Артър Кларк, Стивън Бакстър
Окото на времето (23)

22
Картата

От всичко Коля най-много мразеше калта. След няколко дни в палатковия град се чувстваше мръсен като истински монголец и почти усещаше как по тялото му — извор на свежа кръв — пълзят хиляди гадинки. Ако не го довършеше някое хранително отравяне, сигурно щеше да издъхне от източване на кръв.

Но Сейбъл смяташе, че всичко това е необходимо за адаптацията им.

— Погледни Йе Лю — каза тя. — Той е цивилизован човек. Да не мислиш, че е израсъл в подобна помийна яма? Разбира се, че не. Но се налага да търпи.

Беше права естествено. Но от това животът му при монголите не ставаше по-лек.

Чингис хан, оказа се, бе търпелив човек.

Нещо необяснимо се бе случило със света. Нещо, което бе унищожило границите на Великата монголска империя, бе премахнало междинните станции, бе променило климата. Но каквото и да бе то, едва ли беше повод за опасения — който е изградил веднъж империя, може да го направи и втори път. Монголите бяха свикнали да събират изчерпателни сведения преди нанасянето на решаващия удар и за момента Чингис хан предпочиташе да изслушва съветниците си.

През този период на бездействие той си даваше сметка за необходимостта да поддържа армията си в готовност. Ето защо бе оповестена стриктна програма за обучение, включваща дълги походи и тренировка по езда. Освен това беше организиран и батуе — лов, който включваше хиляди участници и много километри от местността. Чудесно упражнение за придвижване из променлив терен, стрелба с лък, дисциплина, поддържане на връзка между отрядите и физическо натоварване. Това бе знаменателно събитие, което се превърна в празник — ловът заемаше особено място в душата на всеки монголец.

Междувременно Сейбъл изучаваше града от юрти. Особен интерес проявяваше към войниците, най-вече за да изучи начина им на водене на бой.

Присъствието й обикновено ги дразнеше. Коля научи, че най-честият начин да си намериш жена тук е като я откраднеш от юртата на съседа. Ако не се броеше това, жените имаха изненадващо влияние в монголското общество — стига да бяха членове на Златната фамилия. Първата съпруга на Чингис хан, Борте, която бе връстница на хана, имаше ключова роля при вземането на важни държавнически решения. Но жените не се биеха. Тъкмо по тази причина войниците се отнасяха с боязън и недоволство към жената от бъдещето и нямаха никакво намерение да удовлетворяват любопитството й.

Повратният момент настъпи, когато един пиян войник, попрекалил с оризовото вино, забрави за могъществото на Небесата и се опита да скъса комбинезона на Сейбъл. Беше едър и здрав мъжага, ветеран от първия поход срещу руснаците и вероятно бе отговорен за смъртта на стотици. Но се оказа безпомощен пред бойното изкуство от двайсет и първи век. Успя само да разголи гърдите на Сейбъл, след което се озова на земята и приключи схватката с две фрактури на един и същи крак.

След този случай отношението към Сейбъл видимо се промени. Позволиха й да ходи навсякъде, а тя се погрижи разказът за злополучния инцидент да стигне до ушите на всички придворни. Ала въпреки успешния завършек на историята Коля имаше усещането, че монголите се отнасят към нея с неприязън.

От друга страна, той също се дразнеше от поведението й. Отдавна забравила страха, с всеки изминал ден тя трупаше увереност и преодоляваше всякакви ограничения и забрани.

Сякаш вълшебното й преместване в този отрязък от тринайсети век бе освободило в душата й нещо първично.

Коля предпочиташе да прекарва времето си с Йе Лю, главния съветник на императора.

Роден в една от съседните страни, Йе Лю бил докаран в монголския лагер като пленник — астролог по професия, той бързо се издигнал сред невежите монголци. На Йе Лю и още неколцина образовани мъже далновидният Чингис хан бе възложил да поемат администрацията на разрастващата се империя.

За модел на новата държава Йе Лю бе използвал устройството на Китай, а заместници си бе намирал измежду пленниците, които му водели монголските войници. От тях получавал и книги и ръкописи. Веднъж, похвали се той, дори успял да спаси много заболели от непозната болест, като използвал лекарства, описани в китайските наръчници.

Йе Лю се опитваше да потисне типичната за монголите жестокост и да им вдъхне вяра във висши принципи. Беше успял да откаже Чингис хан от идеята да изтреби населението на Китай, за да си осигури обширни пасища за конете, със съвета „мъртвите не плащат данъци“. Коля предполагаше, че зад всичко това се спотайва скритото намерение монголите да се цивилизоват, като поробените от тях по-развити народи ги асимилират — също както в по-ранни времена Китай бе претопил нашествениците от север.

Коля не знаеше какво му готви бъдещето, но ако беше обречен да изживее остатъка от живота си тук, предпочиташе да е в компанията на хора като Йе Лю. Ето защо охотно му предаваше познанията си за света и му помагаше да обмисля плановете си.

Йе Лю все още бе под впечатленията от картата, която му бе начертала Сейбъл. Двамата с Коля изготвиха по-детайлна карта на планетата въз основа на спомените на Коля от „Союз“. Йе Лю беше интелигентен човек и не изпитваше затруднения да приеме, че светът има формата на сфера — както бяха предположили много отдавна някои гръцки учени, наблюдавали сянката на Земята върху лунната повърхност по време на затъмнение — а и да разбере принципите на картографирането на глобус върху плоска повърхност.

След няколко предварителни скици Йе Лю събра група китайски тъкачи и те започнаха работа върху огромна копринена версия на световната карта. След завършването й тя щеше да покрива пода в една от залите на хана.

Йе Лю бе очарован от разрастващото се изображение. Учуди го каква малка част от Евразия остава да бъде завладяна от монголите, за да бъде победата им пълна — върху картата държавата им се простираше от Тихия почти до Атлантическия океан. Той обаче се безпокоеше как ще покаже картата на Чингис хан — върху нея имаше обширни територии от Новия свят, Далечния изток, Австралия, Южна Африка и Антарктида, за които ханът изобщо не беше чувал.

Платното, върху което работеха китайските майстори, бе наистина много красиво — ледените шапки бяха пресъздадени с бели конци, големите реки блестяха от златни нишки, градовете бяха обозначени със скъпоценни камъни — и всичко това бе покрито с изящни монголски надписи. Всъщност както се оказа, монголите не разполагаха със собствена писменост, а я бяха възприели от една съседна народност — уйгурите.

Майсторите се гордееха с работата си и Йе Лю се отнасяше към тях с подобаващо уважение, като не пропускаше да ги поощрява. Но се оказа, че те са роби, заловени от монголците по време на едно от ранните им нашествия в Китай. Коля никога не бе виждал роби и ги наблюдаваше с интерес. Те винаги стояха леко приведени, със сведен поглед, готови да изпълнят заповедите на господарите си. Жените потрепваха всеки път, когато някой от монголците се обръщаше към тях.

Коля тъгуваше по дома по жена си и децата. Но всеки от тези нещастни роби бе изгубил не само дома си, но и свободата си и се бе превърнал в играчка в ръцете на често зли и жестоки хора.

Ако робите обаче будеха у него само интерес и съпричастие, компанията на Йе Лю му действаше едновременно успокояващо и вдъхновяващо. Понякога му се струваше, че е по-лесно да намери разбиране и доверие у този човек от тринайсети век, отколкото у Сейбъл, жената от своето време.

Сейбъл се отнасяше с досада и раздразнение към изтъкаването и бродирането на картата. Освен това не одобряваше плановете на Йе Лю да запознава хана с промените постепенно.

Според Йе Лю най-важното сега бе да укрепят положението си. Монголите вече зависеха от вноса на жито, дрехи и много други жизненоважни продукти и затова търговията придобиваше за тях първостепенно значение. Все още имаше връзки с онова, което бе останало от Китай, и Йе Лю смяташе, че Чингис хан трябва да насочи усилията си към тази част от империята. От своя страна, Коля настояваше да пратят разузнавателен отряд до поречието на Инд, за да открият групата на Кейси.

Но за Сейбъл и двете предложения не бяха достатъчно дръзки. След около седмица на недоволно изчакване един ден тя влезе в кабинета на Йе Лю и забоде нож в картата. Робите се разбягаха като подплашени птички. Йе Лю я разглеждаше с хладен интерес.

— Сейбъл — поде Коля, — тук сме чужденци и…

— Вавилон — каза тя. — Натам трябва да насочи усилията си ханът. Жито, търговски пътища, добитък — това са дреболии за човек с неговите възможности. Вавилон сега е олицетворение на могъществото на новия свят — двамата с теб го знаем много добре, Коля. Нищо чудно точно там да е центърът на тези неописуеми изменения на пространството и времето. Ако ханът успее да завладее Вавилон, може би ще се изпълни неговото божествено предначертание да управлява света.

— Да се съсредоточи подобна мощ в ръцете на Чингис хан? — попита на английски Коля. — Сейбъл, да не си се побъркала?

Тя го изгледа с блеснал поглед.

— Не забравяй, че сме ги изпреварили с цели осем века. Защо да не се възползваме от това? — Махна към картата. — Ще се сменят няколко поколения, преди да бъде възстановена модерната цивилизация с всички нейни постижения, върху фрагментите от историята, които сега сме наследили. Но с монголците зад нас можем да скъсим този период до времето на един човешки живот. Коля, ние с теб можем да го направим. Това не е просто възможност. Това е наш дълг.

Коля се чувстваше странно слаб пред пламтящата амбициозност на тази жена.

— Не мислиш ли, че се опитваш да обяздиш див кон…

Йе Лю застана между тях.

— Ако обичате, говорете на разбираем език.

И двамата се извиниха, после Коля преведе накратко думите на Сейбъл.

Йе Лю внимателно извади забития в картата нож и опипа разреза. После каза на Сейбъл:

— Не съм съгласен с предложението ти. Може би бихме могли наистина да стиснем с ръка туптящото сърце на света. Въпросът е дали ще можем да го задържим.

Тя поклати глава.

— В такъв случай ще отправя предложението си към Чингис хан. Той едва ли би изпуснал подобна възможност.

Лицето на Йе Лю се изопна и Коля си помисли, че никога досега не го е виждал ядосан.

— Пратенице на Небесата, все още не е ударил часът да разговаряш с Чингис хан.

— Ти ли ще ми кажеш бе? — процеди тя през зъби, ухили се предизвикателно и излезе.