Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (64)

Глава четвърта

Понеже знаех, че тази неделя Хелър ще има първия си час по удоволствие от природата с мис Симънс — за която бях сигурен, че ще го довърши, — не ме интересуваше много какво ще се случи с него до следващия ден сутринта, затова слабо следях какво прави.

Двамата дипломати от Южна Америка изобщо не бяха важни клечки. Вантаджо ги заведе при Хелър и ги представи. Имената им бяха дълги около ярд. Хелър носеше смокинг от коприна и мохер с диамантени копчета за ръкави, но южноамериканците го засрамиха с черните бродерии на сините си смокинги и изобилието от дантели по гърдите. Ставаше ми хубаво, като видех как някой превъзхожда Хелър.

Бяха им отпуснали международен банков заем за построяването на мостове. Разбрали, че Хелър е студент по инженерство и му казаха, че се съмнявали дали мостовете ще издържат. Показаха му някакви чертежи. Той им каза да построят двата края на моста във водата, за да не го засягат земетресения. Даже им начерта набързо някакви рисунки, да ги покажат на фирмата изпълнител. Но аз знаех, че това е глупаво — мостовете служат за прекосяване на реки, как може краищата им да са във водата. Само че южноамериканците са любезни хора и се отдалечиха със щастливи усмивки. Глупости.

Единственото друго нещо, което се случи, също бе отвратително. Стафумо и заместник-делегатът, когото Хелър така несправедливо бе обезоръжил, го потърсиха и го намериха зад палмите. Той често сядаше там, защото така почти не се виждаше от вратата.

Носеха някаква кутия с орнаменти, която и двамата държаха. Застанаха пред него и двамата казаха в хор английски:

— Благодаря ти за посредничеството в договора за Харлота. Нашите две страни се обединиха, за да ти поднесат това в знак на благодарност. Между нас никога не е съществувал такъв мир.

Отвориха кутията и вътре, в гнездо от пурпурно червено кадифе, лежеше Лама 45-ти калибър, автоматичен пистолет с голяма рама, със златни дамаскини и златна цев. Бяха инкрустирани гербовете на двете страни, преплетени в сърце. Инкрустаторът доста се бе постарал! Имаше допълнителни пълнители и петдесет патрона. Освен това имаше кобур с пояс през гърба с бялата лястовица на мира и върху нея написано „Принц Хикс“. Освен факта, че целият е позлатен по краищата, а не черен, пистолетът приличаше на армейски Колт 45.

Хелър им благодари и те се отдалечиха, блеснали в усмивки.

Това направо ми съсипа сутрешния сън! Да получиш такова красиво оръжие заради някакъв циркаджийски номер! Освен това го бе получил нечестно! Прави се на шут с лъжлива самоличност! Истински „Принц Хикс“! Беше само един флотски боен инженер от семейство средна класа, като мен. Аз имах по-висок чин от неговия! Каква ужасна загуба на хубаво ръчно оръжие!

Тъй че, както казах, наистина очаквах с нетърпение срещата с мис Симънс.

Към девет сутринта Нюйоркско време смущението от апартамента му изчезна. Но какво, той май не бързаше да ходи на неделното упражнение? Не! Определено виждаше под извратен ъгъл удоволствието от природата!

Първото нещо, което се появи на екрана, бе тилът на момиче. Беше брюнетка и очевидно излегната по корем на дивана, главата на една страна, ръцете отпуснати на земята. Изобщо, картинка на пълно изтощение.

Хелър я галеше отзад по врата, по-скоро работеше с палците. На една маса наблизо имаше сребърна кана и с периферното му зрение забелязах, че е облечен в бял хавлиен халат и седи на диванчето, надвесен над полуголото момиче.

— О — изстена тя, — мисля, че ще умра.

Хелър разтриваше врата ѝ с палци.

— Спокойно, спокойно — каза той. — Ще се оправиш, Миртъл.

Тя пак изстена.

— Седемнайсет пъти е прекалено много!

— Сега можеш ли да си вдигнеш главата?

Тя опита и изстена.

— Чувствам се така, сякаш ме е изнасилил слон.

— Съжалявам — каза Хелър.

Изведнъж ми стана ясно. Това чудовище наистина е изнасилило горкото момиче! А тя беше хубава, доколкото можех да видя, защото се бе обърнала на задната си страна.

— Така е по-добре, мили — каза тя. — Господи, не искам повече такива нощи!

Аха, значи не е толкова популярен сред тези момичета, колкото си мислех.

Тя стана със залитане, сети се за халата си и без особено желание покри голотата си.

— Иди да си вземеш един душ — каза Хелър — и като се наспиш хубаво, ще се почувстваш по-добре.

— О, господи, искрено се надявам. Мога ли после пак да дойда?

Боже мили, помислих си. Та той ѝ е повлиял по някакъв начин! Направил я е своя робиня, заразявайки я с хроничен мазохизъм!

— В един имам час по удоволствие от природата — каза Хелър.

— Засега съм получила всичкото възможно удоволствие от природата — каза Миртъл и излезе от стаята му с нестабилна походка, босонога и полугола. Горкото изнасилено момиче.

Хелър се обади да му донесат закуска и докато чакаше, обади се по телефона. Нищо чудно, че не можех да му хвана спатиите. Той си вършеше работата под прикритието на това смущение. Хитро!

Чу се момчешки глас.

— Искам да говоря с Майк Мутационе — каза Хелър. И когато момченцето извика „тати“ на телефона, Хелър каза: — Съжалявам, че те безпокоя в неделя, Майк. Но искам да питам докараха ли таксито?

— Естествено, момче. Страхотно е! Ще го оправя за нула време.

— Чудесно. Чуй сега, Майк. Пращам ти една малка бутилка с нещо вътре. Ще напиша пълните указания. Искам да го сложиш върху боята. Т.е., навсякъде от външната страна и върху буквите, които нарисуваш. Лесно е. Просто се смесва с боята, независимо каква е. Тъй че като приключиш с двигателя, прозорците, корпуса и тапицерията, просто смеси боята с това нещо.

— Искаш да стане по-лъскава ли? — каза Майк.

— Нещо такова — каза Хелър. — Ще ти изпратя шишенцето. Ще го имаш, преди да си готов с останалото.

— Добре, момче, нямаш проблеми. Кадилакът става страхотен. Имаше малко забавяне с новия двигател, но вече е тръгнал. Също и с новите калници. Като свършим, ще вдига 190. — Майк се засмя. — Ще трябва постоянно да му натискаш спирачките, за да не отлети за Луната.

— Не се притеснявай за него — каза Хелър. — Но таксито ще ми трябва по-спешно.

— Ще го имаш, момче. Искаш ли да наминеш и да дойдеш с нас на неделната служба?

— Днес имам час по удоволствието от природата. Но все пак ти благодаря, Майк. Чао.

Служба ли? Тези „бибип“ сицилианци отгоре на всичко ще го направят и християнин!

Пристигна закуската му и Хелър най-напред изяде грамадно парче шоколадов сладкиш. Келнерът още не бе затворил вратата, когато в стаята влезе невероятна блондинка.

— Здрасти, Саманта — каза Хелър. — Искаш ли закуска?

Тя поклати глава и седна на един стол близо до него. Посочи към вратата:

— Миртъл току-що е била тук, нали? Готин, трябва да внимаваш с тази Миртъл.

Хелър се засмя.

— Не, сериозно, готин. Трябва да внимаваш. Тя е пълна с номера. Познавам я много добре. Кажи сега, като влезе, направи ли това?

Саманта развърза колана на халата си. Отдолу нямаше нищо! Така ли разбираше Хелър удоволствието от природата?

Тя протегна крака отдясно на Хелър.

— А после седна така настрани, нали?

Погрижи се краката ѝ да останат съвсем голи.

— А после показа ли ти голото си бедро така? Прокарала е пръсти по него, оплакала се е, че се е ударила и е поискала да видиш.

По-внимателно с тази Миртъл, готин. След това сигурно е станала ето така и е оставила халата да падне ето така.

И после не ти ли каза, че я боли лявата гърда? И, типично в неин стил, я е хванала така и ти е казала да погледнеш дали някъде няма натъртено.

А после се е примъкнала съвсем близо, ето така, и ти е прошепнала да погледнеш съвсем отблизо, за да си сигурен.

Хелър се засмя.

— Внимавай, ще се нацапаш със сладолед!

— И после — продължи Саманта, — тя се е разходила така. О, трябва да внимаваш с нея! И си е вдигнала халата ето така? И се е престорила, че чак сега забелязва, че е гола, и го повдига, ето тъй, и го повлича след себе си в твоята спалня, обръщайки се назад по този начин? Внимавай с тази Миртъл!

— Леглото не е оправено — каза Хелър. Виждаше я какво прави на огледалата в спалнята.

— После — продължи Саманта, — е потупала леглото ти ето така и се е зачудила дали е по-меко от нейното и те е попитала дали може да опита.

Саманта бе легнала на леглото, но отгоре, над завивките. Изтегна се съвсем гола, с разтворени крака.

— И после е започнала да си гали тялото, ето така. Нали, готин? Тя обича да я гледат, тази Миртъл. А после е вдигнала ръка към теб, ето тъй и е направила така с устните и ти е казала, че се чувства някак празна и има нужда…

— Саманта — каза Хелър. — Стани от онова легло и ела тук.

— О, хубавецо — задъхано каза тя. — Ще ме накараш да стоя права в онази поза, докато ти…

Пак се появи смущението. Е, повече не ми трябваше да гледам. Беше очевидно, че той е един от извратените типове, които обичат странните пози.

Защо по дяволите този „бибип“ таксиметров шофьор не побърза с Утанч? Окаян, излязох да му се обадя. Той не знаеше на какви мъки ме подлага! Доста дълго се опитвах да се свържа с него, но не успях. Побеснях малко на двора и се прибрах да вечерям.

В действителност, това, което ме вбеси, бе представата на Хелър за подготовка за часа по удоволствие от природата. Не можех да разбера как може от тъмната си бърлога на порока да излезе на блесналия от слънце свят, без да го гризе съвестта. Не беше достоен да общува със сладките дечица и очарователната мис Симънс по време на тяхната екскурзия на открито. Знаех, че мога да разчитам на мис Симънс! Хелър ще си намери майстора! Мис Симънс имаше твърд характер.