Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Armada Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Наследството на Армадата

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Абагар АД — В.Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-337-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6113

История

  1. — Добавяне

56

Тупак го посрещна намръщен. Около него бяха насядали неколцина бойци начело с командира Васкар. Явно ставаше нещо.

— Щеше ми се отецът да е тук, но въпросът май е спешен — промърмори Пепе, притеснен от ограничените си преводачески умения.

— Дай най-доброто от себе си — отвърна Бен.

Тупак започна да говори и той напрегна слух, изчаквайки колебливия превод.

— Ами… Казва, че много от хората му са избити и ако нещата продължават по същия начин, племето ще бъде унищожено.

— Питай го защо ми казва това — рече Бен.

Пепе преведе. Тупак го погледна право в очите и изрече още няколко думи.

— Казва, че след като си убил Белия нож, значи добре познаваш врага — възбудено продължи Пепе. — И можеш да помогнеш на сапаки да го победят.

Бен помълча известно време, после поклати глава.

— Предай му, че разбирам проблемите им много добре, но това не е моята битка. Имам други отговорности. Кажи му, че съжалявам, но не мога да го направя.

— Говориш глупости, човече! — възкликна Пепе. — Това ти го казвам аз, а не той. Тези хора се нуждаят от помощ. Ако никой не им я предложи, те съвсем скоро ще…

— Предай му каквото ти казах — хладно го прекъсна Бен.

Тупак изслуша Пепе с непроницаема физиономия. Отговорът му беше кратък.

— Какво каза?

— Така да бъде. Можеш да си вървиш.

Бен напусна колибата на вожда с натежала душа. Не беше изминал и пет крачки, когато от сянката се появи фигурата на Нико.

— Хей, чух, че си тръгваш — подхвърли колумбиецът.

— Вярно е. Ще си тръгнем веднага след като Брук е в състояние да пътува.

— Радвам се за теб, човече. Постигна това, което искаше.

Но Бен добре забеляза горчивата усмивка, появила се на лицето му.

— Не съм забравил защо си тук — рече той. — Съжалявам, но направих всичко възможно да ти помогна.

— Всичко е наред — кимна Нико.

— Какво мислиш да правиш оттук нататък?

— Серато все още е някъде там — въздъхна приятелят му. — А ти добре знаеш, че аз няма да се откажа.

— Грижи се за себе си.

— Разбира се. Ти също, амиго.

Двамата си стиснаха ръцете.

В същия миг от другия край на селото долетяха тревожни викове.

— Какво става, по дяволите? — промърмори Нико.

— Очевидно нещо сериозно — отвърна Бен и хукна по посока на виковете. Нико закуцука след него.

— Хей, почакай!

Суматохата започваше в началото на пътеката, водеща към реката. Пред очите му се появиха неколцина бойци сапаки, въоръжени с лъкове и стрели. Изглеждаха така, сякаш бяха излезли на нощен лов, но се връщаха с празни ръце. Между тях, препъвайки се по пътеката, крачеше окървавеният Падриг Сколи.

Бен и Нико помогнаха на индианците да го пренесат в селото. Новината вече се беше разнесла и към тях тичаха още хора. Бен и бойците внимателно сложиха свещеника върху няколко одеяла, предвидливо донесени от жените. Сколи беше толкова изтощен, че почти не можеше да говори. Дрехите му бяха мръсни, влажни и разкъсани от бодливите храсти. Ръцете и краката му бяха покрити с кръв.

— Какво стана? — попита Бен. — Къде са останалите?

— Нападнаха ни в реката, на път за Сан Томас — дрезгаво изграчи Сколи. — Въоръжени до зъби мъже с бързи лодки. Застреляха Учу… Мъртъв е!

Насъбралите се около тях хора нададоха жални вопли. Една жена избухна в плач, успяла да свърже името на Учу с думичката мъртъв. Вероятно майка му, помисли си Бен, докато няколко от останалите жени отвеждаха съсипаната от мъка индианка.

— Спокойно — рече Бен и се наведе над свещеника, който се разтресе от силна кашлица. — Донесете вода! — заповяда на Пепе и Нико той. Зад тълпата зърна Брук, която беше излязла от лечебницата, за да разбере какво става.

— Обърнаха лодката ни — прошепна Сколи, след като отпи няколко глътки от чашата, която му подадоха. — Аз успях да доплувам до брега и да се скрия сред тръстиките. Обърнах се и видях как бандитите вадят Руми и Часка от водата. И двамата бяха живи. Започнах да се катеря нагоре по брега. Никой не ме видя. — Лицето му се сгърчи в гримаса, очите му се затвориха. — Може би трябваше да се опитам да ги спася. Трябваше да направя нещо!

— И щяха да те пленят или да те убият — поклати глава Бен. — Направил си каквото можеш. Колко бяха нападателите?

— Не знам — простена проповедникът. — Десетки. Не бяха войници, а по-скоро банда наркотрафиканти. Само бог знае какво търсят тук, толкова нагоре по реката. Водеше ги един…

— Мъж с костюм? — изръмжа Нико. — Черна коса, около четирийсетгодишен?

Сколи кимна.

— Серато! — мрачно обяви колумбиецът.