Скот Мариани
Пророчеството (8)

8

Гърция

Ден четвърти

— Линията сигурна ли е? Трябва да поговорим.

— Сигурна е. Защо досега не се обади да докладваш, Каплан?

— Имахме проблем тук.

Пауза.

— С момичето ли?

— Боя се, че да.

— Убили сте я, така ли? Имахте ясни указания!

— Жива е.

— Какво тогава?

— Жива е, но не ни върши работа.

— Ти май се опитваш да ми кажеш, че нещо сте оплескали.

— Бяхме я спипали, разбираш ли? Беше ни в ръцете, но не бе лесно да я хванем. Избяга на мотор. Гонихме я близо пет километра, от вилата чак до хълмовете. Тези планински пътища много криволичат, теренът наоколо е горист. Опитахме се да й препречим пътя, но тя се паникьоса и зацепи през гъсталака, не можехме да я следваме. Оставих Рос и Паркър в колата и взех Хъдсън с мен. Тръгнахме пеша след нея.

— И тя ви се изплъзна.

— Не. Хванахме я. Не можа да стигне далеч, падна от мотора.

— Какви са вредите?

— Няма сериозни външни наранявания. Тук-там по някое охлузване и натъртване. Но е претърпяла мозъчна травма. Там е проблемът. Беше дълго време в безсъзнание, близо трийсет часа. Едва вчера се свести. Само че е изпаднала в нещо като травматична амнезия. Не отговаря на въпросите ни, понеже паметта й е като изтрита.

— Сигурни ли сте, че е същата?

— Сто процента.

— Колко е зле всъщност?

— Трудно е да се каже. Амнезията може да е краткотрайна.

— Молете се да е така. Ти имаш ли представа колко е сериозно положението?

— Всичко е под контрол.

— На мен не ми звучи така, Каплан. Ако скоро не си възстанови паметта, ще трябва да я докарате при нас, където има условия за лечение.

— Има и един друг дребен проблем.

— Искаш да кажеш, че нещата са още по-зле?

— Всичките й вещи са изчезнали от вилата. Отидохме да ги приберем, но вече ги нямаше там. Багажът й, книжата. Всичко е изчезнало. А уж трябваше да отпътува чак сутринта. Това означава, че трябва да променим плана. Вече не можем да го представяме като нещастен случай.

— Браво, Каплан, добре сте се подредили.

— И още нещо. На партито имаше някакъв тип, може би нейно гадже. Навърташе се наоколо. Отначало не му обърнахме внимание, но тъкмо когато Хъдсън сложи дрогата в питието й, той дойде и го разля. Сякаш нарочно.

— Значи подозира нещо. Кой е той?

— Някакъв местен, доколкото знаем. Един от многото й ухажори. Може би женен, действаше твърде дискретно. Към вилата има гараж с топла връзка, та той винаги си оставяше мерцедеса там, за да не се вижда отвън. Сега си мисля, че най-вероятно той е отнесъл нещата й с колата още преди партито. Почти съм убедена, че когато я хванахме, отиваше при него.

— Значи той може би знае всичко.

— Възможно е. Но нямаше как да го предвидим.

— Разполагаш ли с някаква информация за тоя тип?

— Работим по въпроса.

— Трябва да спасяваме положението, и то бързо. Времето тече. Скоро някои хора ще започнат да се питат къде е момичето.

— Ще открием мъжа, не се притеснявай.

— Постарайте се. И незабавно го неутрализирайте. Може би все още има начин да се измъкнете от тази каша. Ако операцията пропадне, всички сте мъртви. Разбираш, нали?