Скот Мариани
Свещеният меч (57)

56

Бен се втренчи в острието. Дали наистина ставаше дума за меча на Христос?

— Е, добре, и това не е категорично доказателство — продължи Уесли, все така ухилен. — Но е повече от достатъчно, особено ако поставим меча в исторически контекст.

— Истинността му потвърдена ли е от независим източник? — попита Бен след кратко мълчание. Все по-трудно му беше да отрича възможността, че Уесли е прав.

Лицето на милиардера помръкна.

— За съжаление, не — призна той. — От близо три години се опитвам да убедя всякакви учени и университетски професори да си отворят очите и да видят какво стои пред тях, но напразно. Проблемът е, че мечът не е сертифициран за произход. С други думи, не е открит от професионални археолози, няма съставен протокол с обозначена дата и място на находката, удостоверение за автентичност и така нататък. А без нищо черно на бяло никой не би повярвал, че е намерен при разкопки на Масада. Ето защо произходът му остава под въпрос. Доста е обезсърчаващо, но аз вярвам, че все някой ден истината ще излезе наяве. Фабрис и Саймън също вярваха в това.

— Значи книгата на баща ми е била за меча на Исус? — попита Джуд.

Уесли кимна.

— Със Саймън се запознахме край Мийо във Франция, където наглеждах реставрацията на една съборена средновековна църква. Той искаше да научи нещо за реставрационните методи, а Фабрис беше местният свещеник. Тримата бързо се сприятелихме. По онова време бях все още зашеметен от откритието си и изгарях от нетърпение да се похваля пред някого. Затова споделих с тях двамата. Отначало бяха малко скептични, но в крайна сметка ми повярваха и се въодушевиха поне колкото мен. Така възникна нашето малко сдружение. Аз ги закарах със самолета си до имението „Уитуърт“, за да им покажа меча, а малко по-късно отидохме заедно в Израел. Там те се запознаха с Хилел и видяха с очите си къде беше направил откритието.

Уесли замълча и зарея поглед в празното пространство, потънал в спомени за изгубените си приятели.

— Не съм набожен човек — продължи той. — Не знам дали има рай или ад, дали някой горе ни пази. Но едно нещо е сигурно: не искам да наблюдавам как се рушат църкви и се погубват вековни традиции. Радвам се, че няма да бъда жив, когато дойде този ден. Ето защо първоначално се притеснявах за меча. Споделих със Саймън и Фабрис безпокойството си, че ако в общественото съзнание надделее представата за Христос като революционер и борец за свобода, един вид Робин Худ или Че Гевара на древността, това би могло повече да навреди, отколкото да помогне. Изведнъж щеше да се надигне антирелигиозното лоби: „Виждате ли, Исус не е никакъв Божи син“.

Но Саймън ме успокои. Беше убеден, че е време Църквата да се изправи с цялата си мощ срещу прииждащата вълна на секуларизма. Според него съвременният клир трябваше да скъса с миналото и да работи за изграждане на различен образ на Христос, в съзвучие с днешните културни герои, за да достигне до една по-млада, модерно мислеща публика. Саймън казваше, че в момента християнската религия се бори за оцеляването си, а Христовият меч ще й даде силата да се обедини и противопостави на враговете си. Толкова се разпалваше, като говореше за тези неща! Да можехте да го чуете отнякъде…

Джуд сведе тъжно глава.

— Липсва ми — прошепна той.

— И на мен — каза Уесли. — Беше забележителен човек. Хората го обичаха. И понеже беше млад и енергичен, а популярността му растеше с всяка поява по телевизията и радиото, ние решихме той да напише книгата от свое име. Щеше да стане публично лице на цялото начинание, щом настъпеше подходящият момент да обявим откритието си. Междувременно аз търсех богословски факултет, който да ни подкрепи. Когато нападателите проникнаха в къщата ми, тъкмо се бях върнал от Бъфало.

Бен слушаше мълчаливо и се опитваше да подреди обърканите си мисли.

— Е, добре — заяви накрая той. — Нека приемем, че наистина става въпрос за меча на Исус Христос. Дори да е така, това не ни подсказва кой стои зад цялата конспирация.

— Защо не? — обади се Джуд. — Нима няма безброй течения в християнството, които биха се противопоставили яростно на подобно откритие? Все пак то ще промени из основи начина, по който светът възприема Христос. Може би някои хора са готови на всичко, за да не позволят тайната да излезе наяве. А ако са надушили, че някакъв свещеник се е заловил да пише книга по темата…

— Църквата неведнъж е заговорничила срещу един от своите — съгласи се Бен.

— Вероятно това е обяснението — каза Джуд. — Явно си имаме работа с група побъркани християнски фундаменталисти. Баща ми често се оплакваше от определени епископи, заслепени хардлайнери, които не биха се поколебали да изпратят еретиците на кладата, ако зависеше от тях. Сигурно те са в дъното на всичко. Или пък съществува някакво тайно общество, което през цялото време е знаело за меча и сега се стреми да потули истината.

Уесли изглеждаше скептичен.

— И аз съм си мислил същото. Но ако е така, става дума за изключително влиятелна християнска секта. Що за организация разполага с властта да заличава следи от убийства и да проследява хора по кредитните им карти? Това по-скоро е по силите на правителствен орган, а понастоящем нито едно правителство на западна държава не покровителства религиозни групи, било то открито или тайно. Времената не са такива.

— Кой тогава би го направил? — попита Джуд.

— Нямам представа, синко. Колкото и да си блъскам мозъка, доникъде не стигам. Нито пък разбирам как са научили за намеренията ни. Толкова внимавахме да не вдигаме шум! Баща ти не споделяше дори с майка ти, а той не обичаше да пази тайни от нея.

— Някой от консултантите ви може да се е изпуснал — заяви Бен. — Това си е потенциален риск за сигурността.

— Знаех за този риск. Никога не им подавах повече информация от необходимото, за да не се досетят за историята на меча.

— Но сте казали всичко на университетските преподаватели.

— Какъв избор имах? Не скривах нищо, защото се опитвах да ги убедя. Но те са почтени хора, учени с репутация. Лудост е да предполагаме, че са в дъното на всичко. В най-лошия случай да са ме помислили за смахнат ексцентрик. Не, изправени сме пред нещо по-голямо.

— Сигурно сте прав — каза след кратка пауза Бен. — Които и да са тези хора, очевидно разполагат с огромна власт и влияние. Все пак са подслушвали всички телефонни линии в къщата ви. Затова знаят толкова много.

Джуд се намръщи.

— Чакай малко! Не разбирам. Те са подслушвали телефоните, защото са знаели за меча, или са научили за него, докато са подслушвали телефоните?

— Нямам представа — отвърна Бен.

— И друго нещо ми се струва странно — намеси се Уесли. — Ако тия мръсници са ни следили от самото начало, как така не са стигнали до Хилел?

— Не знам — заяви Бен. — Предполагам, че телефонното подслушване е започнало доста по-късно, когато Хилел вече е бил извън играта.

Но това бяха единствено догадки и Бен отново бе обзет от неприятното усещане, че са попаднали в задънена улица.

В стаята настъпи тишина. Тримата бяха пресушили и втората бутилка вино. Ставаше късно.

— Тези хора продължават да душат наоколо — каза Джуд. — А ние дори не сме сигурни кои са те.

— Може би е разумно да останем тук и да изчакаме следващия им ход — подхвърли Уесли.

— Тук, при вас? — попита Джуд.

— Разбира се, стига да искате да прекарате известно време на Мартас Винярд. Аз нямам нищо против. Можете и да се върнете в Англия, ако желаете. Ще се защитим където и да се намираме. Нужни са само пари, а парите не са проблем. Ще направя това, което предложих на баща ти: ще наема цяла армия бодигардове да ни пазят денонощно, докато всичко отшуми. Ще покажем на тия копелета, че сме по-издръжливи от тях. А ако дръзнат да се появят тук, ще ги погребем.