Артър Кларк, Стивън Бакстър
Окото на времето (34)

33
Небесният княз

След като прекара едно денонощие в мрак, Коля бе отведен при Йе Лю. Ръцете му бяха завързани отзад с въже от сплетени конски косми. Хвърлиха го грубо на земята.

Нямаше никакво желание да бъде подлаган на изтезания и затова започна да говори веднага и разказа всичко. След като приключи, Йе Лю излезе от юртата.

Над него се надвеси Сейбъл.

— Не трябваше да го правиш, Коля. Монголите знаят цената на информацията. Ти сам го видя в Бишкек. Едва ли щеше да извършиш по-голямо престъпление дори да бе зашлевил самия хан!

— Дай ми вода! — прошепна той. Не му бяха давали нито глътка, откакто го заловиха.

Тя не обърна внимание на молбата му.

— Сигурно разбираш, че може да има само едно наказание. Опитах се да ти облекча положението. Казах им, че си княз — княз от Небесата. Това малко ги стресна. Монголите никога не проливат свещена кръв…

Коля успя да събере достатъчно храчка, за да й се изплюе в лицето. Тя се разсмя.

Изведоха го, все така със завързани ръце. Четирима яки войници го уловиха за ръцете и краката. После откъм юртата се появи един стотник, с дебели ръкавици. Носеше керамична купа. В купата имаше разтопено сребро. Наляха му първо в едното око, после в другото — и в едното ухо, и в другото.

След това можеше само да усеща. Отново го понесоха и го пуснаха в дупка в земята. Така и не можа да чуе ударите на чуковете, с които заковаха отвора на дупката, нито собствените си писъци.