Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (7)

Глава трета

След около дванайсет часа се почувствах далеч по-добре, тъй като бях спал около осем часа и макар да бях потиснат, бях решил, че може и да оживея.

Около час-два просто си лежах и проклинах И. Г. Барбен, всичките фармацевтични продукти на И. Г. Барбен, всички директори на И. Г. Барбен. Дори извърших богохулство и проклех Дълбърт Джон Роксентър, действителния собственик, който скрито управляваше компанията!

Макар че бях чел предварително за цикличния ефект на лекарството, биохимичните термини ми звучат някак студено и чуждо. Не предават това, което усещаш, след като опиташ всичко на свой гръб. Човек винаги подсъзнателно си мисли, че това може да се случи на друг, но не и на него. Какво заблуждение!

Сега разбрах каква е правилната процедура. Знаех, че един истински наркоман — така наричат на английски пристрастените към амфетамина — просто щеше да глътне още една таблетка и пак щеше да изпадне в еуфория, И този цикъл се поддържа, докато не изпаднеш в пситоксия и те затворят като неизлечим параноик. Наркоманите имат и други трикове, като например това, че комбинират „шпората“ с барбитурати, или приспивателни, когато не могат да спят.

Но такива вече не ми минаваха! Ще опровергая майка ми. Тя обичаше да казва: „Солтан, никога не си вземаш поука!“ Е, сега си бях взел поука, която никога няма да забравя! Амфетамините ми навлякоха най-ужасния ден в живота!

Изчерпах се на псувни (а това вече говори достатъчно, като се има пред вид връзката ми с Апарата) и станах, за да хвърля шишенцето в дезинтегратора. Но се спрях. Помислих си, че ако някога намразя някой истински — повече от Хелър, приятелката му убийца Крек или главния ми счетоводител Боуч — ще му дам една от тези таблетки! Тъй че ги прибрах в касата. След това се разубедих. Не бе възможно да мразя толкова много някого, затова ги изхвърлих.

Като легнах отново, видях документите, които Боуч беше оставил. Бяха ми омръзнали тези стоманени стени, затова реших да се разсея с малко работа.

Преглеждах тъпотии от рода на доклади за макови реколти на Земя (Блито-3), прогнози за реколти в зависимост от валежите и прогнози за прогнозиращите, за някакъв портиер в Обединените Нации, който поискал твърде много пари за поставяне на подслушвателни устройства в колата на някакъв дипломат, за предявено обвинение за убийството към арабски шейх — глупости от този род, когато попаднах на нещо забележително: Боуч бе направил грешка! Невероятно! Страхотно! Постоянно се хвалеше, че никога не греши! А тук е сбъркал!

Ставаше въпрос за доклад на главния инспектор на Спитеос относно някой си Гонсалмо Силва — американецът, когото бях видял да свалят от Бликсо на Волтар.

Разпитвали са го възможно най-подробно. Роден в Калтагирон, Сицилия, остров близо до Италия. На четиринайсет убил полицай в Рим и трябвало бързо да емигрира в Америка. Арестуван в Ню Йорк за автомобилна кражба, след което завършил затвора с отличия. За тези си заслуги получил честна работа като наемник на фамилията Корлеоне от мафията в Ню Джърси и достигнал до длъжността бодигард на самия Дон „Светия Джо“ Корлеоне. Когато „очистили“ „Светия Джо“, Гонсалмо избягал обратно в Сицилия, защото там станало „много напечено“ и поел към Турция, надявайки се да стане „преносвач на опиум“. Понеже базата ни в Турция имала заповед да отвлече високопоставен мафиот — просто припомням някои неща — Гонсалмо Силва се оказал на Бликсо.

При разпита така го мъчили, че пребледнял поради загуба на кръв, но разкрил само имената и адресите на главите на две мафиотски фамилии, едната от които в момента контролирала хазарта в Атлантик Сити, а също и имената на четирима щатски сенатори, които били на заплата при мафията, и на един съдия от Върховния съд, който бил подкупен. Нищо ново.

Главният инспектор — офицер Дрил от Апарата, много последователен човек — бе добавил бележка:

Доста безполезна и неинформирана находка, понеже е бил само наемник и е нямал достъп до високопоставени политици и бизнесмени. Предлагам, ако исканата информация е от първостепенна важност, заповедта да се изпрати отново на Блито-3 и да се отвлече някой по-информиран.

Но не тук бе сбъркал Боуч, а накрая, в мястото за одобряване на заповедта, където аз трябваше да сложа печат.

Формулярът беше от типа „освен ако няма други указания“. В него се казваше:

Освен ако няма други указания, упоменатият Гонсалмо Силва да бъде подложен на хипноза за блокиране на паметта относно престоя му в Спитеос и след това да бъде прехвърлен в хипноучилището на Апарата за неконфедерацианци към отдел „Шпионаж и внедряване на шпиони“, да бъде обучен и хипноблокиран относно отвличането му и да бъде върнат на разпореждане на командира на базата на Блито-3.

Формулярът съдържаше следната добавка:

Ако въпросният субект трябва да бъде преустановен — бюрократски евфемизъм за „убит“ — офицерът, който издава заповедта, трябва да я подпечата тук:

Имаше точно определено място за печат!

А този безотговорен Боуч не го е отбелязал като спешно и не ми го е представил за печат, макар че отлично знае, че ако до два дни формулярът не се подпечата, в сила влиза „освен ако няма други указания“. Престъпна небрежност! По-голяма бюрократична грешка от това да оставиш място, което трябва да се подпечата, неподпечатано — здраве му кажи!

Набързо прегледах следващите шест формуляра. Да, наистина. Старият Боуч се дънеше. Знаех си, че киселият нрав някой ден ще го довърши. Тук имаше седем формуляра, които, освен ако няма други указания, заповядваха хора да бъдат хипноблокирани и изпратени на друго място. При всеки имаше добави за „преустановяване“, която можеше да бъде подпечатана! Старият глупак бе изпуснал всички до един. Скапаняк със скапаните си капаци на очите! О, има късмет, че не съм на Волтар. Щях да му ги хвърля на бюрото и високомерно да кажа: „Знаех си, че правиш грешки, Боуч. Погледни тези неподпечатани формуляри, които можеха да имат по един чудесен печат!“

Е, може би нямаше да кажа точно това. Но инцидентът доста ме развесели. Представете си старият Боуч да забрави да ми даде да подпечатам нещо! Не е за вярване!

В този момент изведнъж се сетих. Пакетът за Прад! Онзи, който съдържаше шлифера му, фалшивата идентификационна карта и подправената бележка за самоубийство. Толкова бързах онази нощ, че забравих да го дам на куриер, за да го пусне седмица след като заминем. Пакетът все още беше на пода до бюрото в кабинета ми.

Е, не можем да мислим за всичко, нали така? Малка подробност. Без значение.

Продължих с купчината документи и ги свърших.

Бях разочарован, че не ми отне много време. Не исках пак да заспивам. Бях в открито пространство, затворен в някаква кутийка, в малка стоманена клетка, без никакви занимания, освен да мисля. А в момента точно това не исках да правя.

Видях, че в часовника се е появил още един кръг. Пишеше:

Време на Блито-3, Истанбул, Турция.

Направих изчисления. Богове, имах още над двайсет и два часа в тази „бибип“ метална кутия. Ако това беше уважаващ себе си товарен кораб с двигатели за изкривяване на пространството, пътуващ около шест седмици, както му е редът, вече щях да играя на зарове, или да чета ловни книги, или дори да преглеждам записи на Домашен екран, които съм пропуснал да гледам. Този Хелър и неговия влекач! Никакви забавления! Толкова бързо се пристига, че можеш само да тръгнеш и да пристигнеш, без никакво време да пътуваш.

Изведнъж на стената светна син екран. Една камбанка привличаше вниманието към него. На нея пишеше:

Заради евентуалните грешки в орбиталните изчисления на имперския офицер, който е задал курса на пътуване, пристигането в базата е планирано за малко преди изгрев-слънце местно време.

Затова действащият командир на кораба е принуден да вземе предпазни мерки, имайки зад себе си години безценен опит, което на някои имперски офицери им липсва, и да коригира времето на пристигане, което ще стане рано вечерта.

Това значи, че последните няколко милиона мили ще ги пропътуваме с двигатели за изкривяване на пространството, за да се забавим и пристигнем рано вечерта, след смрачаване.

Това означава, че ще пристигнем 12.02 часа по-късно.

Стаб.

Истинският капитан на кораба.

Вбесих се! Да го „бибип“ Хелър! Да направи такава глупава грешка.

Да ме държи не само още двайсет и два часа, а цели трийсет и четири в тази „бибип“ кутия.

Направо побеснях!

Ще му кажа аз на него! Ще му кажа възможно най-лошото!

Станах. Една електрическа дъга изскочи от ъгъла на масата и премина по голата ми ръка. Стъпих с крак на пода. Отнякъде изскочи заряд и ме удари по големия пръст. Посегнах да се хвана за една опорна релса и синята електрическа искра едва не ми изгори пръстите. Този „бибип“ влекач направо гъмжеше от електричество!

Някой беше оставил изолационни ръкавици и ботуши. Надянах ги.

Натиснах един комуникационен бутон.

— Пристигам при теб! — изкрещях. Гласът на Хелър:

— Заповядай. Вратите не са заключени. Време беше да го поставя на мястото му. Носехме се из пространството като луди и за какво? За да чакаме дванайсет часа, защото той е направил някаква глупава грешка. Като се движи с такава голяма скорост, корабът може да гръмне. И всичко това за нищо!