Скот Мариани
Свещеният меч (56)

55

— Доста смело твърдение — отбеляза Бен.

Досега се бе питал накъде води историята на Уесли, но в никакъв случай не бе очаквал подобно нещо.

— Да, така е — отвърна сериозно Уесли. — Но нека погледнем доказателствата. Вече е установено извън съмнение, че „Исус от Назарет“ е погрешен превод на „Исус Назарянина“ от оригиналния гръцки текст на Новия завет. Твърде вероятно е Назарет изобщо да не е родното място на Христос, по простата причина че градът навярно е основан триста години по-късно. Защо да си затваряме очите пред възможността Исус да е бил свързан със същите революционни движения, които римляните отчаяно са се опитвали да смачкат през целия му живот, че и десетилетия по-късно?

— Тези теории се обсъждат от деветнайсетгодишни студенти по богословие на чаша бира в кръчмата — заяви Бен. — Да не мислите, че не съм ги чувал?

— В такъв случай блестящите млади учени трябва да си напрегнат малко повече мозъка — сопна се Уесли. — Саймън го беше направил. Библейски и исторически сведения сочат, че Исус е бил разпнат като политически революционер. Римският летописец Тацит го споменава в своите „Анали“. Но Исус не е бил просто редови бунтовник. В Евангелията на Матей и на Лука се казва ясно, че той е бил от царско потекло, законен потомък на Соломон и Давид, претендиращ по право за трона на Израел и препасал оръжие, за да освободи народа си от чуждата тирания. Бил е Месия, което ще рече „помазан“, а триумфалното му влизане в Йерусалим е отговаряло на древното пророчество на Захария, че Царят на Цион ще се върне в града, възседнал ослица. Как иначе този скромен скитащ светец би могъл да убеди римския губернатор на Юдея, че идва с намерение да стане Цар на евреите, което е предизвикало осъждането му на смърт, и то по начин, изрично запазен за враговете на империята?

Бен си замълча. Уесли Холанд бе навлязъл в една област от библейските изследвания, която дори най-консервативните теолози смятаха за неясна.

— Никога не съм се увличал по Библията — обади се Джуд, — но Исус не е ли разпнат между двама обикновени престъпници? Едва ли са били врагове на империята.

— На оригиналния александрийски диалект, на който е написан Новият завет — обясни Уесли, — мъжете, разпнати от двете му страни, са наречени lestai, преведено погрешно като „разбойници“. Всъщност през първи век от нашата ера думата lestai е означавала нещо много повече — терорист, бунтовник, революционер. Това са били хора извън закона, подобно на останалите ученици на Христа. Да вземем например Юда Искариотски. Тук най-вероятно се касае за друг погрешен превод. Много изследователи, включително и твоят баща, смятат, че истинското му име е било Юда Сикариус, тоест Юда Партизанина, Революционера.

— Но Исус е бил пацифист — възрази Джуд. — Дори аз знам, че е проповядвал любов, а не война.

— Като философ той е проповядвал толерантност и добрина към ближния — каза Уесли. — Същите християнски ценности, застъпвани от рицарите тамплиери хиляда години след него, които обаче не са им пречели да бъдат свирепи воини. Истината е, че Исус не е имал нищо общо с кроткия добродушен образ, изграден в по-модерни времена. Баща ти разказвал ли ти е как той е изгонил търговците от храма? Това едва ли е постъпка на пацифист, не мислиш ли? Сигурно е предизвикала масови безредици.

Джуд бе принуден да се съгласи.

— Е, добре, само че Исус и учениците му не са ходели въоръжени, нали така?

— Според Библията редовно са носели оръжие, като истински войници. Например на Тайната вечеря били с мечове, докато се хранели.

— Моля?

— Пише го в Евангелието на Лука — каза Уесли. — На вечерята Исус приканва учениците си да се въоръжават, дори и за тази цел да трябва да продадат дрехите си. А те му отговорят, че вече са го направили, и Исус изразява задоволството си.

— Сериозно ли? — попита Джуд.

— Разбира се. Но това не е всичко. След като Тайната вечеря приключва, Исус повежда учениците си към Гетсиманската градина, където малко по-късно е арестуван. И то не от някакъв символичен патрул, необходим за залавянето на невъоръжен пацифист. Според някои версии на Светото писание за тази цел е изпратена цяла кохорта римски войници. Кохортата представлява една десета от легиона. Това са шестстотин души, подсилени с части на марионетния еврейски режим и разни официални лица, включително първосвещеника Йосиф Каяфа и неговия слуга Малх. Още щом ги вижда, един от учениците на Исус изважда меча си и отрязва ухото на Малх.

Джуд го изгледа недоверчиво.

— Истина е — потвърди Бен. — Пише го в Библията.

— Евангелистът Йоан дори споменава името на мъжа с меча. Това е Христовият ученик Симон Петър, станал известен по-късно като свети апостол Петър. Разбира се, не е изключено да става дума за Симон Зилот, войнствен националист от онова време. Има една картина от хиляда петстотин и двайсета година, наречена „Пленяването на Христос“. На нея Симон е изобразен как замахва с меча си към ужасения Малх. — Уесли се ухили. — Знам го, защото се опитах да я купя. Картината предава доста правдиво библейската сцена. Но какво се случва всъщност? Шестстотин войници са изпратени, за да арестуват един човек, а се натъкват на въоръжена съпротива. Положително се е разразила битка. Но макар този факт да е съвършено ясно посочен в Библията, той не се споменава никъде в днешно време.

Бен се наведе напред и го прекъсна.

— Доколкото разбирам, вашата теория е следната. Когато Исус бива заловен заедно с още двама бунтовници, по-късно разпнати до него, някои от хората му успяват да избягат и да отнесат меча му със себе си. Впоследствие мечът остава в ръцете на бунтовниците, продължили въоръжената съпротива срещу римляните десетилетия след смъртта на Исус.

— Именно — каза Уесли. — Представете си каква ценна реликва е бил той за тях. Мечът на техния Месия, предаван от ръка на ръка с надеждата, че някой ден ще се появи нов достоен цар, който ще ги поведе към победата.

— Един бунт прераства в друг, водачите идват и си отиват, минават години — продължи Бен. — По време на Голямото въстание от шейсет и шеста и падането на Йерусалим мечът е притежание на въстаническия командир, чиито части търсят убежище в крепостта Масада.

Уесли кимна и добави:

— След като унищожава Йерусалим, Десети римски легион се насочва към Масада и обкръжава хълма с десетки хиляди войници и обсадни оръдия. Въстаниците знаят, че няма изход, и когато виждат римските войски да строят каменна рампа за атаката, си дават сметка, че времето им изтича.

— Те не искат да бъдат заклани или отведени в робство — вметна Бен. — Затова решават да извършат масово самоубийство. Но най-напред техният командир скрива скъпоценния меч в крепостната стена, за да не попадне във вражески ръце.

— Точно така — каза Уесли.

Бен се замисли. Теорията звучеше убедително, но имаше един малък проблем.

— Дори и да докажете, че този меч е принадлежал на някой борец за свобода на Юдея, не виждам как ще проследите историята му до самия Исус.

Докато разсъждаваше над въпроса, Уесли навлажни устните си с глътка вино.

— Преди малко споменах за меча, с който апостол Петър е отрязал ухото на Малх при залавянето на Исус. Смята се, че този конкретен меч впоследствие е попаднал в ръцете на Йосиф Ариматейски, човека, отстъпил собствения си предварително запазен гроб, за да бъде погребан в него Христос.

— Знам кой е Йосиф Ариматейски.

— Чудесно. В такъв случай сте чували легендата, според която Йосиф по-късно предприема пътуване до Британия и става първият християнски епископ там. В някои предания се твърди, че той е взел със себе си Светия граал, след като го е получил от някакво призрачно превъплъщение на Исус. Най-вероятно обаче е донесъл меча на свети Петър. Знаем, че от там мечът поема на изток и някъде през десети век се появява отново в Познан, днешна Полша. Останките му са изложени в музея на Познанската архиепископия. Аз лично съм го посещавал, за да ги разгледам. Повярвайте ми, става дума за очукано ръждиво парче желязо. Това се случва с лошокачествената стомана след две хиляди години, а понякога и след няколко века. Трябва да ви покажа някои от изгнилите оръжия в моята колекция, които датират от четиринайсети век.

Уесли се наведе над меча върху масата и прекара нежно пръсти по гладката стомана.

— Вижте го само. Почти идеално запазен, и то не единствено заради сухия климат в Масада. — Той вдигна очи към Бен. — Разбирате ли от металургия?

Бен си призна, че познанията му в тази област са твърде ограничени.

— Без разработването на кованата стомана — каза Уесли — човечеството щеше да си остане в Бронзовата епоха. Тази сплав променя цялата ни история, но процесът в никакъв случай не е кратък. Причината за разпадането на много древни оръжия е, че просто са били направени от некачествен метал. За щастие, не всички. Още през шести век преди нашата ера майстори занаятчии са умеели да произвеждат стомана, която не е отстъпвала по якост на днешните образци. Чували ли сте за дамаската стомана?

Бен поклати глава.

— Разработена е през трети век преди Христа в Индия, откъдето впоследствие се разпространява из Близкия изток. Произвежда се от изключително качествена желязна руда, която се стопява при висока температура, за да се отстранят примесите. Същевременно се добавят въглерод и други важни съставки, известни само на най-посветените майстори. Процесът е деликатен. Ако се прекали с въглерода, се получава ковано желязо, което е твърде меко. А ако не се сложи достатъчно, резултатът е твърд, но крехък чугун. При правилно комбиниране на съставките се изработва боен меч, който няма равен на себе си. Не се нащърбява, не се чупи или криви. Издръжлив е както на битки, така и на изпитанията на времето. Тази стомана е толкова търсена в древността, че се използва като разменна монета в Европа, арабския свят и Близкия изток. Едва ли е нужно да споменавам, че е изключително ценна.

Уесли вдигна меча от масата.

— Ето един ранен пример за острие от дамаска стомана. Дадох го за анализ на стотина експерти. Пробите показват съвършена вътрешна структура на метала, съдържаща въглеродни нанотръби, нанонишки и всякакви други чудеса, които биха изумили и най-опитния съвременен оръжейник. В днешно време човечеството не е в състояние да произведе подобно острие. Тайната на древните майстори е безвъзвратно загубена.

Той замахна и мечът изсвири във въздуха.

— През първи век от новата ера, а и дълго след това меч с такова качество се е смятал за връх на технологията, еквивалентен на най-мощните електронни машини днес. Притежанието му не е било по силите на никой простосмъртен. Като изработка е по-съвършен дори от бронзовите мечове хопеш, открити в гробницата на Тутанкамон. С други думи, имаме си работа с оръжие, което е било изковано за цар. И то не за кой да е цар.

Уесли замахна още веднъж с меча, този път към Бен; острието се спря на педя от гръдния му кош.

— Това беше предисторията. Сега минаваме към най-интересната част. Огледайте надписа върху острието. Както забелязвате, буквите са изтрити и избледнели на места. Успявате ли да разчетете нещо?

Бен се втренчи в едва различимите обозначения. Стори му се, че вижда очертанията на закривени букви, гравирани в стоманата.

— На арамейски е — обясни Уесли. — Платих триста хиляди долара на екип от специалисти, за да изработят компютърна възстановка на оригиналния надпис отпреди две хиляди години. И знаете ли какво гласи текстът? — Той изгледа тържествуващо Бен и добави: — „Осанна на Сина Давидов.“