Скот Мариани
Свещеният меч (31)

30

— Как така са изчезнали!! — изкрещя Пенроуз Лукас и удари с юмрук по бюрото.

Още не се беше събудил напълно, след като го бяха вдигнали посред нощ от леглото с ужасната новина. Той се отпусна на стола в кабинета си. Косата му бе разрошена, сатененият му халат се бе разтворил и отдолу се подаваше дръжката на .357-калибровия магнум, пъхнат в ластика на боксерките му. От известно време Пенроуз спеше с пистолета под възглавницата и го стискаше насън.

— Само това мога да ви кажа — отвърна Кътър. — Нейпиър ми позвъни, за да съобщи, че са проследили Хоуп до Корнуол. Смятаха да го елиминират там. Оттогава не сме се чували. Никой не отговаря на мобилния си телефон. — Гласът му звучеше напрегнато. — Щом Винс Нейпиър не се обажда, нещо не е наред.

— Изпрати шест души срещу един и сега твърдиш, че нещо не е наред?! Нали Нейпиър е най-добрият? — извика Пенроуз.

— Най-добрият е — заяви Кътър, подпря се с юмруци върху бюрото и го погледна в очите.

Превръзката на челото му беше свалена и отдолу се виждаше грозната рана, нанесена от Бен Хоуп с дулото на гладкоцевната пушка. Разцепената кожа не бе заздравяла изцяло и го болеше дори когато говореше. Беше напълно облечен, твърде напрегнат, за да заспи.

— Или беше? — кресна Пенроуз.

Мигрената се стовари като острие на лопата върху черепа му. Той затвори очи и притисна слепоочията си с палци. Помисли си за всички пари и заплахи, които бе пропилял покрай тези мъже, а сега въпросният Бен Хоуп ги ликвидираше един след друг. В последните дни животът му се бе превърнал в кошмар.

— Предполагам, че нямаш представа къде е Хоуп сега? — изръмжа той.

Погледна към О’Нийл, който поклати глава. Подобно на Кътър, и той не си бе лягал тази нощ.

— Ще го открием — настоя Кътър.

— Ти и за Холанд разправяше същото — сряза го Пенроуз. — А дори и да го откриете, какво следва по-нататък?

— Ще събера още хора — обясни Кътър. Вече се бе обадил на своя стар колега Линъс Гант. Навремето двамата бяха работили заедно в Сомалия. — Но ще струва скъпо. Тези мъже не са евтини.

Пенроуз се вторачи в него.

— Евтини? Да не искаш да кажеш, че ви плащам малко?

— Колко отгоре? — попита О’Нийл.

— По хилядарка на ден. Това е новата ни цена, на всички.

— Добре, добре — отстъпи Пенроуз и размаха ръце. — Колкото — толкова.

Но лицето на О’Нийл беше каменно.

— Имам чувството, че се отклоняваме от целта — заяви той след дълго мълчание. — Според мен е време да преосмислим целия план. Предложеното от вас не съответства на задачата. Доколкото си спомням, изложихме съвсем ясно условията си.

Пенроуз пребледня и оголи зъби, в крайчеца на устата му се появи пяна. Той се оттласна с ръце от бюрото, прекоси стаята до О’Нийл и размаха треперещ пръст във въздуха.

— Нима оспорваш заповедите ми?

А също и способността ти за рационална преценка, искаше да отговори О’Нийл. Но после видя пламъчето в изпъкналите очи на Пенроуз и ръката му, която всеки миг можеше да посегне към дръжката на пистолета. Помисли си за своята съпруга в Лондон и замълча.

Пенроуз го изгледа с отвращение и се обърна към Кътър.

— Предай на хората си, че ще им плащам по хиляда и двеста на ден, по дяволите. Плюс един милион за онзи, който ми донесе на поднос главата на Бен Хоуп.