Скот Мариани
Наследството на Армадата (4)

4

— Не е тайна, че през юли миналата година след дълго и изтощително проучване и картографиране на стотици квадратни мили от акваторията на Атлантическия океан компанията „Нептун Марийн Експлорейшън“ — световен лидер в спасяването и възстановяването на исторически плавателни съдове — успя да направи едно от най-големите открития през последните десетилетия.

Сър Роджър махна с ръка към големия екран, на който се появи една подводна снимка, която беше толкова неясна, че Брук се принуди да напрегне очи, за да разбере какво е запечатано на нея. На зеленикавото морско дъно се виждаше стар платноход. Мачтите отдавна ги нямаше, а самият корпус се беше разпаднал на няколко части, почти невидими под стотиците тонове пясък и дребни камъни.

Прекрасно, равнодушно си помисли Брук, след това се обърна и погледна към бара. Амал седеше с гръб към сцената, приведен над втората си чаша джин с тоник. А може би и над третата.

— Това са неизвестните досега останки от испанския боен кораб „Санта Тереза“ — гордо обяви Форсайт. — Потъва през хиляда петстотин осемдесет и осма година близо до остров Тори срещу бреговете на Донегал. Част е от прочутата Испанска армада, разбита от Британския кралски флот след неуспешен опит за инвазия в Англия. Прогонени на север, останките от Армадата, сред които и „Санта Тереза“, правят опит да се доберат до Ирландия с надеждата да намерят сигурно пристанище и помощ при своите съюзници католици. Но не успяват да стигнат до там и са потопени от свирепите бури и урагани в тази част на Атлантика.

Сър Роджър се обърна да погледне снимката на екрана.

— Давам си сметка, че след четиристотин и двайсет години на дъното това, което виждате, не изглежда особено добре — усмихна се той. — Но благодарение на уникалната 3D технология за сканиране, разработена от компютърните инженери на „Нептун“, вече сме в състояние да възстановим до последния детайл този прекрасен и някога могъщ боен кораб. Дами и господа, предлагам ви да видите „Санта Тереза“ такава, каквото е била някога.

В залата се разнесе одобрителен шепот при вида на компютърната реконструкция на древния плавателен съд, появил се в целия си блясък. Ослепително белите разперени платна на фона на синия океан, величественият повдигнат нос, порещ вълните, отблясъците на слънчевите лъчи по десетките бронзови оръдия, надничащи от страничните бордове, пъргавите фигури на моряците, които се катерят по мачтите, строените в линия тежковъоръжени войници на борда. Гледката беше толкова впечатляваща, че дори Брук вдигна вежди.

Амал продължаваше да седи с гръб към залата.

— Горд съм да обявя, че откриването на „Санта Тереза“ се оказа един от най-успешните проекти на „Нептун Марийн Експлорейшън“ — добави с широка усмивка Форсайт. — Това изключително постижение нямаше да бъде възможно без всеотдайността, решителността и усърдието на нашите служители. Едва ли някой ще оспори твърдението ми, че най-голям принос за този невероятен успех има ръководителят на нашия водолазен екип. Той е с нас още от самото основаване на компанията през хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година и аз съм горд да го наричам свой приятел. Дами и господа, представям ви господин Саймън Бътлър!

Публиката посрещна с аплодисменти стройния мъж с пясъчноруса коса, който се качи на сцената и се насочи към трибуната. Форсайт го потупа по рамото и направи крачка встрани, за да му отстъпи микрофона.

В момента, в който стихнаха аплодисментите, стана ясно, че Бътлър е далече от непринудеността на сър Роджър по отношение на публичните контакти. Зачервен и видимо притеснен, той започна да сипе благодарности към безброй хора, опитвайки се да вкара в две минути максимален брой имена на свои колеги от водолазния отряд. Публиката бързо се отегчи, глъчката в залата се усили. Бътлър въздъхна облекчено, когато сър Роджър се върна на подиума.

Още с първите си думи Форсайт успя да пробуди интереса на присъстващите.

— Когато тръгва на бой срещу Англия, испанският крал Филип Втори изрича следните знаменателни слова: Ние знаем, че рискуваме, като изпращаме през Ламанша толкова голяма флота без сигурно пристанище срещу зимните бури, но… се надяваме, че Бог ще ни даде хубаво време, защото правим това единствено за прослава на името Му. — На лицето му се появи мрачна усмивка. — За съжаление на краля и може би за късмет на Англия, нещата не се развиват по този начин. Бягството на разбитата Армада се осъществява при най-ужасните възможни атмосферни условия, на които е способна майката природа. С подобни условия се сблъска дори опитният личен състав на „Нептун Марийн Експлорейшън“, разполагащ с ултрамодерни технологии и най-добрите експерти в света. При изваждането и възстановяването на това изключително съкровище за човечеството трябваше да се справим с наистина ужасяващи условия и да преодолеем огромни трудности. През есента и зимата нашият специализиран кораб „Трайдънт“ беше връхлетян от същите бури и урагани, които са довършили испанската флота преди толкова векове.

— Това е вярно — прошепна Сам в ухото на Брук. — Няма да повярваш каква морска болест ме друсаше през цялото време!

— Ние изпитахме на гърба си огромната мощ на природата, запратила „Санта Тереза“ срещу скалите на остров Тори и причинила смъртта на всичките шестстотин моряци на борда, като ги погребала в общ подводен гроб. — Форсайт направи малка пауза, след което продължи: — Но благодарение на героичните усилия на целия ни екип в борбата с природните стихии днес можем да разкрием пред света мащабите и значението на съкровищата, скрити в този разрушен и забравен кораб.

— Великолепен оратор, нали? — прошепна Сам.

— Малко цветист за моя вкус, но наистина се изразява добре — кимна Брук.

Форсайт махна към завесата вляво от подиума, която сякаш с магическа пръчка се оттегли встрани и разкри пространството зад нея. Това беше дългоочакваният миг за гостите, които започнаха да се блъскат напред и да говорят на висок глас. Нямаха търпение да зърнат богатия улов на „Нептун Марийн Експлорейшън“.

Тази част от залата беше аранжирана като музей. Многобройните рафтове и витрини бяха отрупани с невероятно количество златни и сребърни съдове, бокали, свещници и различни съдове. Огромни делви, преливащи от монети и бижута, пълни комплекти за хранене от фин порцелан. След всичко това идваше ред на оръжията — няколко редици пики, саби и брони, блестящи под светлината на лампите. Масивен подиум, върху който бяха подредени излъскани до блясък бронзови оръдия. В центъра стърчеше главата, чието място бе на самия нос на кораба — проядена от старост, но по чудо извадена на повърхността цяла и недокосната.

Нищо не може да възбуди тълпата повече от гледката на несметни съкровища. Залата се изпълни с подсвирквания и смаяни възклицания. Един от журналистите изпусна нещо нецензурно на достатъчно висок глас, за да предизвика възмутения поглед на кмета. Армията фотографи без задръжки се блъскаха за по-добро място. Всички мислеха едно и също, включително Брук.

— Колко милиона може да струва всичко това? — подхвърли тя на сияещата от гордост Сам.

— Достатъчно, за да подпали малка, но ожесточена война между британското правителство и испанските финансови експерти, които се обявяват за собственици на потъналия кораб и всичко, което се е намирало на борда му. Тя бушува вече няколко месеца. Предполагам, че рано или късно ще се стигне до споразумение, но каквото и да е то, сър Роджър ще получи своите четирийсет процента. Я погледни как изглежда. Никога не съм го виждала толкова доволен от себе си.

Брук забеляза поне седем-осем охранители, които бяха заели дискретни позиции в дъното на залата и наблюдаваха ситуацията с намръщени лица. Нямаше да се изненада, ако тези хора се окажеха държавни служители. Зад сцената със сигурност има цяла армия техни колеги, помисли си тя. Плюс конвой от камиони, които чакат да превозят безценните съкровища до някой банков трезор.

После се сети за Амал и извърна глава към бара. Той все още беше там, приведен над чашата си. Явно не се интересуваше от планините златни монети и скъпоценни камъни. Брук си помисли да отиде при него, но после реши, че човекът иска да бъде сам.

— Тук трябва да подчертая, че бойни кораби често са пренасяли произведения на изкуството — продължи от трибуната сър Роджър сред проблясъците на светкавиците. — Но нека не забравяме, че Испанската армада никога не е била обикновен военноморски флот. Основното й предназначение били агресията и инвазията, а нейните командири били уверени, че ще разбият английската отбрана и ще окупират страната за няколко седмици или дори за броени дни и ще я обявят за испанска територия. На практика те били толкова сигурни в победата на своята могъща Армада, че командният състав, състоящ се предимно от благородници на високи позиции, решил да натовари на корабите истинско състояние от луксозни предмети и произведения на изкуството — не само да разнообразяват дългото плаване, но и с идеята да обзаведат новите си дворци и имения в Тюдорова Англия. Освен това установяването на нов режим в завладените територии се нуждаел от пари. От много пари. На борда на „Санта Тереза“ имало множество запечатани с восък бурета, пълни с огромно количество монети, златни кюлчета, бижута и скъпоценни камъни. Никога в историята на изваждането на потънали бойни кораби не са били откривани такива огромни количества. Това, което виждате тук, е само малка илюстрация, от която можете да придобиете представа за какво става въпрос.

После, вероятно усетил, че по-голямата част от аудиторията не му обръща внимание и продължава да зяпа съкровищата, Форсайт набързо претупа останалата част от речта си и даде думата на присъстващите за въпроси. Вдигна се цяла гора от ръце.

— Да? — обърна се той към най-хубавата журналистка.

— Сър Роджър, компанията „Нептун Марийн Експлорейшън“ е известна с провеждането на задълбочени проучвания, преди да пристъпи към действията по изваждането на съответния морски съд. Вие вероятно сте имали представа какво ще откриете на дъното, но все пак е имало и изненади, нали?

— Това момиче е подставено лице — прошепна Сам.

— Какво искаш да кажеш? — обърна се да я погледне Брук.

— Мълчи и слушай.

— Имате предвид изненади извън самото количество и стойността му ли? — усмихна се сър Роджър и тълпата реагира по същия начин. После, вече сериозно, той добави: — На практика ние действително направихме едно неочаквано откритие. — Последва малка, но драматична пауза за подсилване на ефекта. — Страхувам се, че ще трябва да почакате да бъде включено в изложбата.

Изявлението му беше посрещнато с явно разочарование. Разнесоха се викове: „Дайте все пак някакви насоки“ и „Хайде, сър Роджър!“. Форсайт вдигна двете си ръце с дланите напред.

— Всяко нещо с времето си, приятели — рече той. — Гарантирам ви, че няма да останете разочаровани.

Какъв шоумен, помисли си Брук. Определено знае как се хвърлят въдиците.

— Каква е голямата изненада? — обърна се към Сам тя.

— Казва ли ти някой? — сви рамене приятелката й. — Аз просто му помагам да управлява компанията.

— Край на приказките! — обяви Форсайт. — Всички сте свободни да се разходите между експонатите. Разбира се, ще има още много храна и шампанско. Моля, забавлявайте се.

Той слезе от подиума сред буря от аплодисменти. Стотици ръце се протягаха към него да го потупат по рамото или просто да стиснат десницата му.

Сам се обърна към Брук и почука с нокът часовника си.

— Край на официалната част — обяви тя. — Време е за купон. — Едва сега си даде сметка, че Амал го няма, и озадачено се озърна. — Но къде е приятелят ти?

— Ами той… Как да кажа…

— Иди и го намери, защото Уоли всеки момент ще докара лимузината. След няколко минути тръгваме.

Брук се насочи към бара, докосна Амал по рамото и загрижено попита:

— Добре ли си?

Знаеше какъв ще бъде отговорът още преди да зададе този въпрос. На плота пред Амал бяха наредени четири празни чаши, а той усърдно се бореше с петата. Подобно количество джин с тоник положително не би нанесло сериозни поражения върху трезвеността на Бен Хоуп, но това беше едно от нещата, по които той се различаваше от Амал. Очите на младия мъж блуждаеха, челюстта му беше леко увиснала.

— Добре съм — изломоти той. — Свеж като краставичка. — Слезе от високото столче, направи две-три крачки и побърза да потърси опората на близката стена. — Исусе! — простена той и стисна главата си с две ръце. — Искам да съм в леглото…

— Божичко, Амал! Какво си направил със себе си?

— Колата чака — обяви Сам, внезапно изскочила от тълпата. Върху роклята си беше облякла зелена жилетка, а в ръцете си държеше лаптоп. — Готови ли сте вие двамата?

— Амал не се чувства добре — поклати глава Брук. — Мисля, че трябва да пропуснем купона.

— Шегуваш се, нали? — подхвърли Сам и се олюля като човек, чиито планове търпят пълен провал.

— Не, не — обади се Амал, правейки огромни усилия да артикулира ясно. — Не искам да ти развалям вечерта — обърна се към Брук той. — Просто върви да се забавляваш.

— Побързайте с решението — раздразнено подхвърли Сам, погледна часовника си и тръгна към един от страничните изходи.

— А ти? — попита Брук, огледа кавалера си и с въздишка добави: — Какво ще правиш?

— Не се тревожи за мен. Все още съм достатъчно трезвен, за да си повикам такси.

— Сигурен ли си? Няма проблем да се прибера заедно с теб. Предстоящият купон не ме привлича особено.

— Ти дойде тук да си прекараш добре — размаха пръст под носа й Амал. — Затова върви. Заповядвам ти!

Сам им махаше от вратата и сочеше към ягуара, който чакаше отпред.

— Сигурен ли си? — попита Брук.

— Върви да се забавляваш — отвърна с болезнена усмивка Амал. — Хайде, върви!

— Какво толкова, по дяволите — взе решението си тя. — Ще се видим на закуска. Наспи се добре и внимавай, става ли?

Амал остана да гледа след нея. Двигателят на ягуара тихо мъркаше, от ауспусите му излитаха облачета бяла пара, които бързо се разтваряха в студения нощен въздух. От мястото си не виждаше лицето на шофьора, но ясно различи фигурата на сър Роджър Форсайт на задната седалка.

Сам отвори задната врата, влезе вътре и се премести в средата, за да направи място на Брук. Тя се обърна да погледне Амал за последен път, после се качи в колата и затвори вратата.

Ягуарът плавно потегли към портала.

Амал не знаеше, че я вижда за последен път.