Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (24)

Глава трета

Насочиха се към северната част на града. Улиците бяха тъмни и пусти. Хелър куцаше. Скоро стана ясно, че момичето не може повече да върви. Задъхано се стовари върху куфара си.

— Сърцето ми — едва си поемаше дъх. — Имам болно сърце… След малко ще се оправя… Трябва да… Ще преобърнат града… да ни намерят.

Хелър я вдигна под мишница, а под другата стисна куфара ѝ и продължи.

— Ти си… ти си добро момче. Свий вдясно тук — ще излезем на магистралата.

Скоро се видя края на града и изхода към магистралата. Появиха се светлини. Беше бензиностанция, но се продаваха и стари коли. На табелата пишеше, че има бензин. Навсякъде имаше цветни пластмасови ветропоказатели, които стояха неподвижни, защото нямаше вятър. Вниманието на Хелър бе привлечено от една табела отзад. Явно се отнасяше за предлаганите стари коли.

ИЗГОДНО КОЛИ ОТ ХАРВИ ЛИ

ЗА ИСТИНСКИ ВИРДЖИНЦИ

ПОНЯКОГА ПАРИТЕ СЕ ВРЪЩАТ

Мястото наистина изглеждаше зле поддържано. Бензиностанцията по това време не работеше, половината колонки бяха наклонени и една трета от лампите бяха изгорели.

В кабината на един стар камион седеше мъж и гледаше по посока на пожара. Забеляза ги и слезе.

Хелър пусна Друслата Мери Шмек и тя се отпусна върху куфара. Продължаваше да плаче. Потеше се и носът ѝ течеше. Прозя се — още един симптом.

Мъжът ги приближи и ги огледа. Беше пълен, но едър, някъде към трийсет години. Лицето му бе слабо и отпуснато.

— Мери? — не изглеждаше особено радостен, че я вижда. Погледна Хелър.

— Ей, Мери, к‘во прайш? Да не си го гепила от яслата тоя?

— Харв, трябва да ми направиш инжекция! Поне мъничко, Харв. Моля те, Харв.

— Уф, Мери, нал знайш, че новият агент очисти всичко. И казва, че ще е тъй, докато не получи шейсет процента от целия трафик. Няма ник‘ви наркотици!

Момичето изстена.

— Нямаш ли нищичко за себе си? Моля те, Харв. Той категорично поклати глава.

Тя се обнадежди.

— Може би ще се намери в Линчбърг? Харв, продай една кола на това момче.

Увеличих звука, за да чуя полицейските коли. Бях сигурен, че няма да се забавят. Колкото повече се бавеха тези идиоти, толкова по-малко шансове имаха и по-щастлив бях аз.

Идеята да продаде кола вдъхнови Харви Ли. Веднага се захвана за работа.

— Ето един „Датсън“. Искаше го един друг, но ако веднага го купиш, мога да ти го дам на теб. Модел Б-210. Само на седемнайсет хиляди мили, на по-малко от две години. Седем хиляди! И ще ти заредя пет галона бензин.

Колата беше пълна съборетина. Една от гумите бе спукана. Този търговец си го биваше. Искаше ѝ само два пъти повече, отколкото е струвала като нова. Започнах да се обнадеждавам. Може би щеше да потръгне. Хелър да остане без пари, и без това имаше само две хиляди долара.

— Я си помисли — каза Хелър, — дали нямаш нещо за по-малко пари.

— Ами добре! Разбира се, че имам. Вземи този „Форд“ пикап. Давам го много изгодно. С него са карани само торове, ще го поизмием. За пет хиляди…

— Харв — извика момичето. — По-добре побързай. Трябва веднага да тръгваме.

Хелър оглеждаше подредените трошляци. В края на редицата имаше голяма кола, светло сива. Отиде до нея. Беше покрита с прах.

— А какво ще кажеш за тази! Точно такъв цвят ни трябва, за да не ни забелязват.

— Ей, момче! — извика Мери. — Не ти трябва тази. Направо плюска бензина. Един галон няма да ти стигне и за осем мили.

Харв веднага се намести така, че Хелър да не вижда момичето.

— Ама момче, ти наистина разбираш от коли. Това тук е „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“! Това е една от последните истински коли. От 1968-ма е! Преди да започнат с този глупав контрол за замърсяване на околната среда. Че под този капак има точно петстотин коня. И той гордо посочи.

— Коне! — каза Хелър. — Трябва да ме будалкаш. Я да видим!

Харви моментално скочи при предницата на голямата сива кола ѝ не без известни усилия отвори капака. Моторът бе гигантски. Не изглеждаше много зле.

— Степента на сгъстяване е 10,5 към 1 — каза Харви. — Направо огнен змей.

— Какво гори? — попита Хелър.

— Гори? А, имаш пред вид октани.

— Не, гориво. Какво гориво използва? Каза, че двигателят бил огнен. Какво гориво!

— Какво по дяволите… Бензин, момче. Бензин!

— Химически двигател! — каза Хелър, изведнъж разбрал. — Я гледай ти! Твърд или течен?

Харв викна към Мери.

— Това хлапе будалка ли ме или какво?

— Продай му някаква кола! — проплака Мери. Напрегнато се вглеждаше по пътя откъм града.

— Дете, тази кола е без грешка. Бившата ѝ собственичка беше една стара дама, която изобщо не я е карала.

— Харв, престани да лъжеш! — викна Мери. — Знаеш „бибип“ добре, че беше на Пит Молитвата, радиосвещеника, преди да го обесят. Продай му проклетата „бибип“ кола! Трябва да тръгваме!

— Само две хиляди долара — отчаяно каза Харви.

— Харви! — изкрещя момичето. — Миналата седмица ми каза, че не можеш да продадеш тази кола даже на търговците на едро! Момче, не му позволявай да те будалка! Това нещо го има от шест месеца и го използва само да „бибип“ местните кучки, защото отзад има пердета!

— Хиляда и петстотин — отчаяно каза Харв на Хелър.

— Двеста — викна Мери.

— А, Мери…

— Двеста или ще кажа на жена ти!

— Двеста — кисело каза Харви.

Хелър се зарови из парите, като се опитваше да нагласи двеста долара от непознатите по цвят и стойност банкноти.

— Чакай — каза Харв, който зяпна, защото изведнъж се сети. — Не мога да я продам на него. Непълнолетен е!

— Запиши я на мое име и побързай!

Харв измъкна двете стодоларови банкноти от ръцете на Хелър и си взе още за данъците и разрешителното. Ядосано написа договор за продажба на името на Мери Шмек.

Отново увеличих звука. „Бибип“ полиция, дето не знае как да си гледа работата. Както винаги, сигурно проверяват не където трябва. Вече сигурно са открили двете пребити ченгета.

Харв остави предния капак отворен. Отвори вратата и освободи ръчната спирачка. Мина зад колата, за да я бутне, но като че ли се усети, че нощта бе много гореща. Отиде в офиса и се върна с ключове. Пъхна се отпред и запали колата. Двигателят мощно изръмжа.

— Я — удивено каза той, — че тя запали! Сигурно акумулаторът е „Пени“.

— Напълни резервоара догоре — каза момичето. — Провери маслото, водата и гумите! Бързо!

Харви закара колата до колонките. Провери течността на автоматичната скоростна кутия. Беше наред. Изключи двигателя. Доля вода. Провери маслото и за негово разочарование беше наред.

— Готово — каза Харви.

Хелър качи куфарите отзад. Момичето се качи на предната седалка. Пресегна се и включи таблото.

— Харв! Дължиш ни пет галона бензин. Резервоарът е празен!

С огромно нежелание Харви взе един маркуч. След това му хрумна спасителна идея.

— Не ми разрешават да продавам допълнително бензин — каза той. — Нови разпоредби!

— За бога! — каза момичето, като гледаше надолу по пътя. — Бързай!

Бензинът потече в чудовищния резервоар. Момичето каза:

— Не си проверил гумите!

Харв с недоволно мърморене обиколи колата и напомпа четирите гуми. След това извади маркуча от резервоара и го окачи на колонката.

— Ще струва четиридесет долара! — каза той. — Съвсем скоро поскъпна и нямахме време да сложим новите цени на колонките.

Хелър му плати. Момичето взе квитанцията. Подписа се на едно пълномощно за новия талон и го хвърли на Харв.

— А сега, да изчезваме от тук!

Хелър очевидно бе видял как Харв запали колата. Завъртя ключа на стартера и моторът гръмна.

— Хей — каза Хелър, — значи така звучат конете.

— Да те няма, момче — каза Харв.

— Има само едно нещо — каза Хелър. — Как се лети с нея?

Харв го погледна с широко отворени очи.

— Не можеш ли да караш?

— Ами, не — каза Хелър. — Не мога да карам химически двигател „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“ — добави той, понеже искаше да бъде точен. — С петстотин коня.

— Господи — меко каза Харв. След това лицето му светна. — Това е лостът за автоматични скорости. Като спираш да караш, оставяш го на положение „паркиране“. Това „Н“ значи неутрална, не ти трябва. „Б“-то значи бавна скорост, също няма да ти трябва. Това „С“ е скорост едно. Няма да я използваш. Ще държиш лоста на второто „С“.

Този педал тук долу… не, другият. Това е спирачката. Натискаш го, когато искаш да спреш. Другото нещо отляво е ръчната спирачка. Ще я използваш, когато паркираш на някой хълм.

А това долу на пода е педалът на газта. Натискаш го, като искаш да ускориш.

Хелър го настъпи и веднага се чу оглушителен рев.

— Не чак толкова! — викна Харви. Моторът се успокои. — Е, това е то. Схвана ли?

Чух далечен звук от полицейски сирени.

— Това ли е кормилният лост? — попита Хелър, като докосна кормилото.

— Да! Да! За да завиеш надясно, въртиш насам, наляво — обратно. Ей, забравих да ти покажа фаровете. Ето този ключ. Включи го.

— Да изчезваме! — простена момичето.

Харв си бе сложил ръката на отворения прозорец. Наведе се още повече.

— Момче, тази кола вдига сто и трийсет мили. Ако се убиеш някъде, няма да идваш тук да ми се оплакваш!

— Господи! — изкрещя момичето. — Идват!

И наистина дойдоха! Две коли. Първата подскочи над бордюра и спря на площадката с паркираните коли за продан. Втората ги забеляза, че са при колонките и сви към тях.

Хелър се зае с шофирането.

Настъпи докрай газта! За малко да си откъсне главата при потеглянето.

Кадилакът застрашително подскочи към един знак.

Хелър завъртя кормилото.

Кадилакът се стрелна към бордюра и се качи по него.

Хелър пак сграбчи кормилото. Завъртя прекалено силно и тръгна към другия бордюр. Изправи колата и се насочи на север. Караше по средата на пътя.

Един стар камион идваше срещу него.

— Мини в дясно! — изкрещя момичето.

Хелър сви вдясно, тръгна по чакъла и пак се върна на пътя.

— Карай в дясното платно! — извика момичето.

— Ясно — каза Хелър.

Зад тях бяха тръгнали две полицейски коли в лудо преследване. Воят на сирените им се чуваше навсякъде.

Усмихнах се с огромно задоволство. Хелър ще попадне в килията много по-бързо, отколкото си мислех. Шефовете на полицията не прощават току-така на някой, който праща в болница синовете им. В такива малки градове ченгетата са кът. Нямаше нужда да чуя какво говорят по радиото, и без това знаех, че шефът е в една от двете коли. Полицейските коли са не по-бавни от този кадилак. И шефът нямаше да се откаже. Това поне беше ясно!