Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (52)

Глава седма

Понеже очаквах Хелър да направи това, което Вантаджо му каза, аз естествено не го следях внимателно. Той влезе в метрото и разгърна указателя в една телефонна кабина. Помислих, че ще се обажда в колежа.

Качи се в един влак и потегли. Изглежда хората му бяха интересни. Беше горещ Нюйоркски ден, а в такива дни в метрото направо не се живее. Хората бяха потни и мокри.

Аз не бях по-нащрек от тях. Изведнъж забелязах надпис:

23-та Станция

След това друг, на който пишеше:

14-та, „Сейнт Юниън Скуеър“

Ха, та той се е качил на друга линия! Отиваше в центъра на града, точно в обратна посока на университета. И се бе качил на друг номер. Намираше се в подлеза на Лексингтън Авеню.

Бързо върнах записа на втория екран. Беше се прехвърлил не на Таймз Скуеър, а преди това, на Гранд Сентръл. Превъртях още по-назад. Стигнах до момента с телефонния указател. Беше го разгърнал на раздел „Брокери на акции и ценни книжа“. Пръстът му се спря на „Съдружници Ниския, Високия и Дебелия“, Уолстрийт 81а.

Значи баламосваше!

Охо, може би всичко това с Вантаджо не е било напразно. Може би ще успея да събера информация и да покажа на Вантаджо, че Хелър не му се подчинява и после той да ме пусне в стаята му. Пред очите ми изникна чудно видение — усмихнатият Вантаджо ми махва с ръка и казва: „Да, офицер Грис, прави каквото искаш. Претърси му апартамента. Дори мога да пратя хора да ти помогнат да намериш кодовата хартия! Така му се полага на това непослушно хлапе. Нали, офицер Грис?“ Красив блян!

Но да се върнем към действителността.

С червена бейзболна шапка, с равномерно потракващи бейзболни шпайкове, Хелър намери Уолстрийт 81а и като смени няколко асансьора, след малко се озова пред гишето на „Съдружници Ниския, Високия и Дебелия“. Имаше големи черни дъски с цените за момента. Върху тях имаше много налепени листчета.

Момиче, дъвчещо дъвка, каза:

— Да?

— Искам да се консултирам с някого относно закупуването на акции — каза Хелър.

— Нова сметка? Господин Арбитраж, трето гише.

Господин Арбитраж бе безупречно облечен и сресан. Не помръдна зад гишето. Огледа Хелър отгоре до долу така, сякаш някой бе хвърлил вмирисана риба в стаичката.

Искам да се консултирам с някого относно закупуването на акции — каза Хелър.

— Документите, моля — каза господин Арбитраж по навик.

Без никой да го покани, Хелър седна срещу него. Извади шофьорската си книжка и картата за социална осигуровка.

Господин Арбитраж ги погледна, след това погледна Хелър.

— Предполагам, няма нужда да Ви питам дали имате гаранции за кредит?

— Какво е това? — попита Хелър.

— Драги младежо, ако това е някакво домашно задание от училище, нямам време да се занимавам с обучение на подрастващи. За това си плащаме данъците. Излиза се от същата врата.

— Почакайте — каза Хелър. — Имам пари.

— Драги младежо, ако обичаш, не се будалкай с мен. Времето ми е ценно и имам обяд с управителя на „Джей Пи Морган“. Излиза се…

— Но защо? — попита Хелър. — Защо не мога да си купя акции?

Господин Арбитраж шумно въздъхна.

— Драги младежо, за да се занимаваш с акции, трябва да имаш отворена сметка. А за това трябва да си пълнолетен. Над двайсет и една години. За да отвориш сметка, трябва да имаш гаранции за кредит. Ти очевидно нямаш. Бих те посъветвал следващият път като дойдеш, да доведеш и родителите си. Довиждане.

— Родителите ми не са на Земята — каза Хелър.

— Моите съболезнования. Чуй ме добре, за да работиш с нашата фирма, трябва да имаш попечител над двайсет и една години. А сега, довиждане, ако обичаш.

— Всички ли фирми имат такива ограничения?

— Драги младежо, всички фирми ще ти затръшнат вратата под носа доста по-силно, отколкото аз. А сега, довиждане, млади господине. Довиждане, довиждане, довиждане!

Той посегна за шапката си и излезе за обяд.

Хелър излезе на улицата. От сградите излизаха на тълпи служители за обедната почивка. До обяд Уолстрийт заприличва на разбунено море.

Хелър замислено си купи хотдог от една закусвалня и изпи на тротоара една оранжада. Направи му впечатление колко мръсни са сградите. Явно това много го заинтригува. Скъса няколко странички от бележник, написа на едната адреса и го отри в стената на сградата. Естествено, листът почерня. Тръгна по улицата сред морето хора и взе подобна проба от друга сграда. После се върна в станцията на метрото, протегна ръка към ръба на платформата и направи същото. След това прибра внимателно сгънатите и надписани по адреси листчета.

Разгледа картата на метрото, очевидно му стана ясно, че от Уолстрийт не може да се стигне директно на „Чембърс“, хвана влак до „Гранд Сентръл“, слезе на „Таймз Скуеър“ и се прехвърли на Номер 1. Понесе се на север.

Слезе на 116-та Улица и след малко вече вървеше по „Колидж Уолк“ сред тълпи студенти с всякакъв цвят на кожата, които вървяха в неговата посока или се връщаха оттам. Някои просто се мотаеха. Изглеждаха съвсем обикновени и ежедневни.

Един младеж се приближи до Хелър и го попита:

— Какво да взема този семестър?

— Мляко — каза Хелър. — Много го препоръчват.

Като човек, който знае къде отива всред много хора, които не знаеха къде отиват, Хелър се качи по някакви стълби и се озова в залата, където записваха нови студенти на дълги опашки. Регистраторите седяха на временно поставени бюра, затрупани с хартия. Хелър погледна часовника си. Огледа дългите опашки.

Един младеж, очевидно студент, който помага в администрацията, влезе с огромен куп компютърни разпечатки на списъци на различните групи. Хелър се приближи до него и с авторитетен флотски глас каза:

— Къде носиш това?

— На мис Симънс — плахо каза младежът и кимна към едно от временно поставените бюра.

— Не трябва да закъсняваш — каза Хелър. Аз ще ги занеса. Ти се върни за другите.

— Да, сър — каза младежът и тръгна обратно.

Хелър стоя встрани, докато момичето, на което мис Симънс приемаше документите, не започна да си събира нещата. Хелър се приближи, остави купчината компютърни разпечатки на бюрото и седна на стола, пререждайки невнимателната опашка. Извади си документите и ги подаде на мис Симънс.

Тя не вдигна поглед. Беше сурова на вид млада жена, кестенявата ѝ коса бе здраво, опъната в кок. Имаше очила с голям диоптър. Погледна оставените на бюрото документи.

— Формулярът за кандидатстване не е попълнен — каза тя.

— Не знаех как — каза Хелър.

— О, боже — с досада каза мис Симънс. — Още един, който не знае да чете и пише.

Извади формуляр и започна да го попълва по документите на Хелър. Пишеше ли, пишеше. След малко каза:

— Тукашния Ви адрес, Уистър.

— „Грейшъс Палмз“ — каза Хелър и продиктува улицата и номера.

Мис Симънс му подаде квитанция.

— Можете да платите на касата. Но мисля, че няма да има никакъв смисъл. Плащането на регистрационната такса не гарантира приемането.

— Нещо не е наред ли?

— Дали нещо не е наред? — имитира го мис Симънс. — Винаги нещо не е наред. Но това няма значение в случая. Вижте си бележките, Уистър. Вижте си бележките — среден успех три. Ясно е, че единствената Ви шестица е за спане в клас. При това съвсем неизвестно училище. Каква специалност искате да запишете?

— Ядрена физика и инженерство — каза Хелър.

Мис Симънс зяпна, сякаш я бе пронизал куршум.

Щеше да попилее Хелър с поглед. Скръцна със зъби. Когато се бе съвзела достатъчно, за да продължи, каза с равномерен убийствен глас:

— Уистър, не отговаряте на някои от основните изисквания за тази специалност. Не ги виждам в дипломата ви. Страхувам се, че това е неправомерно. Не става. Искате да се запишете направо за последната година. Невъзможно е, Уистър.

— Аз само искам диплома — каза Хелър.

— А, да, — каза мис Симънс. — Уистър, искате следващия май „Емпайър Юнивърсити“ да ви издаде диплома, че сте завършили ядрена физика и инженерство, да ви даде своя престиж и да ви изпрати навън, един напълно неук дивак, да взривите света? Това ли искате, Уистър? За мен нещата стоят така.

— Не, не, — каза Хелър. — Аз трябва да оправя света, не да го взривявам!

— Уистър, мога единствено да поставя кандидатурата ви на обсъждане. Трябва да се произнесат и други хора. Така че, елате утре сутринта в девет. Не мога да ви дам никаква надежда, Уистър. СЛЕДВАЩИЯТ!

За мен това бе светъл момент. Хелър винаги имаше такова прекрасно мнение за себе си, постоянно се фукаше. И ето една разумна личност, която го прозря съвсем ясно. А и Бери беше доста умен, такъв хитро скроен капан му заложи. Пресуших до дъно цяла чаша шира за здравето на Бери.

Сега Хелър ще напредва с бързината на охлюв!