Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (62)

Глава втора

Със сакове и всичко, Хелър тръгна да тича. Тръгна по 120-та Улица в западна посока, после на юг по Бродуей, на изток по 114-та Улица, на север по Амстердам и така заобиколи целия университет. Очевидно се опитваше да убие малко време. Надявах се, че ще изглежда странно и даже могат да го арестуват за нещо, но по улиците имаше още много тичащи и хора, които бързаха нанякъде.

В 3.45 пак се зае с прибирането на касетофоните и поставянето на нови. След това се върна при първоначалния „команден пункт“ и с очакване се огледа за Бум-бум. Промърмори:

— Военните вече трябва да са свършили. Къде си се запилял, Бум-бум?

Никакъв Бум-бум.

Хелър отиде да потича по една алея в Морнингсайд парк и като се върна, прибра последния касетофон за деня.

Върна се при „командния пост“. Нямаше и следа от Бум-бум. Часовникът му намигна с волтариански цифри, че е 5.10.

Хелър намери едно сенчесто място, пак разтегна маскировъчния чаршаф, наду отново облегалката и седна! Не започна да учи. Само се оглеждаше за Бум-бум. Сенките ставаха все по-дълги. Все по-често започна да поглежда часовника си. Най-накрая стана 5.40.

Нещо се зададе!

Идваше по пътеката. Приличаше повече на багаж с два крака, отколкото на човек.

Пристъпяйки нестабилно, планината се приближи до Хелър. Надигна се на пръсти и се стовари на поляната. Още няколко секунди продължиха да се сипят разни неща и после сред купищата се подаде Бум-бум. От усилието бе останал без дъх. Придвижи се малко и се срути върху чаршафа.

— Ох — каза Бум-бум. — Схватката беше кървава и продължителна. Ще ти докладвам бойния рапорт „Военноморски сили срещу армия“. — Малко се успокои. — Ти се яви навреме в обичайната армейска лудница ШЗО. Подписа формуляра като „Дж. Терънс Уистър“. След това се яви пред първото препятствие в курса по препятствия.

Понеже си за пръв път в ШЗО, трябваше да минеш през медицински преглед. Така, навярно с ужас ще научиш, че имаш начална форма на цироза на черния дроб вследствие на злоупотреба с алкохол. Радвам се, че това не беше моят медицински преглед. Останали са ми шестнайсет кашона скоч. Тъй че минаваш, стига да спреш алкохола.

След това пристъпи към следващото препятствие. Униформи. Ето това са — и той посочи с отвращение един куп с дрехи. — Квартирмайсторът настояваше всичко да пасва идеално. Но ще трябва да ги занеса да ми ги стеснят и свият, за да ми паснат наистина. Не мога да позволя да изглеждаш зле! Даже да става въпрос за армията, поносимостта на един пилот от ВМС има граници! Тъй че, мина и през това препятствие.

Следващото не беше толкова лесно. Знаеш ли какво направиха онези „бибипци“? Опитаха се да ми изпишат дефектна пушка М-1! И ти, и аз добре знаем, че един пилот могат да го лишат от заплата за цял месец, ако оръжието му не е в изправност. И да го „бибип“, момче, ударникът беше изкривен! Да! Изкривен! Опитаха се да спорят с мен и аз им го разглобих до последното болтче! Казаха, че на запасните не им било разрешено да ползват ударник. Можело някой да сложи истински патрони и като инспектират оръжието, да гръмне. Оставих ги да живеят. Но истински опасното нещо е да имаш оръжие, което не стреля! Прицелваш се, а не можеш да стреляш! А аз им казах: „Ами ако искате да застреляте някой полковник в гърба? Тогава какво?“ И те млъкнаха. Не можаха да сглобят оръжието, а аз отказах, понеже настоявах да го върнат в оръжейната работилница за поправка и най-накрая един капитан от редовната армия обеща да ти издейства позволение за редовна М-1. Така че ще ти я изпишат по-късно. Нямаш нищо против, нали?

— Съвсем разумно — каза Хелър. — Това е същото като да имаш дефектно химическо оръжие. Армията сигурно е ужасна.

— О, да, ужасна е — каза Бум-бум. — Тъпанари. Така. След това ти стигна до блатата, а нямаше въжета да минеш отгоре, така че трябваше да взема решение вместо теб и се надявам да е било правилно.

Един лейтенант с очила от редовната армия забеляза, че това ти е последната година, освен това забеляза, че при предишното ти военно обучение в „Сейнт Ли“ не си предявил предпочитания към някой вид служба. Аз се опитах да отбия въпроса, но той каза, че от това зависело обучението ти през последната година и трябва да избереш. И така, връчи ми някакъв дълъг списък.

Понеже знам, че не искаш да копаеш окопи, пехотата отпадаше. И понеже не ми се щеше някое армейско лекенце да пъха снаряди, когато главата ти е под цевта, артилерията също отпадна. В наше време се палят много танкове, така че и това не ставаше. Знам, че и ти като мен мразиш военната полиция, така че и това не. И като прочетох списъка, остана само едно. Надявам се да ти хареса. Г-2.

— Какво е това?

— Разузнаване. Шпиони! Някак си се връзваше със задачата ми в момента — пилот, инфилтриран в армията. Знаех си, че и ти ще се почувстваш добре.

Но аз не се почувствах добре. Умрях от яд!

Бум-бум се зае да изрови книгите и брошурите от планината вещи. На всички пишеше „поверително“, „ограничен достъп“ или „секретно“.

— Погледни това — каза Бум-бум. — „Кодове, шифри и криптография“. „Как да говорим тайно“. Погледни тези неща. „Как да обучаваме шпиони“. „Как да изпратиш тайно човек зад вражеската линия, за да отрови водата“. „Как да прелъстим съпругата на противниковия генерал, за да ни предаде плановете на утрешната битка“. Хубави, стабилни неща! И виж колко много наръчници. Десетки! „Как да проследим руски агент“. „Как да изберем добра мишена, за да унищожим индустриалния потенциал на врага“. Виждаш ли какви неща, малкия!

Я да видим тези тук — и той избра произволно една книжка за взривяване на влакове. И после друга за изкуството да се инфилтрират агенти. Хелър започна да се смее.

— Доволен ли си, малкия?

— Фантастично — каза Хелър.

— О, радвам се, че си доволен. Мислех си, че действам малко егоистично. Разбираш ли, така се чувствам по-малко деградирал.

Бум-бум си взе шапката с надпис АВМС и си я сложи. След това извади същата шапка, само че армейска и я наложи отгоре.

После Бум-бум застана на четири крака и запълзя към обратната страна на дървото. Надникна оттам с престорена предпазливост. Правеше се на клоун!

— Шпиони! — каза Бум-бум. — Пилот шпионира армията! Схващаш ли, момче?

Хелър се смееше. Много силно. Но аз знаех, че се смее не на Бум-бум, а на нещо друго.

Изведнъж осъзнах как се е чувствал Изи Ъпщайн, когато е настъпила катастрофата, от която се е боял до смърт. Технологиите за шпионаж на Земя вероятно бяха доста не усъвършенствани. Но все пак това беше шпионаж. Задачата ми ставаше далеч по-трудна!

Бързо написах ново съобщение до Нюйоркския офис. Повторих предишната си заповед да намерят Рат и Търб и този път обещах мъчения преди смъртта, ако не я изпълнят! Хелър трябваше да бъде спрян!