Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (50)

Глава пета

Когато се събудих, в Турция беше три следобед. Влязох в тайния офис, без много да мисля, все още сънен и като глупак, веднага погледнах в екрана.

Едва не припаднах!

Гледах право надолу от височина двайсет етажа!

Чувствах се така, сякаш щях да падна.

Хората бяха малки петънца долу на улицата. Колите бяха като играчки.

Дългото напрежение ми се отразяваше. Шокът бе твърде голям. Извърнах очи и се стоварих в един стол. След няколко минути овладях стомаха си и се престраших да погледна.

Какво по дяволите беше намислил?

Стоеше на купола на „Грейшъс Палмз“. На петнайсет фута отдолу на асфалтовия покрив една проститутка в зелен анцуг държеше някакъв кабел.

Той поставяше телевизионна антена! Това пишеше на кутията, която държеше на коленете си.

УДОБНА АВТОМАТИЧНА АНТЕНА.

МОЖЕТЕ ДА СИ Я ПОСТАВИТЕ САМИ.

СИГНАЛНО ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Беше монтирал стойката на бетонната основа на купола. Сега поставяше самата антена. Огледа се наоколо и забелязах, че такива антени има на няколко съседни сгради. Сигурно я е поръчал предния ден.

Охо! Значи имаше някакъв проблем със сигнала! Но не, това трябва да означава, че телевизорът не е работил, когато не работеше моята апаратура, тъй че онези момичета в стаята му не са били там да гледат телевизия.

Свърши с инсталирането и стиснал кутията под мишница, започна да слиза надолу.

Хванах го! Нарушение на Кодекса. Беше се вързал с космонавтско спасително въже. И в куфарите си имаше волтариански инструменти!

Докато слизаше, прикрепяше кабела със специални кукички.

Стигна до долу и се обърна към жената. Една нюйоркска проститутка да държи космическо спасително въже, произведено в Индъстриъл Сити, Волтар! Следях ги като ястреб. Дали тя осъзнаваше за какво става дума? Всичко зависеше от това! Можех направо да го отзова от мисията и да го дам под съд!

— Ето ти въженцето, скъпи — каза тя. — А сега, какво да правя?

Той го пое, размота го и го нави около китката си още докато падаше — типична флотска фукня. Не зная как го правят.

— Само развий това, Марта. Просто върви напред и го развивай на земята.

— Окей, скъпи — каза тя.

Тръгнаха напред. Тя развиваше кабела, а Хелър го прикрепяше по парапета с кукичките.

След това осъзнах още нещо. Хелър сигурно знаеше откъде идва смущението. Покривът, където полагаше кабела, бе дълъг около триста и петдесет фута, може би два пъти повече от широчината на сградата. Антената бе извън зоната на смущението. Опитах се да пресметна какво би могло да бъде това смущение, защото не само бях крайно любопитен какво прави в този апартамент, но трябваше да знам и къде е скрита кодовата хартия. Съвсем се обърках.

Момичето бе стигнало до отсрещния край на покрива.

— А сега какво, хубавецо? — каза тя.

— Слез в стаята, отвори вратата към балкона, излез и пак подръж спасителното въже.

Тя изтича надолу. Хелър завърза въжето към кабела и го нагласи така, че да падне върху балкона. Момичето се показа отдолу и хвана въжето.

Хелър укрепи горния му край в каменния парапет, прекрачи ръба и…

Пак извърнах лице. Този тип ме подлудяваше! Нямаше капка разум. Не даваше „бибип“ за височината или за врата си. Чувах как кукичките се забиват във вертикалната стена, но не смеех да погледна. Знаех какво ще видя — мъничките хора и коли далеч отдолу!

Звук от дезинтеграторна бормашина. Престраших се да погледна. Беше отпуснал космическото спасително въже и пробиваше дупка в стената за кабела. С волтарианска дезинтеграторна бормашина!

Усилено наблюдавах момичето за някаква реакция от нейна страна. Тя гледаше как малката като длан машинка отхапва в стената дупка с точни размери, без нищо да се върти. Никакви стружки или искри. Истинско чудо на тази планета. И тя каза:

— Хе, я гледай как тази джаджа яде камък!

Хванах го!

Тя продължи:

— Ще се обадя долу да ти донесат закуска, скъпи.

Прибра се във всекидневната. Това ме потисна.

Хелър също влезе, свърза кабелите и след малко антената заработи. Включи телевизора. Поигра си с радиоантенния ротатор. Сигналът се менеше постоянно, значи антената се въртеше.

— Хей, страхотна картина! — Каза курвата. — Успяхме. Веднага ще изпратят закуска.

Хелър подреди инструментите си. Аха, сега ще видя къде си държи нещата. Без съмнение щеше да скрие космическото спасително въже и дезинтеграторната бормашина. И нямаше никакво смущение.

Затвори куфарчето с инструменти. О! Точно отгоре на куфарчето, с огромни букви пишеше:

ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР ФЛОТСКИ КОРПУС БОЙНИ ИНЖЕНЕРИ

Вярно, пишеше го на волтариански, но все пак го пишеше черно на бяло!

Хвърли куфарчето на дивана. То падна с надписа нагоре.

Отиде в банята и свали обувките и спортния бейзболен екип. Влезе под душа за масаж.

Едрите капки барабаняха по него, но въпреки това чувах как някой отваря и затваря шкафчета и чекмеджета в банята. Тази жена, Марта, трябваше само да забележи куфарчето, да дойде и да каже: „Ей, какъв е този надпис? Прилича на нещо чуждоземно.“ И за това спокойно вече можеха да го застрелят.

Вратата на кабинката се отвори. Подаде се ръката ѝ. Беше свалила анцуга. Държеше в ръка парче сапун. Каза:

— Скъпи, нека ти изтрия гърба, преди да…

Пак това смущение!

Страшно се ядосах. Екранът просто стана на ивици и не се чуваше нищо друго, освен бучене. Това най-активно ми пречеше да получавам информация от този апартамент, да разбера къде си държи инструментите и всичко останало. Не можех да започна акцията за получаването на кодовата хартия, което в крайна сметка щеше да доведе до унищожаването на Хелър. Минутите се проточиха в половинчасова агония.

След това всичко стана нормално.

Хелър седеше на дивана и пиеше кафе. Беше съвсем сам в апартамента.

На вратата се почука и Хелър каза с типичния си проникновен флотски глас:

— Влез, не е заключено.

Влязоха цял куп шивачи.

Започнаха да му показват най-различни фини материи — лятна коприна и мохер, вълнен плат, габардин, коприна за ризи.

Главният шивач, с позволението на Хелър, седна на дивана с един каталог. Усети, че под него има нещо, стана и извади изпод себе си куфарчето с инструментите. Трябваше само да разгледа надписа и някои от тези странни нещица вътре, за да разбере, че разговаря с извънземен.

— Донесохме един всекидневен костюм, който можете да облечете днес, млади господине. Но трябва да ви направим и гардероб за обществото, и гардероб за колежа. Модата тази есен е малко по-особена. Приятна и спретната, но особена. В този каталог на Ив Сейнт Гил можете да видите, че яката…

Да ти се повдигне. Кой го бе грижа за тези префърцунени моди и широчината на крачолите. И все пак имаше един габардинен шлифер с многобройни коланчета, пагони и място за пистолета, който въпреки всичко ми хареса. Много приличаше на един от шлиферите, които носеше Хъмфри Богарт. Само че всичко останало… Чак сега разбрах кой е истинският източник на антипатията ми. Грешката не беше в модите и стиловете, а в шивача. Беше хомо. Ако нещо не мога да понасям на този свят, това са педерастите!

— А сега бихте ли се изправили, млади господине?

Клекна пред Хелър и започна да му взема мерки за панталоните. Като че ли имаше някакъв проблем със сантиметъра. Постоянно го развиваше все повече и повече.

— О, добро телосложение — изхили се той.

— Какво има? — каза Хелър. — Твърде тесен ханш?

— О, не, млади господине. Не говорех за ханша.

И пак се появи смущението!

Търпението ми се изчерпи!

Изправих се. Тормозеха ме отвратително и жестоко! Лично мен! Тормоз ли? Ако не се сдобиех с кодовата хартия, бях мъртъв!

На вратата към тунела за офиса на Фахт се почука. Отдолу пъхнаха още едно съобщение от Търб и Рат.

Пишеше:

Държим под око онова местенце на брега. Стоим там, в случай че изплува.

Това ме довърши!

Излязох от къщата и неспокойно се заразхождах из градината.

Това „бибип“ пищящо канарче! Весело си пееше и свирукаше на дървото! Отгоре на всичко това на някой му е весело!

Отидох в стаята и се върнах с ловна пушка. Заредих я. На един клон видях да пърха нещо жълто.

Стрелях и от двете цеви.

Ревът бе оглушителен.

В декоративното дърво бе пробита дупка.

Едно-единствено перце полетя бавно надолу сред пълна тишина.

Веднага се почувствах по-добре.

Естествено, веднага долетя една кола от охраната, но аз със смях ги отпратих.

Чувствах се ободрен. Вече можех да мисля. Седнах на една пейка.

С каква информация разполагах? Добре, днес бях научил нещо жизненоважно. Курвата ни най-малко не бе съобразила, че той работи с волтарианско спасително въже. Шивачът даже бе седнал върху флотски комплект инструменти, на който ясно пишеше какво е, и просто го бе отместил. Хората в сегашното жилище на Хелър не бяха никак наблюдателни! Може би щеше да е съвсем различно, като иде в колеж. Но в „Грейшъс Палмз“ никой нищо няма да забележи.

Отидох до бюрото си. Написах телеграма в груб тон, която веднага трябваше да бъде пратена в Нюйоркския офис:

РАТ И ТЪРБ СА НЯКЪДЕ В РАЙОНА НА НЮ ЙОРК. НАМЕРЕТЕ ГИ И ГИ ЗАСТАВЕТЕ ДА СЕ ЯВЯТ. АКО ТАЗИ ЗАПОВЕД НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ ВЕДНАГА, ЦЕЛИЯТ ПЕРСОНАЛ НА ВАШИЯ ОФИС ЩЕ ПОСТРАДА СЕРИОЗНО.

СОЛТАН БЕЙ

Като се обадят, ще им дам указания да намерят всички планове на сградата и да подготвят почвата.

С тяхна помощ ще уредя този въпрос веднъж завинаги. И то преди самият аз да започна да проявявам симптоми на нервно разстройство.

Телефонирах да дойде пратеник и пуснах съобщението.

Налях си кана с шира и се върнах пред екрана.

Смущението бе изчезнало. Хелър слизаше с асансьора надолу.