Скот Мариани
Пророчеството (27)

27

Савана, Джорджия

Бен прекара следобеда в елегантния апартамент за гости на мис Огъста Вейл, седнал на леглото с балдахин и зачетен в книгата на Клийвър.

Тази книга беше две неща едновременно. Първо, тя преразказваше историята на скромния проповедник от Алабама, превърнал се в рупор на равноапостола Йоан, след като светецът му се бил явил в чудотворно видение. Значителна част от текста бе предназначена да убеди читателя във верността на твърдението, което авторът правеше по особено стилен начин. Бен забеляза, че последната страница е перфорирана за лесно откъсване и представляваше формуляр, с който читателите да изпращат дарения до фондацията на Клийвър, която пък отчасти служеше за финансиране на политическите му амбиции.

На второ място, книгата беше страховито пророчество за Страшния съд, почти буквално заимствано от „Откровение на св. Йоан Богослов“ — апокалиптичния новозаветен текст, цитиран от милиони християни евангелисти, главно в Съединените щати, като доказателство за наближаващото Второ пришествие.

Клийвър очевидно бе „на ти“ с Библията. Стилът му беше понятен, убедителен, изпълнен с драматизъм и звучеше абсолютно искрено. Книгата му описваше в най-дребни детайли, с множество позовавания на Откровението на Йоан, онова, което според него можело всеки момент да сполети човечеството: глобалната криза, пълната социална разруха, която щяла да доведе до идването на Антихриста и последващата битка при Армагедон, когато Христос щял да се върне, за да разбие завинаги враговете си и да възцари вечна слава за вярващите християни.

Бен забеляза, че като повечето евангелисти, и Клийвър вярваше извън всякакво съмнение, че всички книги на въпросния „Йоан“ в Библията са излезли изпод перото на един и същ човек — равноапостол свети Йоан Богослов, верния ученик и последовател на Исус, който бе присъствал на разпъването му и пръв бе повярвал в неговото възкресение. Традиционно библейската история, залегнала и в книгата на Клийвър, разказваше как след разпъването на Исус равноапостол Йоан пътувал надлъж и шир, за да проповядва Евангелието. Заловен от римляните и хвърлен в казан с врящо масло, той избягал като по чудо без нито един мехур по тялото. След това чудотворно събитие засрамените римляни го заточили на гръцкия остров Патмос, край бреговете на Мала Азия. Именно там той сътворил най-странната и най-мрачна от библейските книги — изпълненото с черни пророчества Откровение на свети Йоан Богослов, в което излагал предвижданията си за бъдещето на човечеството. Една книга, толкова гръмовно въздействаща в своята страховита образност, че и днес, близо две хилядолетия по-късно, оставяше незаличим отпечатък в съзнанието на милиони хора.

Разбира се, към всичко това Клийвър бе добавил и личен елемент: как Йоан му се явил и по най-безапелационен начин го уверил, че Второто пришествие наистина наближавало и че било време вярващите да се обединят около своя Спасител. Защото иначе щели да съжаляват.

Бен се запита доколко задълбочено Клийвър си бе дал труда да се запознае с богословските изследвания около Откровението на свети Йоан. Много съвременни автори не бяха съгласни, че Евангелието на Йоан и книгата „Откровение“ са излезли изпод едно и също перо. Те различаваха поне трима с името Йоан, свързани пряко с Библията: евангелиста Йоан, презвитер Йоан и Йоан от Патмос. Повечето смятаха, че тъкмо Йоан от Патмос е авторът на книгата за Апокалипсиса. Но дали това беше същият Йоан, изброен между дванайсетте апостоли на Христос? Сцените на кръвопролития и насилие в „Откровение“ контрастираха рязко с далеч по-мекия философски тон на Евангелието на Йоан; явно двете книги бяха дело на двама различни автори.

Теории имаше всякакви. Някои по-умерени изследователи допускаха, че свети Йоан би могъл действително да е авторът на „Откровение“, но да е написал книгата под въздействието на халюциногени. Други, по-консервативно настроени, посочваха, че Йоан от Патмос би могъл да е абсолютно всеки, като в такъв случай „Откровение“ изобщо не би трябвало да се числи сред книгите от Новия завет и би следвало да отпадне. Ала липсата на доказателства в подкрепа и на едната, и на другата теза пречеше въпросът да се реши веднъж завинаги.

Междувременно, както и Бен долавяше от книгата на Клийвър, основните догми на християните евангелисти оставаха незасегнати от бушуващия сред академичните кръгове богословски дебат. За проповедника от Джорджия прекият контакт със свети Йоан Богослов бе единственото и достатъчно доказателство, че сегашното поколение изживяваше последните дни до Второто пришествие и че Страшният съд беше близо.

И по някакъв начин всичко това имаше връзка със съдбата на Зоуи Бредбъри. Нейното съдбоносно значение за Клейтън Клийвър бе пряко свързано с библейското пророчество.

Но как?