По-възрастният полицай погледна в бележника си.

— Бюло от плодове и зеленчуци заяви, че касапинът се е побъркал и се е опитвал да вземе ножа. Крещял е, че ще убие всички, включително и калугерките в църквата.

Началникът извъртя очи към тавана, опитвайки се да запази спокойствие.

— Касапинът беше на страната на Виши и както сигурно ви е известно, всички го мразят. Аз ще се оправя с него. Съжалявам за обидата, която ви е била нанесена, лейди Мурасаки. Млади момко, ако още веднъж обидят дамата пред вас, искам да ми се обадите. Разбирате ли?

Ханибал кимна.

— Няма да допусна някой да бъде нападан в това село, освен ако не го нападна аз.

Началникът се изправи и застана зад момчето.

— Извинете ни, мадам. Ханибал, елате с мен.

Лейди Мурасаки погледна към полицая. Той едва забележимо поклати глава.

Началникът отведе Ханибал в задната част на участъка, където имаше две килии, едната заета от спящ пияница, другата — наскоро освободена от латернаджията и маймунката, чиято купичка с вода все още стоеше на пода.

— Застанете тук.

Ханибал застана в средата на килията. Началникът затвори вратата, тя издрънча, пияницата се размърда и измрънка нещо.

— Погледнете земята. Виждате ли, че по дъските има избелели петна? Това е от пролетите сълзи. Опитайте вратата. Хайде, направете го. Ще видите, че не може да се отвори от вашата страна. Избухливостта е полезно, но опасно качество. Бъдете разумен и никога вече няма да бъдете в килия като тази. Винаги давам само по една възможност. Това е вашата възможност. Но не правете повече така. Не налагайте повече никого с месо.

Комендантът изпрати лейди Мурасаки и Ханибал до колата им. Когато Ханибал седна вътре, лейди Мурасаки остана за малко насаме с полицая.

— Господин началник, не искам съпругът ми да научи за това. Доктор Рюфен може да ви обясни защо.

Той кимна.

— Ако графът разбере и ме попита, ще му кажа, че е било пиянска кавга и момчето се е случило там. Съжалявам, че графът не е добре. Иначе той има много голям късмет.

* * *

Усамотен сред картините си в замъка, графът можеше никога да не научи за инцидента. Ала вечерта, докато пушеше пурата си, шофьорът Серж се върна от селото с вечерните вестници и го извика настрани.

* * *

Петъчният пазар беше във Вилие, на около петнайсет километра разстояние. Графът, навъсен и недоспал, се измъкна от колата си, когато Пол касапинът носеше към сергията си едно заклано агне. Бастунът на графа уцели Пол по горната устна, графът се нахвърли върху него и го зашиба с бастуна.

— Жалък мръснико, ще обиждаш жена ми, а?

Пол изпусна месото и блъсна графа с всичка сила, слабоватото тяло на графа полетя назад, удари се в една сергия, графът се привдигна и се нахвърли отново върху касапина, шибайки го с бастуна си, после спря, по лицето му се изписа изненада. Вдигна ръце, посегна към жилетката на костюма си и падна по очи на земята до касапската сергия.