Скот Мариани
Наследството на Армадата (30)

30

Бен рязко се обърна. Видя едър мъж на трийсет и пет — четирийсет години с къса тъмна коса и груби черти. Беше облечен с черен боен панталон и военно яке.

Оръжието в ръката му беше добре познато на Бен. Карабина зиг зауер SG 553, черна, с късо дуло. В специалните части и отрядите за бързо реагиране я наричаха „оръжие за първична интервенция“, макар че за останалите хора по света това си беше автомат и нищо повече. С лазерен мерник и усъвършенствана оптика.

И за съжаление на Бен, насочена в гърдите му от човек, който очевидно знаеше какво прави. Черният ремък беше преметнат през шията и едното рамо — поредното доказателство за солиден боен опит. От изражението в очите на мъжа личеше, че няма да се поколебае да натисне спусъка.

Четвърт секунда по-късно това наистина се случи. Стаята се разтърси от оглушителен трясък, високоскоростните куршуми изсвистяха във въздуха, но Бен вече беше успял да се претърколи през бюрото. Прозорците се пръснаха, от стената се посипа мазилка, която покри с бял прах проснатото му тяло. После самото бюро рухна върху него и го отхвърли към стола с висока облегалка, който се преобърна.

С крайчеца на окото си Бен видя как тялото на Хуан Фернандо Кабеза се отделя от седалката, а главата му отхвръква от раменете и разпилява по килима някаква полутечна субстанция.

Оказа се, че това не е жив човек, а манекен. Бежовото вълнено сако и кадифеният панталон бяха натъпкани с кърпи и салфетки, а ролята на главата изпълняваше зряла тиква, върху която беше прикрепена перука със сламен цвят. Крачолите на панталона старателно покриваха празните боти, които останаха на мястото си и след разпадането на чучелото.

Бен нямаше възможност да зяпа разпадналата се кукла, тъй като непознатият отново откри огън. Куршумите забарабаниха по плота на преобърнатото бюро, който не представляваше кой знае каква защита срещу мощното оръжие. Стрелецът пусна още един автоматичен откос и предизвика истинска буря от отломки. Бен беше наясно, че причината да е още жив е само една: преди да се приближи към нестабилното укритие и да го ликвидира от упор, стрелецът искаше да се увери, че противникът му не е въоръжен.

Което означаваше, че след броени секунди той ще получи доказателства за това. Оттук следваше, че час по-скоро трябва да се измъкне от капана. Имаше само един начин.

Бен използва кратката пауза, за да пропълзи от укритието си и да скочи през счупения прозорец.

Острите късове стъкло раздраха ръцете и тялото му. Полетът надолу продължи няколко безкрайно дълги секунди. Леденият вятър свистеше в ушите му. Ударът в клона на вековния бор край къщата му изкара въздуха. Бен изпъшка от болка при отскачането обратно, пропадна още метър-два надолу и усети нова остра болка в ребрата. Ръцете му с разтворени пръсти напразно се опитваха да се хванат за нещо по-солидно, но скоростта на падането беше прекалено голяма.

Всичко пред очите му се завъртя. Побелялата земя се надигаше да го посрещне.

После изведнъж се оказа погребан в дълбоката пряспа в основата на кулата. Закашля се и размаха ръце в опит да се измъкне.

Най-сетне главата му изскочи на повърхността, а краката му стъпиха на твърда земя. Бен не обръщаше внимание на болката от многобройните прорезни рани. Вдигна глава. Стрелецът беше застанал в рамката на счупения прозорец. Спокойно и делово той освободи празния пълнител, който падна в снега на крачка от Бен. Замени го с нов и посегна да издърпа затвора. Бен се втурна напред. Бягаше на зигзаг между дърветата по посока на колата, с надеждата да се превърне в максимално трудна мишена.

Стрелецът откри огън. Този път — единична стрелба. Куршумите засвистяха наоколо. Един от тях се заби в дънера на някакъв бор, на сантиметри от главата му.

Кой е тоя тип?, запита се Бен. Съдейки по действията му, вероятно беше професионален войник.

Той затича с всички сили към колата и бръкна в джоба за ключа. Надяваше се, че не го е изгубил по време на падането. Напипа студената халка и изпусна въздишка на облекчение. Стигна до падналото дърво и го преодоля с бързината на хърделист. После продължи да тича, вдигайки облаци сняг. Фолксвагенът беше само на няколко метра.

Но стрелецът нямаше намерение да го изпусне. Предното и страничните стъкла се пръснаха на хиляди късчета. На капака се появи дълга бродерия от дупки. Следващият откос отнесе фаровете и разкъса решетката. Капакът отскочи нагоре, а от пробития радиатор протече охладителна течност. Този фолксваген нямаше да тръгне повече.

Бен рязко смени посоката и се насочи навътре в гората. Стрелбата не само продължаваше, но и ставаше по-точна. Един приведен под снега боров клон избухна в хиляди ледени фрагменти едва на трийсетина сантиметра от лицето му. После, някак изведнъж, теренът му оказа подкрепа, спускайки се стръмно надолу и встрани от къщата. Бен продължи да тича. Стрелбата престана. Тишината се нарушаваше единствено от ускореното му дишане и скърцането на снега. Знаеше, че стрелецът е изправен пред избор: или да скочи от прозореца като него, рискувайки да се набучи на някой клон, или да се спусне по спираловидната стълба, да прекоси долния етаж, да слезе от терасата и едва тогава да поеме след него. По негово мнение тоя тип надали беше толкова луд, за да избере първия начин. А това означаваше, че самият той ще има аванс, макар и не особено голям.

Склонът стана още по-стръмен. Бен го прекоси по диагонал, внимавайки да не попадне на коренища, които лесно биха могли да доведат до травма, а дори и до счупване на някой глезен. Нямаше представа къде отива. Можеше само да се надява, че няма да свърши в някое непроходимо дере, което би сложило край на бягството му. Прескочи почернелия и изгнил ствол на паднал бор, прецени погрешно дебелината на снега зад него и изведнъж се оказа затънал до лактите. Изруга, надигна се и продължи напред.

После изведнъж се закова на място и наостри слух. Някъде в далечината се чуваше бръмченето на моторна резачка. Очевидно в гората имаше и други хора.

Но дали това беше резачка? Острото почукване на двутактовия мотор постепенно се усилваше. Няколко секунди по-късно се оказа, че то идва откъм къщата. Снегомобил, който бързо се приближаваше. Стрелецът не се беше отказал от преследването.