Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (2)

Предговор на Волтарианския преводач

С цялото си уважение към имперския цензор мога да заявя: това, което за едни е факт, за други е измислица. За щастие, като роботомозък от преводофона, тази загадка е извън моята компетентност.

Освен това, понеже не съм посещавал онази планета (пък и няма да е лесно, след като не съществувала), не мога да бъда сигурен за всичко, което ми дадоха да превеждам, но се постарах да направя каквото мога от оригиналния текст.

Както посочва лорд Инвей, Земя не фигурира в нито една астрокарта и аз също проверих това. Понеже Солтан Грис (авторът на този разказ) е отявлен престъпник и едва ли може да му се вярва (пък и не само това е проблемът, като се има предвид, че негови кумири са Зигмунд Фройд и Бъгз Бъни), не мога да се уповавам на неговата информация, че Земя е на двайсет и две светлинни години от Волтар. Внимателно прерових всички астрокарти в моята информационна банка и в периметър две хиляди светлинни години не открих нищо, което да съвпада с неговата информация. (Като си помисля, от къде на къде ще имам информация за Земя, след като такова място няма. Трябва да поработя върху това.)

Въпросът за светлинните години ми създаде някои основни трудности при превеждането на части от книгата на земен език. В речника им не съществуват никакви думи за свръхсветлинни явления, просто защото учените на Земя настояват, че такова нещо няма и нищо не може да пътува със скорост, по-голяма от тази на светлината. (Става въпрос за същото съсловие, което е дало на Земя такива забележителни глупости, като например „границите на света“ или „звукова бариера“.) Затова, макар че много земни са виждали свръхсветлинния цвят, който на Волтар наричаме „грайъл“, те нямат дума за него, понеже такъв цвят лак за нокти няма. Тъй че трябваше да се задоволя с „жълто-зелен“, който е неговото съответствие в светлинния спектър. (Самите земни в повечето случаи използват тъкмо тази дума, като се опитват да опишат цвета. Проблемът им се състои в това, че възприятията и усещанията им са напълно нормални, но никога не им се доверяват и в крайна сметка се затормозяват с много странни виждания за света. Очевидно при тях действителността се определя или чрез повсеместно гласуване, или чрез разпоредби на правителството, като последното може да наложи вето на гласуването.)

Същото е положението и с други основни понятия като пространство, време, енергия, движение и собствено „аз“ — учените на Земя преследват тези идеи като кучето — опашката си или пък като човек, който се опитва да възседне сянката си. Никой от тях — нито кучето, нито учените — не се досещат защо целта им се изплъзва така мистериозно. Тъй че, аз можех само да разчитам на съвременния им език и да се постарая да го използвам максимално. (Надявам се никой на Волтар да не прочете в превода ми „електронни пръстени“, защото в Машинната лига за чистота на превода ще се скъсат от смях, а нищо чудно и да ме изхвърлят.)

Що се отнася до героите, както лорд Инвей насочи още в първия том, имперски офицер Джетеро Хелър и графиня Крек наистина съществуват. Солтан Грис (разказвачът, заради който са всичките ми веригоболия) фигурира в списъка на офицерите на обща служба, но не е отбелязано нищо за заслугите му.

За останалите герои, които се появяват в този том, съм съставил кратък поименен справочник, където описвам кой какъв е. Принуден съм изцяло да разчитам на повествованието на Грис от затвора, което никак не е лесно (трябва сами да чуете провлечения южняшки американски на Грис, примесен с волтариански акцент).

Оттук нататък се оправяйте сами! Повече от това един роботомозък не може да направи!