Скот Мариани
Пророчеството (1)

1

Корфу, Гърция, юни 2008 г.

Ден първи

Отвлякоха я през нощта.

Бяха я проследили до този пищно зелен гръцки остров и в продължение на цели три дни я наблюдаваха под яркото средиземноморско слънце, планирайки внимателно удара си. Отседнала бе в наета вила, усамотена в сянката на маслинови дървета на високия скален бряг над кристалнобистрите морски води.

Живееше сама и те си казаха, че лесно ще я спипат. Ала къщата бе винаги пълна с гости за несекващите й партита, на които се танцуваше денонощно и се изпиваха реки от алкохол. Те наблюдаваха отстрани, без да могат да се приближат.

Затова съставиха нов план. Изпипан до последната подробност. Влизане, прехващане на обекта, излизане. Всичко трябваше да мине тихо, гладко и дискретно. Бяха четирима — трима мъже и една жена. Знаеха, че това е последният й ден на острова. Беше си резервирала полет от летището на Корфу за следващия ден — връщаше се у дома, а там щеше да е далеч по-трудно да се доберат до нея.

Сега или никога.

Стратегически погледнато, моментът за нейното изчезване не би могъл да бъде по-подходящ. На другата сутрин никой нямаше да се сети да я търси.

Те изчакаха до вечерта, когато прощалното парти беше в разгара си. Колата им беше обикновен, с нищо незабележим седан, за който бяха платили в брой на местна фирма за коли под наем. Те се приближиха безшумно и паркираха встрани от шосето, скрити в сянката на една маслинова горичка на стотина метра от вилата.

И се заеха с наблюдение. Както бяха очаквали, вилата беше ярко осветена и до тях през дърветата долитаха смехове и музика. Бялата каменна постройка беше красива и внушителна; по трите тераси се виждаха танцуващи двойки и групички хора, които пиеха, облегнати на парапетите, и се наслаждаваха на приятната вечер.

Долу в ниското морето блестеше на лунната светлина. Беше топло, във въздуха се носеше упойващ аромат на цветя, откъм брега повяваше лек бриз. От време на време пред къщата паркираше по някоя лъскава кола, натоварена с още гости.

Когато наближи единайсет, четиримата приведоха плана в действие. Двамата мъже на предните седалки останаха по местата си, като се разположиха удобно за дълго чакане. Те бяха свикнали да чакат. Мъжът и жената отзад се спогледаха и леко си кимнаха. Тя прокара пръсти през лъскавата си черна коса, обтегна я назад и я привърза с ластик на тила. Погледна грима си в огледалото за обратно виждане.

После двамата отвориха вратите и слязоха от колата, без да поглеждат назад. Мъжът носеше бутилка вино — някакъв местен сорт, доста скъпо. Излязоха от сенките и се приближиха към вилата, минаха през портала и по парадното стълбище се изкачиха към терасата и главния вход. Двамата в колата следяха всяка тяхна стъпка.

Мъжът и жената влязоха във вилата, адаптирайки сетивата си към светлината и шума. Без да разменят и дума помежду си, те се смесиха с тълпата. Знаеха как. Много от гостите бяха вече твърде пияни, за да им обърнат внимание. Това ги устройваше. Наоколо се въргаляха безброй празни бутилки, а и не всичкият дим във въздуха беше тютюнев.

Мъжът и жената обиколиха набързо прохладните бели стаи, като се правеха, че оглеждат луксозната обстановка. След малко откриха момичето и след този момент вече не я изпускаха от поглед.

Тя не подозираше нищо.

Беше свикнала да е център на внимание и това видимо й харесваше. Те знаеха, че харчи без задръжки парите си, като човек, който очаква да получи още много повече. Гостите й пиеха шампанско. Барът в ъгъла на гостната беше на самообслужване и те си наливаха толкова, колкото можеха да изпият.

Мъжът и жената я наблюдаваха, както учени биха наблюдавали плъх в стъклен аквариум, знаейки какво точно ще му се случи след броени минути. Беше млада и привлекателна, точно като на снимките. Русата й коса беше малко по-дълга, а ясносините й очи изпъкваха още повече на фона на силния слънчев загар. Беше облечена с бял памучен панталон и жълто копринено бюстие, което привличаше погледите на мъжката част от гостите върху стройната й фигура.

Казваше се Зоуи Бредбъри. Те знаеха много за нея. Беше на двайсет и шест и за годините си бе направила забележителна кариера като писател, учен, историк и библейски археолог, като се ползваше със завидна репутация сред колегите си. Беше неомъжена, макар че около нея се тълпяха мъже и тя видимо обичаше мъжка компания. Дори сега, на прощалното парти, вярна на себе си, флиртуваше и танцуваше с всички по-привлекателни мъже. Беше англичанка, родена и израсла в Оксфорд. Двамата знаеха имената на родителите й. Разполагаха с цяла картотека информация за нея. Бяха се поровили надълбоко, а ги и биваше в разследванията. За това им плащаха.

Планът беше прост. След няколко минути жената с черната коса щеше да се отдалечи, а мъжът щеше да се съсредоточи върху обекта. Да й предложи питие, евентуално да пофлиртува с нея.

Той беше малко над трийсетгодишен, с приятен външен вид, с хубав тен, и беше почти сигурен, че ще успее да се приближи достатъчно, за да сипе приспивателното в чашата й.

Беше химическо вещество с бавно действие, чийто ефект наподобяваше тежко препиване с вино, само че впоследствие жертвата щеше да спи с часове. Тя и бездруго надигаше чашите с такава бързина, че никой нямаше да се учуди, когато се оттеглеше в спалнята си, за да си отспи. Постепенно партито щеше да замре, хората щяха да се разотидат и тогава двамата щяха да я пренесат в колата. Моторницата вече ги очакваше на определеното място.

Както и бе предвидил, не беше никакъв проблем да се приближи до нея. Представи й се като Рик. Двамата се заговориха, като се усмихваха и флиртуваха. Той й предложи мартини. Тя не беше от онези, които отказваха питие. Той пристъпи към бара, забърка питието и незабелязано прибави съдържанието на малкия флакон. Всичко бе изпълнено много професионално. Усмихнат, той й донесе чашата и я пъхна в ръката й.

— Наздраве! — изкикоти се тя, като вдигна питието за шеговит тост; златната гривна се плъзна по почернялата кожа нагоре до лакътя й.

И точно тогава нещата започнаха да се отклоняват от плана.

Двамата не бяха забелязали мъжа, застанал в ъгъла на стаята, до момента, когато той се приближи с решителна крачка, сграбчи Зоуи за ръката и я покани на танц. Те го познаваха по физиономия — бяха го виждали няколко пъти, докато наблюдаваха вилата. Беше около четирийсет и пет годишен, строен, елегантно облечен, с леко прошарени слепоочия. Твърде възрастен, за да й бъде гадже. До момента не му бяха обърнали сериозно внимание, но това щеше да се окаже грешка.

Тя кимна и остави чашата си на масичката, без да я докосне. И тогава мъжът направи нещо доста странно за човек, който изглеждаше напълно трезвен — бутна масичката с коляно, уж от несръчност, но като че ли нарочно. Чашата падна и питието се разля на пода.

А бяха донесли само едно флаконче от препарата. Мъжът и жената стояха и гледаха безпомощно, докато по-възрастният тип изведе момичето на терасата, под звездното небе, където двойките продължаваха да се въртят под звуците на някакъв бавен джаз.

И тогава двамата направиха онова, за което бяха обучени — импровизираха. Свикнали да общуват помежду си с поглед или с незабележими за околните жестове, те само след секунди бяха готови с нов план: да се навъртат наоколо, да се слеят с фона, да се вмъкнат през някоя врата и да останат скрити, докато гостите си тръгнат и тя остане сама. Лесна работа. Те не бързаха за никъде. Заеха позиции на претъпканата с танцуващи двойки тераса, облегнаха се небрежно на стената и надигнаха питиетата си.

Направи им впечатление, че между обекта и онзи по-възрастен тип протичаше напрегнат разговор. Двамата потанцуваха малко, но през цялото време мъжът сякаш я убеждаваше в нещо. Шепнеше в ухото й, като се оглеждаше тревожно, опитвайки се да не привлича внимание.

Никой не забеляза това, освен мъжа и жената. Каквото и да й казваше онзи, тя не искаше и да чуе. За миг им се стори, че ще се скарат. После той отстъпи. Прокара длан по ръката й, от лакътя до китката, в някакъв жест на помирение, целуна я леко по бузата и си тръгна. Мъжът и жената го проследиха с поглед, докато се качи в мерцедеса си и потегли.

Часът беше единайсет и трийсет и две.

В дванайсет без четвърт я видяха как поглежда часовника си. После някак неочаквано започна да подканва гостите да си тръгват. Музиката спря; настъпилата тишина беше внезапна и стряскаща. Тя се извини, че на сутринта има полет. Лека нощ, благодаря ви, че дойдохте, ще се видим пак.

Всички изглеждаха изненадани, но не особено разстроени. В топла нощ като тази по острова имаше безброй други места, където можеха да си довършат партито.

Мъжът и жената нямаха друг избор, освен да си тръгнат с останалите. Да се шмугнат в някоя от стаите и да се скрият беше изключено. Но те умело прикриха разочарованието си. Временна пречка, нищо фатално. Закрачиха бързо към колата, скрита под дърветата, и се качиха.

— А сега какво? — попита шофьорът.

— Сега ще чакаме — отвърна жената от задната седалка.

Русият мъж отпред се намръщи.

— Стига глупости! Дай ми пистолета. Аз ще я спипам тая кучка. Още сега. — Той се извърна настрани и щракна нетърпеливо с пръсти.

Шофьорът вдигна рамене и извади деветмилиметровия пистолет от кобура под сакото си. Русият го грабна от ръката му, отвори със замах вратата и спусна крак.

Жената го спря.

— Кротко и дискретно, разбрахме ли се? Искам чисто свършена работа.

— По дяволите с твоята дискретност! — излая той. — Аз викам…

— … да изчакаме! — повтори тя, като му хвърли такъв предупредителен поглед, че той омекна.

В този момент чуха шума на мотоциклета.

Беше точно полунощ.