Скот Мариани
Свещеният меч (62)

61

Сключил ръце зад гърба си, Браун отиде до френския прозорец и погледна навън към покритите със сняг градини.

— През тази година — продължи той — „Тримбъл Груп“ успя да привлече в редиците си нов агент. Университетски професор, направил кариера с отричане на християнската вяра и нападки срещу нейните институции. Нещо, в което е доста добър. Мъжът е изключително образован, интелигентен и отдаден на каузата. Казва се Пенроуз Лукас.

Бен си спомни за видеозаписа от телевизионно предаване, който бе изгледал в дома на енорийския свещеник след катастрофата: професор Пенроуз Лукас се бе изправил срещу Саймън Аръндел в дебат за религията.

— Публично професор Лукас е известен като автор на научни трудове и атеист с нарастващ брой последователи — добави Браун. — Далече от хорските очи той изпълнява амбициозна програма за дискредитиране на християнския клир. Всяко твърдение за упадък и корумпираност на свещеници — сексуалните извращения се възприемат особено болезнено от обществото — води до все по-голяма изолация на Църквата. Ние наричаме този процес „война на изтощение“. Преди да се запознаем с него, професор Лукас вече беше постигнал впечатляващи резултати въпреки ограничения си бюджет.

— И вие решихте да му помогнете — каза Бен.

— Да, с колегите преценихме, че Лукас може да се превърне в ценен капитал за нас. Предложихме му изгодна сделка и той с готовност прие. Оттогава работи за „Тримбъл Груп“ чрез посредник, но на практика е самостоятелен. Върши същото като преди, но в много по-големи мащаби. Има пълна свобода да избира обектите си, да черпи от нашите ресурси за телефонни подслушвания и наблюдение, да наема всякакви детективи или административен персонал. Разполага с всичко необходимо, включително с личен самолет. И така, Лукас се настани в новата си щабквартира на остров Капри и се залови за работа. Почти веднага ни докладва, че първият обект на разработките му е някой си Саймън Аръндел.

Бен се досещаше накъде отива историята и усети как мускулите му се свиват от ярост.

— Ние, естествено, се доверихме на инстинкта на Лукас — продължи Браун. — Тогава не подозирахме, че зад избора му се крие личен мотив. Защо точно Аръндел измежду хилядите потенциални обекти на дискредитиране? Както и да е, дадохме му пълна свобода на действие. Аръндел беше отракан, енергичен свещеник с добри комуникативни умения, способен да възроди интереса към Църквата и религията. С други думи, представляваше заплаха.

Личен мотив, мислеше си Бен. Той ясно помнеше как Саймън бе разбил Пенроуз Лукас в телевизионния дебат. Лукас очевидно не бе забравил унижението. Парчетата от мозайката постепенно идваха на мястото си.

— Организирана беше мащабна операция по физическо наблюдение и подслушване на преподобния отец Аръндел — заяви Браун. — След време бяха засечени телефонни разговори между него и някой си отец Фабрис Лалик, доказващи по брилянтен начин, че инстинктът на Лукас не го беше подвел.

Мечът, каза си Бен.

Браун сякаш прочете мислите му и кимна.

— До този момент двамата бяха успели да запазят в тайна малкия си проект. Възникна въпросът какво да правим с него. В „Тримбъл Груп“ се тревожехме, че тъй нареченият меч на Христос ще предизвика значително оживление в религиозните среди, особено сред фундаменталистите в Америка, които биха могли да го възприемат за свой символ. Истински или не, проклетият меч заплашваше да се превърне в сериозно препятствие за нас.

Браун замлъкна и се обърна с гръб към прозореца, след което фиксира Бен с воднистите си очи.

— Навярно разбирате, че ние от „Тримбъл Груп“ бяхме дали пълна свобода на професор Лукас в осъществяването на замислената операция. Както споменах, се свързвахме с него чрез наш оперативен служител, да го наречем господин Грийн, чиято функция беше да предава на Лукас събраните от нас разузнавателни данни. Когато Лукас научи за проекта със свещения меч, ние предположихме, че той ще използва информацията, за да дискредитира Аръндел и Лалик.

— Тоест да съсипе личния и професионален им живот с купища лъжи — уточни Бен.

— Нещо такова — отвърна Браун. — Очаквахме Лукас да подкопае общественото доверие в проекта. Да направи така, че медиите да унищожат репутацията на двамата свещеници и никое издателство да не прояви интерес към книгата на Аръндел. Поредна победа за Лукас, след която той щеше да се насочи към следващия си обект. — Браун замълча за миг и продължи: — Нямахме никаква представа с какво се занимава всъщност. Дори не подозирахме, че плаща с наши пари на наемници, за да осъществи личната си вендета. Инсценираното самоубийство на отец Лалик, катастрофата, отнела живота на семейство Аръндел, атаките срещу Уесли Холанд, при които загинаха няколко души — всички тези престъпления бяха дело на Лукас. Той ги замисли и осъществи.

— Сега разбирам — заяви Бен. — Вие сте добрите.

— Не харесвам ехидния ви тон, господин Хоуп — сряза го Браун. — Но си давам сметка за ролята на нашата организация в цялата каша. Общо взето, заложихме на куция кон. Трябваше да проучим по-внимателно кандидата, а не да избързваме. Това беше грешка. Но как можехме да знаем, че най-ценният ни човешки капитал ще се окаже психически нестабилен, навярно дори луд?

— Много елегантно се освобождавате от отговорност — отбеляза Бен. — Наистина ли очаквате да ви повярвам, че не сте подозирали какво става?

— „Тримбъл Груп“ не е в състояние да следи най-дребните подробности на всяка операция — обясни Браун с нотка на раздразнение в гласа си. — Интересува ни голямата картина. Нали затова наемаме подизпълнители?

— На мен ми се струва, че „господин Грийн“ е знаел прекрасно какво прави професорът.

— Нашият човек беше инструктиран да помага безрезервно на Лукас. Оказа се, че още от самото начало той не е бил доволен от действията му. Предполагам, че не е споделил притесненията си с нас, защото се е страхувал да не ги разтълкуваме като неподчинение или недоверие в решенията на „Тримбъл Груп“. Когато най-после ни уведоми, че Лукас се е държал като обикновен престъпник, беше твърде късно. Сега съжалявам, че го поставихме в толкова трудно положение. — Браун поклати тъжно глава. — Съжалявам, и то много. Щом открил измяната, Лукас разпоредил убийството на господин Грийн. Двамата със съпругата му били екзекутирани брутално в Лондон. Не мога да ви опиша какъв шок изживях, когато научих новината.

— Значи все пак сте човек със скрупули — заяви Бен.

Браун го изгледа студено и продължи:

— В този момент решихме да прекратим операцията. Активите на Лукас са замразени, властта му е отнета. В момента се намира в пълна изолация, окопан в малката си крепост на остров Капри. Междувременно екипите ни засякоха телефонно обаждане до адвоката на Уесли Холанд и проследиха източника до Мартас Винярд. Веднага изпратихме екип, който да сложи край на цялата история. Не очаквахме да ви заварим там. Отначало не знаехме как да действаме с вас. Но после ни хрумна, че бихме могли да си сътрудничим.

— Какво означава това? — попита Бен.

— Сигурно вече сте се досетили, че целта на срещата ни е да ви направя предложение. Вече ви разкрих истината за убиеца на вашите приятели. В замяна искам от вас да го елиминирате.

Въпреки гнева си Бен се изсмя.

— Трудно ми е да повярвам, че организацията ви не разполага със собствени ресурси да го ликвидира.

— Не го отричам. Но „Тримбъл Груп“ не желае да се замесва повече в тази история. Ние се оттегляме.

— Не съм наемен убиец — заяви Бен. — Не си изкарвам хляба с рязане на глави.

— Разбира се! Вие сте кротък и мирен човек, истински светец. Ако се съди по пътеката от трупове, която оставяте след себе си…

— Вие забъркахте цялата каша. Бъдете така добри да я оправите. Омръзна ми да ви слушам, искам да си ходя.

— Свободен сте да си тръгнете. Просто запомнете, че този разговор не се е състоял. И бих ви посъветвал да не изпадате в героически самозаблуди, че можете да навредите на „Тримбъл Груп“. Никога няма да ни откриете. Ние обаче винаги ще знаем къде сте.

— Ще го запомня — отвърна Бен и се насочи към вратата.

— Отивате си, без дори да се сбогувате?

Бен му показа среден пръст през рамо.

— Това е моето сбогуване.

— Нямах предвид с мен — възрази Браун, — а с младия Джуд. Не искате ли да размените една последна дума с него, преди да си тръгнете?

Бен се обърна бавно и го погледна.

— Моля?

— Джуд е тук. Ще се радва да ви види, макар и за кратко.

Бен усети как мускулите на лицето му се обтягат.

— Блъфирате. Джуд не беше с мен на острова.

— Тогава сигурно сме прибрали някой друг Джуд Аръндел от плажа — заяви Браун. — Доста темпераментен млад мъж. Бих казал, че прилича на баща си, особено след като прочетох писмото.

Бен не продума.

— Стискал го е в ръка, когато са го открили. Не се страхувайте, засега се грижим добре за него. Но не гарантирам какво ще стане, ако продължите да упорствате.

Бен го гледаше втренчено.

— Искам да го видя.

— Боя се, че е невъзможно. Но защо не го чуете? — Браун извади телефон от джоба си, набра някакъв номер и каза: — Искам да говоря с момчето. — После подаде телефона на Бен.

— Джуд? Аз съм. Добре ли си?

— Бен? Аз… — заекна Джуд, но преди да успее да довърши, линията прекъсна.

— Е, доволен ли сте?

Бен хвърли напосоки телефона. Идеше му да размаже самодоволната физиономия на мъжа срещу себе си. С две крачки се озова до него, ръката му се стрелна напред и го сграбчи за вратовръзката. Очите на Браун щяха да изхвръкнат, когато Бен го дръпна встрани от прозореца, извън полезрението на снайперистите.

Радиостанциите навярно вече вдигаха тревога. След по-малко от две секунди в стаята щяха да нахълтат въоръжени мъже. Той блъсна главата на Браун в стената и пристегна вратовръзката като бесило около шията му.

— Направиш ли му нещо лошо, ще те убия. Ясно ли е?

Вратата се разтвори с трясък и познатите му отпреди пазачи нахлуха вътре с извадени пистолети.

— Кажи им да се разкарат! — извика Бен. — Иначе ще умреш!

— Спрете! — нареди Браун. — Свалете оръжията!

Пазачите се подчиниха неохотно.

— Постъпи мъдро — заяви Бен. — Още малко, и щях да ти откъсна главата.

Той пусна вратовръзката на Браун и се отдръпна с отвращение. Пазачите се суетяха около вратата.

Браун разхлаби възела на вратовръзката и приглади реверите на сакото си. Дишането му беше учестено, но тържествуващото изражение не бе изчезнало от лицето му.

— Знаех си, че ще го направиш, майор Хоуп — каза той. — Затова си идеалният кандидат за нас.

Бен пристъпи нервно от крак на крак. Внезапно го бе заболяла глава, сърцето му биеше като лудо.

— Е, добре, Браун. Да чуя какво предлагаш.

— Условията на сделката са прости. Ще получиш всичко необходимо, за да приключиш веднъж завинаги с тази история. После Джуд ще бъде освободен и ще се върне при теб невредим. Няма да има никакви последици за двама ви. Това ще бъде краят. Ако обаче откажеш да ни съдействаш, никога повече няма да го видиш. — Браун се усмихна. — Всички знаем колко много Джуд обича морето. Скърбящият син, изпаднал в пълно отчаяние след трагичната смърт на родителите си… Лодки, наркотици, алкохол… опасна смес. Сигурен съм, че ме разбираш.

Бен мълчеше.

— А ти, Бен Хоуп, ще прекараш остатъка от живота си като престъпник, издирван от всички правоохранителни органи на планетата заради убийството на десетина федерални агенти. Излезеш ли през тази врата, с досегашния ти живот е свършено.