Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (5)

Глава първа

Джетеро Хелър бе седнал на ръба на пилотското място.

Все още не се бе преоблякъл след празненството. Малката му червена шапка бе килната на тила върху русата му коса. С лявата ръка леко движеше регулатора само колкото да поддържа кораба в движение.

В дясната ръка държеше микрофон. Говореше с бодрия насечен ритъм на свързочен офицер от Флота.

— Викам диспечерския отдел на междупланетните полети на Волтар. Тук е влекач „Принц Кавкалсия“ към Външния отдел. Искам разрешение за излитане. Разполагам със заповед на Великия съвет номер…

Изреди всички цифри от номера на заповедта по откритата радио вълна!

Бях станал страхотно раздразнителен и това буквално ми изпили оголените нерви.

— В името на всички богове, внимавай какво казваш! Това е секретно!

Май не ме чу. Прехвърли микрофона в лявата си ръка и ми махна нетърпеливо:

— Грис, картата ти.

Затършувах в туниката си. Изведнъж пръстите ми напипаха някакъв плик.

В тези джобове не трябва да има никакви пликове. Всичките ми документи бяха събрани в херметически чанти преди да тръгнем. Откъде пък се взе този плик? Страшно се раздразних. Това нещо ме обиждаше. Каква работа има там!

Хелър ме претършува за картата. Намери я и я пъхна в процепа.

Говорителят избълва: „Диспечерска служба по междупланетни полети, до влекач «Принц Кавкалсия» към Външния отдел, ръководен от Апаратски офицер Солтан Грис. Имате разрешение за излитане.“

От радио панела излезе копие от писменото разрешение. Хелър го пъхна под една канцеларска щипка и ми подаде картата.

Сигурно забеляза, че продължавам да седя и да гледам с недоумение плика.

— Изглеждаш зле — каза ми. Стана и разкопча здраво стегнатата яка на ризата ми. — Ще се погрижа за теб след малко. Къде е капитанът?

Не се наложи да го търси далеч. Капитанът от Антиманко стоеше в коридора и злобно гледаше Хелър. Явно не му се харесваше това, че Хелър е поел управлението на влекача, без да му каже и дума.

— Аз ще си поема кораба — каза антиманкото с неприятен глас.

— Легитимирайте се, моля — каза Хелър. Пак се подразних.

— Той е определен за капитан! — казах аз.

— Легитимирайте се, моля — повтори Хелър и протегна ръка към антиманкото.

Капитанът вероятно бе очаквал това. Измъкна няколко свитъка документи, поставени в защитни калъфи. Не бяха само неговите, а и на целия екипаж, всичко петима. Бяха много стари, нацапани и омачкани.

— Петима флотски подофицери — каза Хелър. — Капитанът, двама астропилоти и двама инженери. Инженери по двигателите „бъдеще-минало“. — Критично се вгледа в печатите и заверките. — Изглеждат истински. Но защо няма заверка от освобождаването ви от длъжност на предния кораб… преди три години? Да, толкова.

Капитанът издърпа документите от ръцете на Хелър. Нямаха официална заверка при напускане на последния екипаж, защото бяха станали пирати.

Пред мястото на астропилота имаше вграден малък времеви мерник. Хелър го докосна.

— Можеш ли да работиш с този времеви мерник? Този вид вече са излезли от употреба.

— Да — каза през, зъби капитанът и продължи с монотонно лаене. — Когато ги внедриха, вече служех във Флота. Всички от екипажа са служили във Флота пет пъти по-дълго от някои имперски офицери.

В близко разположените му черни очи се четеше истинска омраза. При всяко произнасяне на думата „Флот“, изглеждаше така, сякаш плюе. А като каза „имперски офицери“, зъбите му направо скръцнаха от злоба.

Хелър го погледна отблизо.

В отговор капитанът направи изказване, което би могло да се нарече любезно, ако не се усещаше омразата зад всяка изречена дума.

— Като капитан, аз, естествено съм на вашите заповеди. Мое задължение, като и на целия екипаж, е да следим за благополучното ви пристигане на местоназначението.

— Добре, добре — каза Хелър. — Радвам се да го чуя, капитан Стаб. Ако имате нужда от помощ, моля ви, не се колебайте да ме повикате.

— Мисля, че няма да се наложи — каза капитан Стаб. — А сега бих ви помолил да се оттеглите в покоите си, за да поеме екипажът управлението и да потегляме.

— Отлично — каза Хелър.

О, как само разбирах раздразнението на антиманкото. Хелър дразнеше всички, а точно сега — мен! Дай му само да се заяжда и спори!

Хелър ме хвана за ръка.

— А сега да се погрижим за теб.

Поведе ме по коридора към стаята ми. Нямах никаква представа какво има предвид. Имах усещането, че думите „да се погрижим за теб“ означават да ме изхвърли от кораба. Някак усещах със сигурност, че само да помръдна ръцете си и нервите ми, опнати до край, ще се скъсат. Освен това ръцете ми бяха започнали да треперят и не можех да ходя стабилно.

Той много внимателно ме постави да легна. Бях сигурен, че ей сега ще извади нож и ще ми пререже гърлото, но той само ми съблече туниката. Подобна тактика убийците използват много често — най-напред приспиваш подозренията на жертвата. Така се напрегнах, че едва не получих спазми.

Събу ми обувките, след това панталона. Бях уверен, че ще ми закопчае глезените в електрически белезници. Отвори едно чекмедже. Явно не е намерил белезници, защото извади една стандартна изолираща екипировка и се зае да ме натика в нея. Щях да му окажа съпротива, но започнах да треперя много силно.

Нахлузи ми екипа и повиши налягането около краката и глезените. Сега ми стана ясно как смята да се отърве от мен.

— Не го сваляй — каза ми той. — При резки промени в налягането кръвта отива в краката. Освен това ще те предпази от случайни искри.

Започна да затяга ремъците, които придържат тялото към леглото. Стана ми ясно как е измислил да ме хване в капан.

— Лостът за бързо освобождаване е точно под ръката ти — каза той.

След това започна да обикаля стаята и да пипа разни неща. Знаех, че търси с какво да ме изтезава. Не разбираше ли, че както ми са обтегнати нервите, по-голямо изтезание не може да има?

Но Хелър май искаше само да събере дрехите ми и неприкрепените предмети. Държеше в ръце моя медальон с отличието за чин и като го видях как спря и се замисли, нямаше начин да не обмисля възможността да ме удуши с него. Явно се отказа, защото видях как го прибра в сейфа за ценности на стената.

Разгледа остатъците от стритата оранжева таблетка върху масата, после вдигна бутилката И. Г. Барбен. Беше ясно като бял ден, че се надява това да е смъртоносна отрова, за да може тайно да ми сипе от нея в някое питие. Не знаеше, че това е амфетамин и че съм пил от него, за да мога да издържа ужасите на изпращането преди няколко часа.

— Предполагам, че си пил от това — каза той. — На твое място не бих го опитал. Съветвам те да не пиеш повече, независимо какво е. Изглеждаш ужасно.

Защипа свободните предмети. Огледа се, искрено разочарован, че не намери с какво да ме изтезава.

Премести по-близо един панел с бутони и го завърза за ръката ми.

— Ако ги стане много зле, можеш да натиснеш белия бутон и да ме извикаш. С червения ще се свържеш с капитана. Ще го предупредя, че си зле, за да каже на някой да те наглежда.

След това забеляза плика, който бе паднал пред вратата в коридора и го взе. Ясно, това е тайна заповед да ме убие.

Хелър пусна плика на гърдите ми и го пъхна под един ремък.

— Прилича на плик за заповеди. Спешно е, виж цвета. Ако бях на твое място, щях веднага да го прочета.

След което затвори вратата и изчезна. Но аз знаех, че сега отива при капитана и ще заговорничат как да ме убият. И все пак не можех да се противопоставя. Както бях с опънати до пръсване нерви, щях да съм благодарен, ако някои ме убие. Но само не с амфетамин! Не, не, за бога! Ще бъде прекалено жестоко!