Артър Кларк, Стивън Бакстър
Окото на времето (33)

32
Военен съвет

Съгледвачите на Александър донесоха вестта, че авангардът на монголската армия е само на няколко дни път. За изненада на съветниците си, македонският цар нареди да пратят посланици за преговори.

Всъщност Александър бе потресен от онова, което му бяха разказали хората от бъдещето за разрушенията, плячкосването и опустошенията, придружаващи монголското нашествие. Макар самият той да бе завоевател, имаше различни цели от тези на Чингис хан, от когото го деляха петнайсет века. Македонският цар бе твърдо решен да спре монголите, тъй като мечтаеше да изгради този нов свят като процъфтяваща империя, а не да го разрушава. Той се обърна към своите съветници:

— Ние, нашите червенодрехи другари отвъд морето и тези конници от степите на Азия сме единствените оцелели след големите промени, разтърсили света, ние сме единствените свидетели на тези необясними чудеса. Нима едничкото, което ще правим, е да се избиваме един друг? Няма ли да си вземем поука от промените в света, а ще продължаваме да се уповаваме на оръжията?

След това нареди да се изпратят посланици с дарове, които да започнат преговори с монголските водачи. Щеше да ги придружи внушителен военен отряд от хиляда души под командването на Птолемей.

Птолемей бе един от най-близките сподвижници на царя, приятел на Александър от детинство. Беше навъсен сериозен мъж с обгоряло от слънцето лице, надарен с проницателен ум. Със сигурност бе най-подходящият кандидат за подобна деликатна задача: телефонът на Бисиса й разказа, че в предишната реалност Птолемей щял да наследи една от провинциите след смъртта на Александър и да бъде провъзгласен за фараон на древното египетско царство. Но ако се съдеше по мрачното му лице, той хич не одобряваше идеята на Александър, или може би се безпокоеше, че е станал жертва на някакви дворцови интриги.

По предложение на Абдикадир капитан Гроув присъедини към отряда компетентния напрал Джорди Батсън и неколцина британски войници. Имаше идея с отряда да тръгне и някой от групата на Бисиса, тъй като се очакваше Сейбъл да създаде проблеми от другата страна. Но Александър заяви, че тримата пратеници от бъдещето са прекалено ценни, за да бъдат излагани на такъв риск. И все пак, по идея на Евмений, Бисиса написа кратка бележка за Коля, в случай че срещнат там космонавта.

Отрядът напусна Вавилон през източната порта. Македонските офицери бяха загърнати в пурпурни наметала, а войниците на капрал Батсън се открояваха с яркочервените си куртки. Изпроводиха ги с тромпети и барабани.

Александър Велики беше опитен воин и макар да се надяваше на мир, се готвеше за война. Във Вавилон Бисиса, Абдикадир и Кейси, заедно с капитан Гроув и офицерите му, бяха свикани на военен съвет.

 

 

Подобно на Вратата на Ищар, Вавилонският дворец бе разположен върху платформа, издигната на петнайсетина метра над крайречната долина, и се извисяваше над града и околностите му.

Дворецът беше потресаващ — дори за Бисиса, с нейните познания от бъдещето, той бе невъобразима демонстрация на богатство, власт и могъщество. Докато вървяха към центъра на дворцовия комплекс, минаха през няколко терасирани градини, разположени върху покривите на сградите. Имаше цели дървета, които изглеждаха съвсем жизнени, но тревата под тях бе пожълтяла, а цветята бяха повехнали, поради липсата на грижи след Хроносрива. Но дворецът вече се превръщаше в символ на новото управление на Александър, защото из вътрешните му помещения се срещаха македонски прислужници и персийци, докарани от околностите на града. Не бяха роби, научи Бисиса, а някои от бившите градски сановници, завърнали се след доброволното си изгнание.

В самото сърце на двореца бе разположена тронната зала. Стените й бяха облицовани с разноцветни плочки, изобразяващи лъвове, дракони и стилизирано Дърво на живота. Всички се озъртаха, зашеметени от изяществото на украсата. Стъпките им отекваха под високите сводове.

В средата на помещението имаше маса, върху която бе поставен макет на града, със стените и прилежащите райони. Със страна почти пет метра, този модел бе ярко изрисуван и изработен с най-малките подробности — до човешки фигурки на улиците и кози в полето. В миниатюрните канали течеше истинска вода.

Бисиса и останалите се разположиха на столовете около масата и прислугата им поднесе напитки.

— Идеята беше моя — заговори Бисиса и посочи макета. — Реших, че така ще е по-нагледно за всички, в сравнение с картата. Но ще ви призная — нямах представа, че ще успеят толкова бързо да направят подобен шедьовър.

— Нищо чудно, когато разполагаш с предостатъчно човешки ресурси — отбеляза капитан Гроув.

Евмений и съветниците му също заеха местата си. За приятна изненада на Бисиса Евмений не се оказа човек, който си пада по помпозните речи — беше прекалено интелигентен за подобно нещо. Но като член на съвета на Александър той не можеше да избегне някои необходими формалности и съветниците му пърхаха около него като ято колибри, докато той заемаше мястото си. Един от тях бе и самият де Морган, навлякъл натруфена персийска роба. Днес лицето му бе покрито с червени петна и под очите му имаше дълбоки сенки.

— Сесил — подхвърли Кейси, — изглеждаш ужасно в тази коктейлна рокля.

— И ти щеше да изглеждаш тъй, ако беше присъствал на някоя от оргиите на Александър — изсумтя де Морган. — Царят сега си отспива. Понякога спи по цели дни, но дойде ли време за веселба, пръв е на масата… — Де Морган взе бокал с вино от един слуга. — Това македонско вино е като козя пикня. Но, дето казват, каквато болестта, такова и лекарството. — Той надигна бокала и отпи юнашка глътка.

Евмений призова съвещанието да започне.

Първо капитан Гроув ги запозна с предложенията си за усилване на отбранителните съоръжения на Вавилон и се обърна към Евмений:

— Разбрах, че вече сте разпратили строители, които да възстановят стените и да разширят каналите. — Това беше особено важно за западната страна, където стените бяха съвсем разрушени след Хроносрива — всъщност македонците бяха решили да изоставят западната част на града, да използват Ефрат като естествена бариера и да построят нови защитни съоръжения на източния бряг. — Бих препоръчал — продължи Гроув — да бъде разширен отбранителният периметър, особено на изток, откъдето ще дойдат монголите. Имам предвид бункери и окопи — фортификационни съоръжения, които можем да направим достатъчно бързо. — Много от изразите му бяха трудни за превод, донякъде и заради махмурлука на де Морган.

Евмений слуша известно време търпеливо, после каза:

— Ще пратя Диадес, за да потърси удобни места. — Диадес бе главният инженер на армията. — Но трябва да знаете, че царят няма никакво намерение само да се отбранява. От всички битки, в които се е сражавал, той най-много се гордее с победите си при обсадите на Милет и Тир. Тези велики сражения сигурно са оставили спомен през вековете.

Капитан Гроув кимна.

— Така е. Това, което искате да ни кажете, е, че Александър няма никакво намерение сам да става обект на обсада. Вместо това смята да излезе в полето и да срещне там противника.

— Предполагам — обади се Абдикадир. — Но за разлика от македонците, монголите нямат никакъв опит в обсадни дейности и също предпочитат да се изправят срещу противниците си на открито. Ако излезем срещу тях, ще срещнем врага си на терен, избран от него.

— Царят вече каза, каквото имаше да казва — изръмжа Евмений.

— Е, ще трябва да се подчиним — въздъхна Гроув.

— Но — не се предаваше Абдикадир — Александър и Чингис хан са разделени от петнадесет века — много повече, отколкото времето между нас и монголския завоевател. Трябва да използваме всички предимства, с които разполагаме.

— Предимства — повтори Евмений. — Говорите за вашите „пушки“ и „гранати“. — Използва английските думи.

Откакто се бяха присъединили към армията на Александър, британците и хората от бъдещето полагаха усилия да запазят някои неща в тайна от македонците. И ето че сега Кейси скочи от стола си, пресегна се през масата и сграбчи де Морган за гушата.

— Сесил, копеле такова! Какво още си издал?

Де Морган се дръпна изплашено назад, а двама от телохранителите на Евмений измъкнаха мечовете си. Абдикадир и Гроув удържаха Кейси и го дръпнаха назад.

Бисиса въздъхна.

— Успокой се, Кейси. Какво друго очакваше? Вече би трябвало да знаеш що за стока е де Морган. Готов е да предложи на Евмений и тестисите ти на поднос, ако от това ще извлече изгода.

— А Евмений и без това знаеше — добави Абдикадир. — Македонците не са глупаци.

Евмений проследи разговора им с видим интерес.

— Забравяте едно нещо — рече той. — Може би Сесил не е имал друга възможност, освен да ми каже истината. — Последните думи де Морган преведе с видима неохота. — Пък и с това само ни спести време, нали?

Капитан Гроув опря ръце на масата.

— Но сигурно си давате сметка, че макар и страховити, нашите оръжия са ограничени. Разполагаме със съвсем ограничен запас от амуниции… — Всъщност имаха само няколкостотин пушки, донесени от Джамруд, но дори те щяха да са крайно недостатъчни срещу бързо подвижните конници на Чингис хан, които наброяваха десетки хиляди.

Евмений схващаше бързо.

— Това значи, че ще трябва да ги използваме пестеливо.

— Точно така — изсумтя одобрително Гроув. — Например, за да прекършим острието на първата атака.

— Гранатите също ще свършат работа — добави Абдикадир. — Ако хората, срещу които ги използваме, не са свикнали с подобни оръжия.

— Но те имат Сейбъл — каза Бисиса. — Не знаем какви оръжия може да е взела от „Союз“ — всъщност едва ли повече от два-три пистолета.

— Които няма да й помогнат особено — добави Кейси.

— Така е. Но ще й стигнат, за да научи монголите какво представляват. Освен това тя е преминала съвременно военно обучение. Трябва да предвидим вероятността монголите да ударят, като знаят какво могат да очакват.

— Мамка му! — изруга Кейси. — Не бях се сетил за това.

— Добре де — успокои ги Гроув. — Кейси, какво предлагаш?

— Да се приготвим за градски бой — поде Кейси. — Ще трябва да обучим някои от воините ви да боравят с огнестрелно оръжие. Най-важното е да не пилеят амуниции — да се стреля на сигурно, право в целта. Ако примамим монголите в града, ще неутрализираме преимуществото на конницата им.

Евмений го погледна стреснато.

— Но тогава може да пострада и Вавилон!

Кейси повдигна рамене.

— Ще ни струва доста скъпо да спечелим тази война. А загубим ли я — Вавилон е обречен.

— Може би — рече Евмений — трябва да прибегнем до тази тактика, когато нямаме друга възможност. Нещо друго?

— Би трябвало да има и друго — заговори Бисиса. — В края на краищата освен с пушки от бъдещето разполагаме и с нашите познания. Бихме могли да измайсторим оръжия със средствата, с които разполагаме.

— Какво имаш предвид, Бис? — попита Кейси.

— Мислех си за катапултите и обсадните машини на македонците. Със сигурност се нуждаят от някои подобрения. И после, какво ще кажете за гръцки огън? Това не беше ли някаква примитивна форма на напалм? Малко нефт и негасена вар, струва ми се…

Известно време обсъждаха подобни възможности, но накрая Евмений ги прекъсна.

— Почти не разбирам за какво говорите, а и се боя, че нямаме достатъчно време за обсъждания на подобни планове.

— Имам нещо, което може да се използва веднага — предложи Абдикадир.

— Какво? — попита Бисиса.

— Стремена. — Той се зае да рисува, като същевременно обясняваше.

Евмений ужасно се заинтригува, когато узна, че тези приспособления се изработват бързо и лесно и могат да увеличат маневреността на конницата.

— Но нашите ездачи са хора с традиции — въздъхна той. — Те се съпротивляват на всяко нововъведение.

— Само че — посочи Абдикадир — монголите имат стремена.

Тъй като имаше да се върши още много работа, а времето беше малко, с това съветът приключи.

 

 

Бисиса дръпна Абдикадир и Кейси настрана.

— Наистина ли смятате, че сражението е неизбежно?

— Да — изсумтя Кейси. — Ненасилственото решаване на конфликти зависи от желанието и на двете страни. В случая обаче и едните, и другите не разполагат с нашия опит от две хиляди години кръвопролития, като прибавим Хирошима и Лахор, за да научат, че понякога просто се налага да отстъпят. За тях войната е единственият начин.

Бисиса го погледна замислено.

— Не очаквах толкова дълбокомислено изказване от теб, Кейси.

— Дрън-дрън — озъби се той. Но след това потри развълнувано ръце. — Знаете ли, в тази история има нещо забавно. Помислете си само — Александър Велики срещу Чингис хан! И ние сме се настанили на първия ред! Чудя се, колко ли биха вземали за подобно шоу?